вторник, 24 май 2016 г.

За 24 май

25-05-2016
Начало   →   Мнения   →   Проф. Валери Стефанов, литератор: Освен за химни и манифестации празникът е и време за равносметки


Оцелели сме като народ, защото сме опазили езика и вярата

Проф. Валери Стефанов, литератор: Освен за химни и манифестации празникът е и време за равносметки

Яна Йорданова - вторник, 24-05-2016 - 18:57

Всеки неграмотен човек е знак за колективния ни провал. Сред бабаитите на деня учителят става все по-уязвима фигура.

Визитка:
Роден е през 1958 г.
От 1984 г. е преподавател в СУ „Свети Климент Охридски”
Бил е ръководител на Катедрата по българска литература и декан на Факултета по славянски филологии
Доктор на филологическите науки
Професор по история на българската литература. Автор на десетки литературоведски и художествени книги



- Проф. Стефанов, като че ли винаги покрай 24 май си спомняме, че духът и писмеността са преди всичко. В останалото време пък си повтаряме колко сме неграмотни, бездуховни. Защо се получава така?
- Празникът е времето на емоциите. Празникът ни среща със съдбовни събития и с високи колективни каузи. С особена сила това се отнася до 24 май – деня на писмеността и просветата. В този ден отдаваме почит към словото като строителен елемент на света и като гарант за националната ни идентичност. Езикът и писмеността са граници, белези на различие, а различието е особена ценност. Ако сме оцелели като народ в дни на върховни изпитания, то е защото сме опазили две неща – езика и вярата. Освен за химни и манифестации празникът е и време за размисъл, за равносметки. Тук има място и за горчивина, защото лесно може да се види собственото ни духовно занемаряване. Неграмотността е опасност за обществото, защото е непродуктивна, разрушителна. Всеки неграмотен човек, а те непрестанно нарастват, е знак за колективния ни провал. Хиляди български деца, най-вече от етническите малцинства, не знаят да пишат и да четат и това ги обрича на тотално социално изключване.
- Има ли място за култура в днешни дни или по-скоро празникът е поредният почивен ден за нас?

- В един широк смисъл култура е целият създаден от нас свят, форматите, които сме наложили на нашия живот и ценностите, които го управляват. Културата е нашата преданост към традициите, към славните завети на дедите. В по-тесен смисъл националната култура е съзидание на специфични духовни ценности, духът на един народ, който проговаря чрез музика, танц, слово, песни, предметна пластика... Българският народ е дал силни доказателства за творческа мощ. Но през вековете той е показал, че разрушението и отрицанието също са му присъщи. Всяко силно творческо постижение е повод за празник, то само по себе си е празнуване на духовна мощ, разгръщане на творческия ни потенциал. Но трябва да си изработим критерии за истинските ценности и за фалшификатите. Понеже много се хвалихме с успеха на „Евровизия“, нека поне за миг да се запитаме какво общо има този целофанен кич с българската култура, с нейните традиции, с таланта по принцип... Под имената на различните държави дефилираше цялата посредственост на пластмасовата цивилизация. Да си успешен във форуми на посредствеността и масовото оглупяване, не е за хвалба. В света работят огромни и коварни машини за масово оглупяване, това не е тайна.
- Осъзнаваме ли чудото на езика според вас и изобщо как се промени той през последните години?

- Националният език освен средство за разбиране между група от хора е и колективна ценност. Той е могъщ белег за идентификация и затова неговата красота, пластика, дълбочина са ревниво прославяни. Езикът запада тогава, когато народът, който е негов носител, се занемари, когато духът вече не може да го крепи. Блясъкът на българския език помръква, защото има все по-малко хора, които да го пазят, да го разпалват, да говорят и пишат красиво и мъдро. Могъщата река на глобализацията и профанизацията е заляла бистрите потоци на българския език и не е далеч времето, когато ще ги погълне. В споделената езикова нищета хората се смаляват духовно, нямат шанс да порастат. Джуджетата на днешната българска действителност не знаят, че езикът е арматурата, която държи света и го пази от сриване. Но в един закъснял ден и това ще разберат.
- Често се спори кой е истинският национален празник на България. Вие на какво мнение сте и изобщо има ли място за подобни дебати днес?

- Националният празник не може да се декретира от някаква висша сила и да санкционира пределна истина. Националният празник по принцип следва да се опре на дата, която бележи някакво съдбовно значимо събитие за общността. За мен Трети март е достатъчно убедителна дата. Колкото и да е оспорвана по различни причини, тя учредява битието на новата българска държава, задава нови перспективи пред българския народ. Той се захваща да гради и както знаем, до голяма степен успява. Не датите правят празниците, а хората, способността им да съзидават и отстояват ценностите.
- Кои са духовните ни апостоли днес и има ли такива в обществото ни?

- Днес ние казваме, че Възраждането ни е имало своите огнени апостоли, че модерна България е намерила своите мъдри строители. Гордеем се с тях, носим портретите им, опитваме се да следваме делата им. Лошото е друго – когато колективната посредственост е актуална норма, индивидуалният талант е лесно пренебрежим. Медийната цивилизация може да направи от нищожеството слон, а от божествения талант жалка периферия. Да не забравяме, че апостолът е вестител, посредник между някаква съдбовна небесна истина и общността, която се нуждае от спасение. Ако днес няма апостоли, това означава, че светът не се нуждае от истината, а от лъжата. Означава, че спасението не е актуален хоризонт на живота ни.
- Като се замислите, къде остана мястото на българския учител?

- Всяко общество се гради върху система от ценности и от авторитети, които ги въплъщават и представляват. Българският учител следва да притежава висок обществен авторитет, да бъде ключова фигура в систематиката на ценностите. Дали днес това е така, е лесно да се отговори – в масовите си реализации българският учител е смален до обикновен администратор на образователни процеси и процедури. Децата са склонни да го подценяват, а родителите често му се отблагодаряват с агресия, направо с шамари. Дори само един подобен случай вече е готов да срине респекта, да направи уродливи отношенията. Когато образованието се откъсне от възпитанието и респектът пред авторитета, катастрофата е неизбежна. А в България точно това се случва. Сред бабаитите на деня учителят става все по-уязвима фигура, каквито и високи приказки да се изричат за него по празниците. И това изтласкване е чудовищно.

- Често си говорим за незнанието и неграмотността. Как гледате на поредната истерия покрай матурите - изтичане, купуване на отговорите, таен пакет от мерки, хванати преписвачи...

- Матурите като административна и технологична битка с преписвачите – това е крещящата видимост на провала в българското образование. Това означава, че училището е подготвяло децата не да знаят, а да лъжат. Това означава, че целта не е знанието, а изпитите, възможността да се „вземат”. Българското училище не упражнява страстта към знанието, не култивира радостта от него. Полуграмотни хора се борят със Системата и превръщат тази своя успешна борба в модел за целия си живот. Те вярват, че с лъжата не само се живее, с нея се и просперира. Забелязал съм при моите студенти, че когато ги оставя сами да изберат един от въпросите си на изпита и дори предварително да го подготвят, резултатите не са особено впечатляващи. Което означава, че всеки пледира за свободата, но когато я получи, се суети какво да прави с нея. Свободата е инструмент, с който можеш да направиш нещо по-различно със себе си. Но може и нищо да не направиш, да бъдеш като освободена овца, която блее и настоятелно си търси господаря.

- Какви са очакванията ви, все пак става дума за хора, които ще кандидатстват в университет?

- Пред университетите вече няма бариери, нито летви за прескачане. Всички са зад бариерата в една суматоха, където неграмотността и интелектуалната немощ имат застрашително висок процент. Университетите са на път да станат забавачници, където част от хората трябва да си доучват това, което са пропуснали в училище. Вместо крачки напред ни чакат крачки назад, за да си обезпечим бройките и субсидиите. Тъй като много се говори за качество – качество се прави с качествени хора, а не с празни приказки.

- Каква тогава е рецептата срещу незнанието? И изобщо как да бъдат мотивирани младите хора да учат, да четат?

- Налице е стресиращ мотивационен провал. Българското училище въобще не разяснява на младите хора защо те са „запрени” в училището, какво правят в него. Всичко минава под знака на принудата и стискането на зъби – дванадесет години са много време, но ще се търпи и ще се издържи. Заклещени от дисциплинарните изисквания, младите хора намразват институцията, отегчават се от нея, от бездарието й. А тези отворени към света хора трябва да повярват в знанието, в неговата сила, в радостта от него. Образователната система в този й вид е на повече от два века и е време да бъде реформирана в съответствие с новата технологична среда, според новите средства за комуникация.

- С какво се занимавате в момента? Коя е темата, с която бихте се захванали, творческото ви предизвикателство?
- Съвсем наскоро, след няколко дни, излиза новата ми книга „Поетика на любовта”. Тя е опит да се изследват емоционалните територии на човека по протежение на хилядолетната му история. Любовта е индивидуално състояние, но тя е плод и на емоционалната култура на едно общество. В общества, доминирани от омразата, страха, подозрителността... любовта е презирана и маргинализирана ценност. Добре знаем, че християнството се е утвърдило чрез доктрината на апостол Павел за силата на любовта. Днес сме обгърнати от семпли представи и от вулгарни езици, които са симптоми за емоционална немощ, за психически проблеми. В училище с дисциплинарно настървение говорим за спецификата на едноклетъчните организми, но не и за драматургията на човешката интимност, за културата на тялото... Затова широките народни маси смятат, че любовта е шлагер от миналото, който следва да бъде забравен. Аз твърдя друго – ако не инвестираме в любовта, омразата ще инвестира в нас и ще ни върне в неизбежното – в горите, откъдето сме тръгнали.
 

събота, 21 май 2016 г.

Росица

Момичето, което дава вечен живот на цветята

Източник: е-Бургас


На всеки се е случвало поне веднъж да вижда уникални и ръчно изработени бутикови неща, наподобяващи различни неща от природата, и не само.
От около три години Бургас също си има свой подобен бутик, а сръчните и работливи ръце на майстора зад него, не спират да надграждат идеи и реализирането им. Росица Станкова е млада, но това, което е постигнала чрез бутик „Рос Валенти“, може да засенчи далеч по-опитни творци.
Бургазлийката изработва неповторими подаръци, цветя, декори и т.н. с подръчни материали и то единствено с помощта на двете си ръце. Всичко, сътворено от нея, е абсолютно уникално и по-предназначение – изцяло съобразено с човека, за когото го прави. И във всичко влага цялото старание и труд. Вдъхновението й да се захване с това занимание, също е интересно.
Когато даден човек получи подарък цветя, например, след около седмица, те вече са увехнали. За да запази по-дълго спомените от тях, тя им дава вечен живот, изработвайки красиви букети от изкуствени материали, често украсени с шоколадови лакомства.
Така и започнала, като отначало просто екепериментирала. Първоначално нямала нагласи, че в бъдеще ще развие това изкуство. „Цветята, трябва да останат живи и да красят, не да се откъсват“, смята Роси. Някои неща ги прави бързо, други искат повече време, цветята например прави от хартия, кошниците – от кашпи.
Работи и с дърво, миди, рапани, изобщо всяко нещо може да й влезе в употреба, стига да попадне във въображението й. А него захранва, обикновено, от разходки в гората.
При поредния си излет в природата, тя забелязала дървесна кора, въображението й моментално проработило и не след дълго направила букет от естествен мъх.
След това била поканена на ревю, където с нейна приятелка, занимаваща се с бодиарт, представили два тоалета – изцяло от мъх и дървесни кори. „Момичетата, които представиха тоалетите бяха близначки и двете заедно една до друга представяха природата. От едното тръгваше дървото, а в другото се преливаше пролетта и лятото“, споделя Роси.
Друго нейно голямо предизвикателство е голямата сватбена обувка, която направила от картон и плат.
Тази нестандартна идея, която й била заръчана за сватба, страшно и допаднала, въпреки че и реализирането и й коствало доста време. Някой бургазлии разпознават младото момиче и от народните песни, които изпълнява. От 4-годишна Роси е закърмена с родния фолклор, завършила е народна музика, с която все още се занимава въпреки ангажиментите с бутика.
Често я канят да пее народни песни по празници или други мероприятия. Дори наскоро популяризирала българския фолклор в чужбина на международни фестивали в Прага и Виена, където била с група от Несебър.
Роси ще бъде една от участничките в изложението „Тайните на шоколада“, което предстои другия уикенд в мол „Галерия“. Намислила е доста интересни неща, които ще покаже, подготвила е изцяло шоколадови аранжировки, а за децата ще има специални изненади по повод предстоящия им празник на 1 юни.
13236126_1034594406611547_1287976313_n

петък, 29 април 2016 г.

На днешната дата, 30 април. Велика събота


Снимка: gotvach.bg
На днешната дата:
  • През 313 г. римският император Галерий издава едикт, според който християните са законно признати в Римската империя.
  • През 1789 г. Джордж Вашингтон встъпва в длъжност като първи президент на САЩ.
  • През 1803 г. Франция се съгласява да продаде Луизиана на САЩ.
  • През 1804 г. шрапнелът, наречен на името на Хенри Шрапнел, е използван за първи път от англичаните срещу холандците в Суринам.
  • През 1973 г. президентът Ричард Никсън поема отговорност за подслушването в аферата „Уотъргейт”.
  • През 1981 г. Христо Проданов изкачва връх Лхотце и става първият българин, изкачил осемхилядник.
  • През 1993 г. в CERN е създадена World Wide Web.

Празници и събития:
Днес православната църква чества Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали. Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро.

От  www.manager.bg

вторник, 19 април 2016 г.

Резултати от 17.04.2016 г.


ПРЕДВАРИТЕЛЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА СЕДМОКЛАСНИЦИ

17.04.2016

Име
Тест
Преразказ
Точки
Оценка
01
Калина
44
34
78
5,175
02
Михаил К.Н.
16
14
30
3,375
03
Жасмина
30
17
47
4,013
04
Кристина
57
22
79
5,213
05
Жани
33
17
50
4,125
06
Венцислав
38
29
67
4,763
07
Златин С.З.
12
13
25
3,188
08
Натали М.Б.
38
16
44
3,900
09
Деница
42
21
63
4,613
10
Милен
22
10
32
3,450
11
Радина
26
17
43
3,863
12
Теодора
38
20
58
4,435
13
Виктор
31
13
44
3,900
14
Пейчо
36
13
49
4,088
15
Ванина
58
31
89
5,558
16
Сияна
48
25
73
4,988
17
Синан
22
15
37
3,638
18
Динко Т.
24
21
45
3,938
19
Галина
7
13
20
3,000
20
Христо
51
19
70
4,875
21
Никита
23
17
40
3,750
22
Валентин Д.Т.
36
18
54
4,275
23
Натали В.
47
22
69
4,838
24
Александра
45
24
69
4,838
25
Валентин С.
29
14
43
3,863
26
Катина
41
22
63
4,613
27
Ивайла
28
20
48
4,050
28
Ясен
42
25
67
4,763
29
Цветина
58
21
79
5,213
30
Мария
36
16
52
4,200


петък, 15 април 2016 г.

16 април - Ден на Търновската конституция и празник на юриста



16 април 2016 00:06 | Автор: Дарик Плевен

1

16 април - Ден на Търновската конституция и празник на юриста
© dariknews.archive  
На 16 април отбелязваме Деня на Българската Конституция и професионален празник на юристите. На днешния ден през 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция - първата конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.
Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество". Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".
Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си, с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици".