Бъдни вечер

От древността до днес, последните дни на декември, по една или друга причина, се считали за празнични.
Във времето преди Христа се е вярвало, че този период е свързан с отбелязването на зимното слънцестоене – от този момент денят ставал все по-голям, човек започвал да усеща всичко по особен начин – животът се възраждал, скоро всичко щяло да се раззелени - светът се ражда отново.
Древните римляни отбелязвали дните между 17 и 25 декември с големи празненства. Тогава бил празникът “сатурналии” – в чест на бог Сатурн, бог на засяването на реколтата. Цяла седмица господарите се правели на роби и прислужвали на робите, а самите роби играели господари. Така древният римлянин пийвал винце до припадък и принасял жертви в храмовете на Сатурн.
Сред задължителните подаръци, които си разменяли, имало восъчни свещи. Римляните ги палели като символ на предстоящото нарастване на слънцегреенето.
По-късно по нашите земи, но пак в езически времена, на 24-ти декември славяните почитали бога на мира Каледа. Те спирали всякакви военни действия и пийвали за негово здраве.
Всеки добър христянин за Бъдни вечер трябва да знае следното: най-съществени са бъдникът, постната трапеза и обредните хлябове.
Бъдникът е дръвче, поне на три години, което се пали в огнището, за да поддържа домашния огън цяла година.
Хлябовете са три вида: специални за коледа, наречени на реколтата, на къщата и за коледарите. Водата за тях трябва да се донесе от девица или нераждала булка.
Ястията на трапезата са нечетен брой и задължително постни. В различните краища на страната има различни версии, основно трябва да се заложи на вареното жито, питката, сармите, сухите чушки, боб-чорба, плодове, ошав. Към тях могат да се добавят баница с тиква, орехи, мед, вино, греяна ракия и др. Главата чесън е неизбежна, защото гони злите духове. Добре ще е ако разполагате със сурово жито и специално омесен колак още на Игнажден. Най-ревностните празнуващи могат да разстелят под масата слама, за да може децата след вечеря да се търкалят по нея за здраве. За по-пълно изживяване, традицията изисква, край трапезата да поставите ситото, сърпа, кесия с парички и ремъка на ралото. Най-възрастният прекадява с тамян масата, другите стаи в дома и двора. Яденето и пиенето трябва да започнат рано, защото и житата догодина трябва да узреят рано. Празничната питка с парата и късметите се разчупва от най-възрастните високо над масата. Първото парче се нарича на Богородица и се поставя пред иконата й. Никой не бива да става, докато трае вечерята, с цел квачките да лужат упорито в полозите, за да се измътят пиленца. Може да става единствено господарят на дома, но ходи прегърбен, за да подскаже на житните класове, че трябва да натежат от зърно. Едно място на масата ви трябва да остане празно – така почитате мъртвите си близки роднини. Масата не се раздига цяла нощ тъкмо заради тях, защото според традиционното вярване те ще дойдат да хапнат.
Така на Бъдни вечер, известна още като “Суха Коледа” или “Малка Коледа”, приключват 40-дневните Коледни пости, които би трябвало да сте започнали на 15 ноември, на Коледните заговезни.
На другия ден е Коледа, ден за щастие, колене на прасе, печене на месо, пиене и яко празнуване – все в чест на раждането на Исус.