Коледната трапеза, която е свързана с народните обичаи на Коледа идва от много дълбока древност. Тя е славянска по произход и чрез нея правим етногенетични заключения за единството на славяните и тяхната култура. По традиция на новогодишната трапеза се слага свинска глава или гозба от нея. Този факт е с познавателно значение. Според него и според други доказателства славяните са опитомители на дивата свиня - глигана, в Североизточна Европа. Ето защо научните заключения са, че този обичай е дошъл у нас от епохата на славянската прародина.
Друг важен обреден момент на коледната трапеза е баницата с дрянови клонки. В тепсия е разточена баница. Замесена е вътре стара пара и дрянови клончета с пъпки късметчета: с една пъпка - за къщата, с две пъпки - за книгата и учението, с три - за стоката. Дряновите клонки са носени специално за баницата, а оттук е възникнала и самата сурвачка за сурвакане. Затова и най-старият обичай повелява дрянова сурвачка да се забоде в баницата. След свършване на всички обреди около трапезата най-възрастният стопанин в семейството я взима, за да сурвака малки и големи с благословии за благополучие. А после с нея спохожда и родата все за здраве. Така е било до неотдавна. Ясно личи функцията на сурвачката като семеен или принадлежащ на рода обреден реквизит, без който не може да се утвърди коледната трапеза с всичките й символи за плодородие, здраве и благодат.
Ако попаднеш на Коледа в Шуменско, ще ти дадат три ореха, за да си "видиш късметя". Ако са здрави ядките, здрав ще си и ти.
В Котленско момите мият косите си с вода, в която са врели дрянови клонки, за да са дългокоси и здрави.
Другаде ще поръсят 12 колелца от кромид лук и ще ги нарекат на месеците. А сутринта ще видят кой месец ще е сух, и кой дъждовен.
Който кихне на коледната вечеря, подаряват му първото родено агънце, яренце или теленце.
В Ломско на тази вечер от всички колаци трябва да се опита - то е за здраве. Превали ли нощта, най-възрастният стопанин ще вземе брадвата и ще застане "заканително" пред овошките - да раждат, или... Ще грейнат после бледите светлини на запалените купчинки слама под тях.
Стопанинът тази вечер е запалил бъдника в огнището. На трапезата, преди да започне вечерята, той ще извиси първият разчупен хляб и мъдро ще благослови да се ражда повече зърно през тази година. Около богатата трапеза, наредени на шарения бабин месал с гозби и плодове от всичко, което ражда земята, е насядала челядта. Тази вечер изглежда по-светла, по-топла, може би защото греят заедно много усмивки. Децата слушат мъдрите благословии. Тези стари хора! Те помнят всичко от игла до конец. В очите им проблясват непресторени минали радости. А челядта открива голямата тайна, че на големия труд голяма радост се пада. Слушат децата, па подхващат песента:
Кравай скача по полица,
ври в котлето кървавица,
запей, бабо, като лани,
веселичко да ни стане...
После баба или дядо завърта баницата, за да опита всеки късмета си. В късна доба по снежните пъртини тръгват весели сурвакари да занесат благи вести на стопанина:
Овцете се обагнили,
кравите се отелили,
козите се окозили...
Сурвакат за здраве и стари, и млади и им пожелават:
Сурва весела година,
да хилядите, където ходите,
да имате здраве и добър живот!
До година, до амина!
Сурвакарите са желани и с трепет очаквани гости във всеки дом. Те идват да възвеличат труда на семейството, да пожелаят плодородие. Да са здрави овцете, да натежат от вълна и мляко. На всички предвещават да се ражда едро жито, да са пълни хамбарите, да е честита годината. Бабата тържествено пристъпя с пълна паница дарове, приготвени за скъпите гости. Тя изсипва в торбата на сурвакарската дружина ошав, сланина, колачета, орехи и от своя страна благославя:
Да ни е честита Новата година!
Нова година - нов късмет!
Повелително ще им каже да почукат със сурвачките и добитъка в кошарата, па и плодните дървета в градината, та всичко да е здраво и плодовито. А те поемат с песен даровете и бързат да занесат благи вести и в други къщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар