четвъртък, 22 януари 2015 г.

За изборите

Притча: Винаги имаш два избора   
Джери беше мениджър в ресторант. Винаги в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: „По-добре от това не може да бъде!“ Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата. И тръгнаха с него… от ресторант в ресторант.

Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах: “Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?“ Джери се усмихна и ми каза: “Всяка сутрин се събуждам и си казвам "днес имаш два избора – добро или лошо настроение". Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, когато се случи нещо лошо, си казвам "имаш два избора – да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията." Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора – да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна“.

„Но това не е всеки път така лесно“, казах му аз. „Напротив, лесно е“, отвърна Джери – „всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече животът.“

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял.
Виж още: Всичко е пред теб

За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: „По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?“ Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на обира.

„Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора – да живея или да умра. Реших да живея. „А не те ли беше страх“, попитах го? „Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата, тогава се уплаших. Прочетох в очите им: „той е мъртъв“. Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и́ казах „Към куршуми.“ Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: „Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв.“

Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор – да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

вторник, 23 декември 2014 г.

video
Коледен Концерт на 22.12.14  от 19:00 танцуваха Надежда, Диана, Нур, Кристина, Катина и Радина '' Вампирски танц ,, в зала НХК .

вторник, 16 декември 2014 г.

video

      Колко е жалко, че не срещнахме Дядо Коледа.Поне се надяваме утре да срещнем Снежанка и осемте джуджета.  

Да оползотворим междучасието

video

     След дълго чакане на моделарите от клуб моделни спортове  така и не ни обясниха защо не са дошли вероятно мама не ги е пуснала, защото не са си изпили млекцето на баба.

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Притча за торбата с картофи    

Веднъж ученик попитал Учителя:
- Учителю, ти си толкова мъдър. Ти винаги си в добро настроение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и прозрачна, найлонова торба.

- Когато се ядосаш на някого, вземи този картоф и напиши от едната му страна твоето име, а от другата – името на човека, който те е обидил. После го сложи в торбата. – поръчал Учителя.

- И това ли е всичко? – недоумяващо попитал ученика.

 Не. Трябва винаги да носиш торбата със себе си. И всеки път, когато някой те обиди, да слагаш картоф в нея.

Ученикът приел да следва съвета му и си тръгнал. Минало известно време, торбата на ученика се понапълнила и станала тежка. Вече не му било удобно да я носи навсякъде. Освен това, първите картофи, който бил сложил в нея, започнали да гният. Тогава ученикът отново отишъл при Учителя и казал:

- Повече не мога да разнасям този товар навсякъде със себе си. Торбата стана много тежка, а и започна да вони. Посъветвай ме нещо друго! – помолил той.

Учителят обаче отвърнал:

- С торбата става това, което и с твоята душа. Всеки път, когато се обидиш на някого, в душата ти се появява един тежък камък. Ти не го усещаш веднага. Но с времето, камъните стават все повече и все по-тежки. Постъпките се превръщат в навици, а навиците в характер, който ражда порок. Животът ти ще стане много по-лек, ако просто изхвърлиш торбата с гнили картофи час по-скоро.

понеделник, 8 декември 2014 г.

Нашите тенисисти

Подробности малко по-късно. Дежурните ни репортери все още спят...