1 януари - НОВА ГОДИНА, ВАСИЛЬОВДЕН

Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру - зимен празник, познат в цяла България. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер.
След прикадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”.
Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода.
Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. *
На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесарията Кападокия (в днешна Мала Азия), той воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на изт. територии на Рим. империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цялата кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му, църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

Сурвакане

Най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом.
В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:
''Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина.''
Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни.
При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета.
Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.

Васильовден

Ден след празника на Св. Харалампи се почита паметта на друг светец. Това е Св. Власий, когото българския народ нарича още Св. Влас. Легендата разказва, че Св. Власий е живял по време на управлението на император Диоклетиан ( Диоклециан ). Светеца бил епископ на гр. Севастия - провинция Кападокия. Неговата служба съвпаднала с гоненията на християните от римските власти. След едно от тези гонения бива избито по-голямата част от населението на града, което е изповядвало християнството. Това е една от основните причини епископ Власий Севастийски да се оттегли от света. Той се заселил в пещера намираща се в планината Аргеос. Така там прекарал доста години в пост и молитва. Единствените живи същества там били дивите животни на които той помагал.Прекарайки доста години изолиран в планината светеца решил отново да се завърне в света на хората, но неговите противници са се оказали по-силни. Така Св. Власий бива арестуван и измъчван. Той умира през 316г. Няколко години след това император Константин Велики ще обяви християнството като официална религия за цялата империя и гоненията на християните ще приключат поне в близките няколко века.Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики със обичая суровакане. Въпреки тази малка съществена разлика коледарските и сурвакарски групи На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и суровакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деце, които също суровакат стопаните на къщите. Самото суровакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарието и прибира парите и другите дарове. И пак както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.В гр. Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Суроваки. Тя е следната:”...Сурва, сурва година,Весела година, Златен клас на нива, Червена ябълка в градина,Жълт мамул в леса, Златен грозд на лоза,Пълна кошара с агнета ( стока ),Пълнна къща с деца,Да ви е честита новата година, До година, до амина. “Накрая сурвакарите изричат следното: „ амин братко, кови магарето “. Там където минат сервакарите хората ги даряват с пари и лакомства.Вечерта на срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като дванайстия час най-възрастния представител в семейството завъртва баницата.Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпапило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берет последни. Те се използват в народната ни медицина.На празничната трапеза освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.Наред с Коледа и Суроваки може да се причесли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.

Еделвайс

Еделвайс (на латински Leontopodium) е род многогодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни. Над 30 вида защитени високопланински растения. Срещат се в Европа и Югозападна Азия. В България расте само един вид в Пирин и Стара планина. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). Стъблото на цветето е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по сухи места и е изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалва изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като "слънчобран" - намалява поглъщането на слънчевата топлина. Еделвайсът цъфти през юни-юли. Цветовете му приличат на звездичка с около 10-12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), който са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели. Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България". Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др. B Стара Планина специално за опазването му е създаден резерват "Козя стена".

Панда

Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca), наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял, мечкоподобен бозайник от семейство Мечкови, който се среща в гористите местности в Западен и Централен Китай. Храни се предимно с бамбук. Преди е била поставяна в семейство Енотови заедно с вида Малка панда, но днес обикновено е класифицирана в семейство Мечкови. Имало е предложение тя да се обособи в собствено семейство, наречено Пандови (Ailuropodidae). Аргументи за това са устройството на черепа и на зъбите, които не приличат на тези на мечките. Разпространена е в Китай, обявена е за национално съкровище. Те обитават планинските бамбукови гори.

Общи сведения

Голямата панда достига на дължина 120-180 см и тежи около 100 кг. Опашката е дълга около 12 см. Има отличителна окраска, като козината е гъста и мръсно бяла. През плешките и предните крака минава широка черна ивица. Задните крака са черни и има черни петънца по ушите и около очите. Храни се предимно с бамбук и може да хваща филизи и листа на това растение с помощта на палецовидно приспособление на предната си лапа. Широките масивни зъби са приспособени за дъвчене и стриване на бамбукови части (главно стръкове и корени), но храносмилателната система е като на месоядно животно, така че голямата панда не може да поглъща целулоза, която е основната съставка на бамбука. Поради това пандата трябва да консумира огромни количества бамбук, за да се нахрани. Средно една панда яде 15-30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес 10-12 часа. За разлика от тях, уловените от човека панди се хранят със зърнени храни, мляко и градински зеленчуци.

Разпространение Йезуитският мисионер и естествоизпитател Арман Давид открива козина и кости от панда през 1869 г. и ги изпраща в Париж, като дава на пандата името Ursus melanoleucus, което означава в превод „черно-бяла мечка“. За първи път европейци се срещат с истинска дива голяма панда по време на експедицията на Валтер Щьоцнер от 1913-1915 г. Голямата панда някога е обитавала големи площи в Китай и Бирма, но унищожаването на горите от човека, както и бракониерството, са причина за ограничаване на местообитанията на вида до няколко малки и усамотени бамбукови гори. Те се намират основно в планинските райони в Сечуан в Китай, но също и в съседните области Кансу и Шенси и източния дял на тибетските високопланински области. Пандата е определена за застрашен вид като по-малко от 1000 индивида живеят днес в природата, а около 100 се държат в зоопаркове. Местностите, в които живеят пандите, са защитени от китайското правителство като природни резервати.

Начин на живот и хранене

Голямата панда има тежка походка на земята, но се катери пъргаво по дърветата. Живее поединично освен по време на размножителния период. Голямата панда се храни с бамбукови филизи и корени.

Размножаване

Размножава се в периода март-май, като бременността трае 122-163 дни. През август или септември се раждат 1-2 малки. Бебетата са много малки, раждат се слепи и имат слабо окосмяване. Тежат само 100 г, като майката се грижи за безпомощното и неподвижно пеленаче като го притиска към гърдите си с големите си предни лапи. Малкото на пандата отваря очите си около 45 дни след раждането си и започва да пълзи след още около 30 дни, когато растежът се засилва. Започва да се храни с бамбук, когато е на 5 месеца, и става самостоятелна на 18 месеца. Достига полова зрялост на 6 или 7 години. Пандите в природата имат бавен размножителен цикъл, а размножаването на уловените панди е съпроводено с огромни затруднения. Така че тези индивиди не могат да заменят другите индивиди, които са убити от бракониери или са застрашени сериозно от загубата на подходящи условия за живот.

Допълнителни сведения

Уловена, голямата панда прави маймунджилъци, които се радват на вниманието на случайните зрители. Въпреки това, пандата е всъщност в известна степен сприхава и избухлива. Китайското правителство си е създало практика да подарява или да дава назаем големи панди на други държави в знак на приятелско отношение. Су-Лин, първата голяма панда, показана на запад, достига САЩ като бебе през 1936, и до смъртта си през 1938 е една от най-популярните атракции в зоопарка Брукфийлд близо до Чикаго. Две други големи панди — една мъжка и една женска — са подарени на САЩ от китайското правителство през 1972. Те са настанени в националния зоопарк във Вашингтон. Оттогава насам още няколко зоопаркове са получавали панди, като китайците са разрешили само 40 панди да напуснат родната им земя.

Стефановден

Днес българската православна църква почита паметта на Св. Стефан. Той е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Юдеите завидели на добре уредената община, затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни. Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него. През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим. Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. На този ден имен ден празнуват всички с имена Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.

Каква елха да изберем ?

Както всяка година, разнообразието на елхи и коледните украшения е по голямо от предходната. На пазара се предлагат украшения за всеки джоб. В METRO цените на изкуствените елхи варират от 13 до 100-200 лв., украшенията за елха са между 2 и 10 лв., а фоервеките 1 - 15 лв. В Бриколаж освен изкуствени елхи ще намерите и естествени в саксии. Цената на такава елха е ........ Предполагам че цените на елхите по пазарите ще започват от 8-10лв. Ако това Ви се вижда скъпо, за да си доставите коледно удоволствие можете да вземете една-две елхови клонки и да ги аранжирате подходящо. Изберете според Вашия вкус. Според мен елхата трябва да се украсява някъде около 20-ти декември и да се разваля до около 6-ти януари. Ако Вашия избор е - елха в саксия - то тя може да ви гостува в дома до края на януари или началота на февруари като след това я посадите в двора. Ако сте избрали бор - неговите иглички започват да падат едва в края на януари. Не претрупвайте елхата - така само ще намалите времето през което можете да й се радвате. Не поставяйте елхата близо до парното - ако може колкоте се може по далеко от отоплителните уреди. Провретрявайте помещението по често - така ще можете да усетите мириса на гората в вашия дом.

Коледен венец - Ястие

Продукти:
Крема сирене
Зелени маслини без костилка
1 консервирана пиперка
Голям Кравай
Начин на приготвяне:
1. Намажете едната част от краваят с крема сирене
2. Поставете маслините върху крема сиренето
3. Нарежете пиперката на дълги ивици и поставете в горната част на кравая да се получи панделка.

Дядо Коледа - Ястие

Принадлежности :
Хартиени кърпички
Малък остър нож
Продукти :
Парченца сирене /кашкавал
Голям коледен кравай
1 малък домат
Прясна червена пиперка
2 резенчета краставица
Масло или маргарин
Начин на приготвяне:
1. Намажете 1/2 кравай с масло.
2. Сложете в/у маслото предварително нарязаните на тънки ивици кърпички-да залепнат.
3. Поръсете със сирене/кашкавал и сложете за 20 сек. в микровълнова фурна.
4. Сложете доматът в дупката на краваят за нос.
5. Използвайте резенчета краставица за очи.
6. Отрежете горната част на пиперката за шапка на Дядо Коледа и прибавете в горната част на краваят.

Какво повеляват традициите ...

Бъдни вечер На Бъдни вечер - 24 декември, семейството се събира у дома. Приготвят се седем или девет все постни манджи. Специално за вечерта се прави питка с късмети - монетки, дрянови клонки, листчета с добри пожелания обещават здраве и благоденствие през следващата година.
Коледа На 25 декември се чества Рождество Христово. Семейството отново се събира, но за разлика от предходната вечер похапва и блажно. По-вярващите ходят на черква, където има празнична рожденска служба. Обикновено тогава се коли прасето, а в градовете - хората просто почиват, обикалят приятели и роднини, похапват вкусно и пийват прилично, за здраве ...
Нова Година В новогодишната нощ всеки празнува различно. На някои места хората излизат по улиците и се веселят, други са отново на празничната трапеза, пред телевизора ... Традиционно е само преяждането и напиването ... не прекалявайте :)

Какво да подарим ...

По празниците традиционно близки и приятели разменят подаръци. Това може да са както по-практични неща, като най-често срещаните дезодорант, чорапи, покривка, така и музика, книга, ваза, свещник, или защо не красиво бижу, картина, икона, бутилка хубаво питие.
Добрата опаковка е важна за създаването на празнично настроение. За да я направите в коледен стил поставете панделка с цвят, който подхожда на опаковката. Добавянето на елхово клонче или коледна играчка също ще допринесат за по-добрия изглед на вашия подарък.
Желателно е да не се забравят поздравителните картички, чието разнообразие в последните години е голямо. Симпатична картичка с оригинално послание, измислено спрециално за получателя е понякога по-ценно дори от голям и скъп подарък.

Как да украсим дома за празничните дни ...

Украсата на дома създава голяма част от празничното настроение. Как да я направим по-различна от друг път? По-семпла или по-тържествена? Ето няколко идеи за това.
За са направите стилна украса изберете цвят, в който да бъде тя. Например в преобладаващо синьо, червено или бяло. Набавете топки, гирлянди, панделки и свещи предимно в избрания цвят. При покупката на елхата вземете допълнително елхови клонки. Украсете елхата с топките и гирляндите. От елховите колонки направете коледен венец, който сплетете с панделките. Останалите клинки поставете във фруктиерата с плодове, във вази, оплетете малки клонки около свещниците.
Друга възможност за украса е да изберете стил рустик. За целта украсата се прави изцяло с естествена украса - играчките по елхата са дървени или естествени плодове - орехи, дребни ябълки, лук. Гирляндите се правят от нанизани пуканки.
Важни елементи от Българските коледни традиции е коледната елха, която се украсява на Бъдни вечер и под която се поставят подаръците. Подаръците трябва да се отворят на сутринта на Коледа. Друг важен елемент е украсата на питките и погачите, както и поставянето в тях на късмети - пара за благополучие, дрянова пъпка за здраве. Български обичай е и изработването на сурвачките - от дрянова клонка, украсени с нанизи пуканки, сушени сливи, чесън, разноцветна прежда, с тях децата сурвакат възрастните за здраве.

Какво да сложим на празничната маса за Нова Година

Погача Продукти: 1 кг брашно, 3 яйца, 2 лъжици олио, 1 лъжица захар, 20 г мая, 200 мл прясно мляко; за намазване: 1 яйце, 1 с. л. прясно мляко, 1/2 с. л. сусам, 1/2 с. л. ким. Приготвяне: Маята се размива на кашица с малко прясно мляко и се оставя да набухне. Брашното се изсипва в по-дълбок съд, прави се кладенче и се изсипват маята, млякото, яйцата, олиото, захарта и солта. Измесва се и се оставя да втаса. Разделя се на 8 части, които се разточват на въжета върху набрашнен плот. В средата на по-голяма намаслена тавичка се прави геврече, въжетата от тестото се оформят във формата на охлюв и се притискат в средата. Яйцето, млякото и подправките се разбиват и се намазват отгоре. Пече се в умерена фурна до златисто.
Печена пуйка Продукти: 1 пуйка, 1 глава лук, 3-4 лъжици масло, 1 чаена чаша ориз, бульон, 1 кафена чашка стафиди, 1 чаена лъжица черен пипер, 1/2 чаена лъжица канела, ситно нарязан магданоз и сол Приготвяне: Пуйката се посолява отвътре и отвън. Дреболиите се сваряват в подсолена вода и се нарязват на ситно. Ситно нарязаният лук се задушава с маслото до омекване, прибавя се оризът, който се пържи, докато стане прозрачен, след което се залива с 1 1/2 чаша от бульона на дреболиите, стафидите, черния пипер, канелата, магданоза и солта. С тази смес се пълни пуйката и се зашива. Слага се в тавичка, намазва се с масло, отстрани се сипва 1 чаша от бульона и се пече в умерена фурна. За да остане пуйката сочна, се полива често със соса. Можете също, докато се пече, да я покриете с листа от кисело зеле, за да не изсъхва месото, както и да я печете върху 1 нарязана на ситно кисела зелка.
Празнична торта Продукти: 5 яйца, 80 г пудра захар, 150 г брашно, 200 г мед, 1 чаена лъжица сода за хляб, 50 г кисело мляко, 100 г нарязани орехи, 50 г стафиди, 2 ванилии, 2 супени лъжици какао, 1 чаена лъжица канела, 5 счукани карамфилчета, 1 чаша конфитюр, 1 чаша желе, желирани бонбони, плодове от сладко. Приготвяне: Яйцата и захарта се разбиват до побеляване. Прибавят се медът, содата, разтворена в киселото мляко, какаото, брашното, конфитюрът, стафидите, орехите и подправките. Разбърква се добре, изсипва се в тортена форма или по-малка тавичка и се изпича. След като изстине, се слага в подходяща чиния, намазва се обилно с желето и се украсява с бонбоните и плодовете от сладкото.

Какво да сготвим за Коледа

Коледна пита Продукти: 1 кг брашно, 3 яйца, 1 1/2 бурканче кисело мляко, 1 кафена чашка олио, мая, колкото кибритена кутийка, 1 равна чаена лъжичка сода, сол. Приготвяне: Маята се разтваря в малко хладка вода, сол и щипка захар. В брашното се прави кладенче, изсипва се втасалата мая и останалите продукти и се замесва тесто. Питата се оставя да втаса. Намазва се след това с 1 жълтък и се пече.
Пържоли Продукти: 750 г пържоли, 2-3 моркова, няколко скилидки чесън, 1 натрошен дафинов лист, 1/2 чаша вино, 1 суп. лъжица доматено пюре, сол, 1/4 чаена чаша олио. Приготвяне: Пържолите се изпържват леко в олиото. Половината от тях се нареждат в плитка тенджера. Покриват се с нарязаните на колелца моркови и чесън. Натрошава се дафиновият лист. Отгоре се нареждат и останалите пържоли. Заливат се с виното и 1/2 чаша вода, в която е размито доматено пюре. Тенджерата се захлупва и пържолите се задушават 30 минути на слаб отън. Поднасят се с пюре или пържени картофи.
Баница с късмети Продукти: 1 кг брашно, 300 г сирене, 7 яйца, 1 чаена лъжичка сол, 1 супена лъжица оцет, 1 супена лъжица олио. Приготвяне: От брашното, солта, олиото, 1 яйце и оцета се омесва средно твърдо тесто. След като престои 10-15 минути, за да се отпусне, то се разделя на 7 топки. От всяка топка се точи кора, след което се разтегля с ръце върху стара покривка. Краищата на кората се изрязват, след което тя се поставя в намазана с мазнина тава. Плънката се приготвя от предварително натрошено сирене, шестте яйца и киселото мляко. Ръси се равномерно с плънка и разтопено краве масло. След нареждане на половината от корите, се слагат късметите - клончета от дряново дърво, които означават различни пожелания, и монета, която носи щастие. Последната кора се поръсва само с мазнина. Баницата се пече в умерена фурна. След като се изпече, се напръсква с вода и се покрива с кърпа.
Баклава Продукти: 1 пакет готови пресни кори; за плънката: 200 г счукани или смлени орехови ядки, 1 непълна чаена чаша захар, 1 чаена лъжичка канела, 3 супени лъжици разтопено краве масло; за сиропа: 1 1/2 чаена чаша захар и 2 чаени чаши вода. Приготвяне: Корите се разделят на две части. Отделно се приготвя плънката от посочените продукти. Половината от корите се нареждат в тава, като върху всяка се ръси по малко мазнина. Слага се приготвената плънка и продължава по същия начин реденето на корите. Баклавата се пече в предварително загрята умерена фурна. След като изстине, се залива с горещ сироп, приготвен от захарта и водата. Той се вари, докато леко се сгъсти. Баклавата ще стане ароматна и не толкова сладка, ако към сиропа се прибавят няколко капки лимонов сок. Не се поднася веднага, а се оставя да престои най-малко 5 часа, за да се напои добре.

Рецепти за Бъдни вечер

Питка с късмети Продукти: 1 кг брашно, 300 г вода, 10 г сол, 1 пакет бакпулвер, смесен с брашното, монета от 5 стотинки. Приготвяне: В пресятото два пъти брашно се прави кладенче, в което се слага солта и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи тесто. То се омесва добре, оформя се на питка, в която се слага добре измитата монета и питката се пече в силна фурна.
Яхния от стар фасул Продукти: 2 чаени чаши фасул, 1/2 чаена чаша олио, 3-4 глави лук, 2-3 домата, 1 чаена лъжичка червен пипер, магданоз, джоджен, сол и по желание 5-6 лютиви чушлета. Приготвяне: Фасулът се почиства, измива и се залива със студена вода. Вари се на умерен огън. Лукът, нарязан на ситно, се задушава в мазнината до омекване, прибавят се червеният пипер и доматите. Задушават се леко. Свареният фасул се прецежда. Разпределя се в пръстени гюведжета. Отгоре се разпределя заръжката. Върху нея се поставя по едно лютиво чушле и по едно резенче домат. Посолява се, поръсва се с магданоз и джоджен и се сипва по 2-3 супени лъжици от водата, в която е врял фасулът. Гюведжетата се запичат на фурна. Поднасят се топли.
Пълнени чушки със стар фасул Продукти: 2 1/2 чаени чаши фасул, 1/2 чаена чаша олио, 10-12 сухи червени пиперки, 2 глави лук, 1 чаена лъжичка червен пипер, джоджен и сол на вкус. Приготвяне: Фасулът се залива с кипяща подсолена вода, захлупва се добре и се оставя 10-15 минути да набъбне. След това се прецежда и се счуква. Пиперките, предварително почистени от дръжките и семето, се накисват в топла вода да омекнат. Прави се запръжка от олиото, нарязания на ситно лук, червения пипер. Изсипва се върху фасула. Избърква се с джоджена и солта и се пълнят пиперките. Нареждат се в тенджера, заливат се със зелев сок или вода и се варят, затиснати с чиния. Поднасят се студени.
Зелеви сарми Продукти: 1 кисела зелка, 2 глави лук, 1/2 чаена чаша олио, 1 чаена чаша ориз, сол, черен пипер, чубрица. Приготвяне: Разрязват се листата на зелката, като се отсранява твърдата им част. Запържва се ситно нарязания лук с олиото, прибавя се добре измитият ориз и малко вода и леко се задушава. Слага се сол, черен пипер и чубрица на вкус и се сваля от огъня. Със сместа се пълнят зелевите листа, увиват се добре, нареждат се плътно една до друга в тенджера, чието дъно е постлано с остатъци от листата или с фолио. Сармите се заливат със сок от киселото зеле (ако е много кисел, се разрежда с вода), притискат се с чиния и се варят 1 час на тих огън.
Сарми с лозов лист Продукти: 1 буркан консервирани лозови листа, 1 чаена чаша ориз, 1/2 чаена чаша олио, 2-3 глави лук и 1 стрък праз, 1 лъжица доматено пюре, сол, сух магданоз и копър. Приготвяне: Консервираните лозови листа се отцеждат. Ситно нарязаните лук и праз се задушават в олиото с малко вода. Когато омекнат, прибавя се оризът, задушава се с 1/2 ч. чаша вода. След като изври водата, се добавят подправките - размитото в малко студена вода доматено пюре, сол, магданоз и копър. Разбъркват се и се увиват сармите. Върху дървена дъска се разстила всеки лист с лъскавата си част отдолу. Поставя се плънката. Върху нея се завиват страничните части и след това се увива по дължина. Сармите се редят плътно в тенджера, дъното на която е покрито с лозови листа. Заливат се с вода и 2-3 лъжици олио, затискат се с чиния и се варят 1 час на тих огън.
Ошав Продукти: 500 г сушени плодове (сливи, ябълки, кайсии, череши), 100 г мед или 100 г захар. Приготвяне: Сушените плодове се измиват добре и се накисват в студена вода за около 12 часа, след което плодовете се изваждат, а течността, в която са киснали, се прецежда през гъсто сито и с нея отново се заливат плодовете и се варят до омекването им, като тогава към ошава се прибавят медът или захарта. Компотът се оставя в тенджерата, докато изстине, след което се слага в дълбок стъклен или порцеланов съд.
Варено жито Продукти: 500 г жито, 200 г захар, 50 г орехови ядки. Приготвяне: Изчистеното и добре измито жито се залива с вода и се вари на тих огън докато омекне, след което се изцежда от водата, в която се е варило, оставя се да изстине и се смесва със счуканите орехови ядки и захарта.
Тиквеник Продукти: 200 г брашно, 100 г вода, 100 г олио, 500 г тиква, 100 г орехи, 150 г захар, лъжичка канела. Приготвяне: От брашното и водата се прави тесто, от което се точат 5 кори. Тиквата се сварява, обелва се от кората, наръсва се със захар, счукани орехи и канела и след като изстине, се слага по корите (без най-горната). Тиквеникът може да се направи и с плънка от сурова настъргана тиква, смесена със захар, канела и орехи. Опечен, тиквеникът се поръсва с пудра захар.

Какво да сготвим по празниците?

Телескоп

Устройство на телескопа

Астрономическият телескоп е сбор от оптични и механични елементи, всеки със определено предназначение. Най-общо всеки телескоп може да се раздели на две главни части - тръба (тубус), в която е поместена оптиката и монтировка (статив), чрез която става възможно практическото използване на телескопа.

Тръба на телескопа

Тръбата служи за осигуряване и запазване на правилното и точното разположение на оптичните елементи на телескопа. В общоприетите представи на хората тя е цилиндрична, но съществуват форми с друго сечение. Например, много от любителските телескопи тип "Добсон" са с квадратни "тръби", изработени от дървени плоскости. Съществуват телескопи, в чиито оптични схеми са включени допълнителни огледала, които неколкократно отразяват светлинния лъч в пространството между обектива и окуляра. Оптичната ос прилича на буквата "Z", а формата на тяхната тръба е доста странна, ако въобще можем да говорим за такава. По-големите телескопи пък въобще нямат тръби в истинския смисъл на думата. Поради това, че тръбите на такива големи телескопи биха станали много тежки и трудни за изработване, те са заместени от специална метална конструкция. Такива са "тръбите" на най-големите телескопи в света.
По принцип в тръбата на телескопа е монтирана цялата оптична система, състояща се от обектив, окуляр, допълнителни огледала, призми и др.

Обектив на телескопа

Обективът е най-важната част от оптическата система на телескопа. Той формира образа на наблюдавания обект. Много често за охарактеризиране на телескопа се използват именно стойностите на диаметъра и фокусното му разстояние. Например като говорим за телескоп система "Нютон" 200mm f/5 (или 200 mm, 1:5) се има предвид, че този телескоп има диаметър 200 mm и относителен отвор 1/5 от фокусното разстояние (т.е. фокусно разстояние 1000 mm). В зависимост от вида му телескопите се делят на два главни типа - рефрактори и рефлектори.
Рефракторът е типът, с който най-често хората свързват думата "телескоп". При тях обективът представлява леща, монтирана в горния (предния) край на тръбата. Обективите на съвременните любителски рефрактори се изработват от няколко отделни лещи, които са слепени помежду си или между тях има тънък слой въздух. Към тръбата се прикрепят чрез метален пръстен, в който са поместени лещите, и който се завива към тръбата. Самите лещи са от висококачествени оптични стъкла, с различна степен на пречупване на светлината, което спомага за намаляване на оптическите дефекти, наречени аберации. Друг способ за подобряване на качеството на образа е полагането върху оптическите повърхности на обективите (и окулярите) на антирефлексно покритие, или т.нар просветляване (МС - multi coating). По този начин в значителна степен се намалява отразяването на светлината от стъклените повърхности. Ще познаете дали една леща е просветлена или не по характерното оцветяване на стъклото в различни цветове - червеникаво, виолетово, синьо и др.
Ако обективът на телескопа е огледало, той се нарича рефлектор. Особеност на всички рефлектори е, че обективът (огледалото) се намира в долната страна на тръбата, "на дъното" й. Огледалото представлява дебел стъклен диск (например едно 200 mm огледало е дебело около 30 mm), вдлъбнат от горната страна и покрит с отразяващ алуминиев слой. Обикновено при любителските телескопи вдлъбнатостта на огледалото има формата на сфера или параболоид. Поради това, че по принцип огледалните обективи са по-големи и по-тежки от лещовите монтирането им към тръбата на телескопа е по по-сложен начин. Причината е, че стъклените огледала трябва да се монтират така, че да не провисват от собствената си тежест и да не променят формата на огледалната повърхност. Освен това, това монтиране на огледалото към тръбата трябва да позволява регулирането на положението му спрямо оптичната ос на телескопа (т.нар. юстиране). Ето защо огледалата на рефлекторите се монтират на специална платформа, като се подпират към нея на три места. Ако огледалата са по-големи, за да са по-леки те се правят по-тънки, като в този случай подпирането на огледалото към платформата е на шест, девет и т.н. места. Тази платформа се монтира към тръбата, а чрез специални юстировъчни винтове огледалото се насочва в необходимата посока.

Вторични огледала

В оптичните схеми на всички рефлектори има и допълнителни (вторични) огледала, които насочват светлинния лъч към удобно за монтиране на окуляр място. Обикновено те са в горната част на тръбата и отклоняват лъча настрани (система "Нютон") или я връщат към "дъното" на тръбата (система "Касегрен" и др.), където е и окуляра. Те са монтирани на специален държател, които има юстировъчни винтове, по подобие на тези на главното огледало. Държателят е закрепен към тръбата чрез "разтяжки" или е монтиран в средата на стъклената пластина (при Шмидт - телескопите и менисковите телескопи).
По принцип всички рефрактори, както и катадиоптричните телескопи, са снабдени с т.нар. зенитни призми или огледала. За разлика от вторичните огледала при рефлекторите, те не участват задължително в оптичната схема на телескопа, а се използват по желание и за улеснение при наблюдения в областта на зенита. Монтират се между окулярното устройство и окуляра и отразяват светлинния лъч на 45° или 90° спрямо оптичната ос на телескопа. Когато се използват с астрономически рефрактор (в който образът е обърнат) те изправят посоките "горе-долу", но образът е огледален по отношение на посоките "ляво-дясно". Ако в това устройство има специална призма на Амичи астрономическите рефрактори могат да се използват и за наземни наблюдения без никакви промени на ориентацията.

Окуляр

Окулярът е другия основен оптичен елемент на телескопите. Той служи за разглеждане на образа на обекта, създаден от обектива. За разлика от обектива окулярът не зависи от оптичната схема на телескопа. Един и същи окуляр може да се използва с всички видове телескопи.
Най-простият окуляр може да представлява единична леща. Поради това, че такъв окуляр би показал образа на наблюдавания обект много лошо, с геометрични и цветови деформации, обикновено окулярите се изработват от поне две лещи с определено фокусно разстояние и разположени по специален начин една спрямо друга. Всъщност, съществуват множество окуляри с различни оптични схеми, в някой от които може да има дори десетина лещи. За по-добро изображение всички повърхности на лещите в окуляра се просветляват. Любопитно е, че големите западни фирми произвеждат и окуляри по-скъпи от един цял любителски телескоп.
Основната характеристика на окуляра е неговото фокусно разстояние. Най-общо, фокусното разстояние е разстоянието от челната леща до фокалната равнина, но при различните системи окуляри то се дефинира различно. Любителските телескопи са снабдени с окуляри с фокусно разстояние от 4-5 mm до 50-60 mm. Друга характеристика е зрителното поле на окуляра, което е в пряка връзка със зрителното поле на телескопа като цяло.
За да се вижда зрителното поле достатъчно остро всички окуляри имат т.нар. диафрагма. Тя представлява пръстен, монтиран във фокалната равнина на окуляра и служи и за ограничаване на крайните лъчи. По този начин се постига значително подобрение на качеството на образа, но понякога това е за сметка на големината на зрителното поле. Независимо от оптичната схема, формата и размерите им, долната част на всички окуляри е цилиндрична. Тази част се слага в отвора на окулярния възел. Някои модели окуляри са снабдени с гумени накрайници, които служат за ограничаване на страничната светлина, която пречи за нормалното наблюдение.
За водене (гидиране) при астрофотография има специални окуляри, които съдържат светодиод, който осветява зрителното поле на окуляра. Във фокалната равнина на тези окуляри има поместен кръст или по-сложна визирна скала. Освен за "засичането" на водещата звезда, чрез скалата могат да се измерват ъгловите разстояния между две близки звезди, позиционния им ъгъл и др.

Окулярен възел

За закрепването на окуляра към тръбата на телескопа всички телескопи имат т.нар. окулярен възел (окулярно, фокусировъчно устройство). Чрез окулярният възел става възможно и фокусирането на системата - добиването на остър образ на наблюдавания обект. Окулярните възли се състоят от две основни части - едната е неподвижна и закрепена към тръбата на телескопа, а другата е подвижна спрямо първата, в нея се слага окуляра и чрез нея се фокусира. В зависимост от начина на фокусиране има два вида окулярни възли. Първият вид представлява две тръбички завити една в друга чрез резба; външната тръба е закрепена към телескопа, а вътрешната, която носи окуляра, е подвижна (чрез навиване и развиване) и служи за фокусиране (подобно на обективите на фотоапаратите) . Вторият вид е по-сложен - при него фокусирането се извършва чрез ръкохватка, към която има зъбно колело и зъбна рейка, монтирана на подвижната част на окулярния възел.

Фотоадаптер

Към окулярните устройства на по-сериозните любителски телескопи е възможно и присъединяването на фотоапарат и CD-камера. По този начин телескопът става достъпен за фотографиране на небесните обекти в главния му фокус или с окулярно увеличение.
Устройството, което прави възможно това се нарича фотоадаптер. Има различни видове адаптери, но най-общо, това е преходник между окулярното устройство и тялото на фотоапарата. От едната страна на фотоадаптера се закрепва фотоапарата и така цялата конфигурация фотоапарат - фотоадаптер се присъединява към фокусировъчното устройство, на мястото на окуляра. В този случай, по принцип, фотоапарата е без своя фотообектив, а окулярът на телескопа е изваден от мястото му. Адаптерът позволява грубо фокусиране, а окончателното става чрез фокусировъчното устройство на телескопа. Чрез поставянето в тях на проекционен окуляр, някой фотоадаптери могат лесно да се превърнат в окулярно увеличение.

Търсач и гид-телескоп

Обикновено телескопите имат голямо увеличение и малко зрително поле (5' - 5°) и откриването на търсения небесен обект е затруднено. Най-елементарният начин за насочване на телескопа е чрез обикновено "прицелване" на око към обекта. Но за по-лесното насочване и откриване му всички телескопи са снабдени с т.нар. търсач. По същество той представлява малък телескоп, с диаметър 30 - 100mm и увеличение 5 - 20 пъти. Оптичната ос на търсача е строго успоредна на оптичната ос на телескопа и това, което се вижда в неговия център се вижда и в зрителното поле на телескопа. За улеснение окулярите на търсачите са снабдени с кръст, спрямо който може да се центрира търсеният обект. В много случаи този кръст е осветен. В последните години много западни фирми пускат търсачи, които нямат тази класическа оптична схема на рефрактор. В някои от тях се използват дори малки лазерни прожектори, които правят видим лъч към наблюдавания обект.
По-големите любителски телескопи, които се използват и за фотографиране трябва задължително да са снабдени с т.нар. гид (гид - телескоп). Тъй като при фотографирането е необходима голяма точност на движението на телескопа се налага постоянното му сверяване спрямо някоя, т.нар. водеща звезда. Поради малкото им увеличение нормалните търсачи не биха удовлетворили това изискване. Затова се използва гид- телескоп. Той представлява достатъчно мощен телескоп, обикновено рефрактор, който в много случаи е съизмерим по характеристики с основния телескоп, през който се фотографира. Например, добре е гид- телескопът да има увеличение 100 - 200 пъти; колкото по-голямо е то, толкова воденето на основния телескоп ще е по-точно и снимката ще стане по-сполучлива.

Витлеемската звезда

Витлеемската звезда става символ на раждането на Спасителя, символ на Господнето Пришествие! Редица изследователи, библеисти, астрономи, астролози, философи, са писали за нейната същност и сила, и са се стараели да обяснят нейното чудно явление.Много учени обаче не вярват, че такава Витлеемска звезда е съществувала. Тяхното мнение бе изразено в научно популярните филми за Иисус, финансирани и режисирани от световната медийна агенция ВВС. От екрана те направо заявяват: “Нямало е Витлеемска звезда...”Но ние предпочитаме да вярваме на Библията, да вярваме на думите на Апостолите. Предавайки разказа на Божията майка, Апостол Лука описва как по времето на цар Ирод дошла заповед от Рим, от император Август .- “Да се направи преброяване по цялата земя! ... И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. А възлезе и Йосиф от Галилея, от градът Назарет, в Иудея, в града Давидов, който се нарича Витлеем /понеже той беше от домът и родът Давидов/, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна /бременна/. А когато бяха те там, дойде й време да роди. И роди Сина своего първороднаго; и пови го, и положи го в яслите, защото нямаше място за тях в гостилницата/странноприемницата/.”В същото време, когато Йосиф и Мариам /Мария/ пристигнали в градчето Давидово, докато се записвали, докато търсят място за пренощуване, докато тя роди Младенеца Иисус, над Витлеем светела необикновено ярка звезда. Хората се чудели на това небесно явление, но никой не могъл да го обясни. Чудото е, че звездата хем светела от Небето, хем била застанала над Витлеем. Още от 17 век та до днес учени и изследователи са се мъчили да дадат астрономично описание и разяснение на звездното чудо. През 1993 г. д-р Вергилий Кръстев писа в своята Космогония: “Звездата на Изток /имайки предвид Витлеемската звезда/, нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби. Имало е едно кармическо съчетание на планетите – злокобно съчетание, показващо че това е кармически закон, и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Иисус , за да се сбъднат писанията на пророците от Стария Завет.”От своя страна, големият български астролог Николай Дойнов, опирайки се на наблюдението и изчислението на гениалния астроном Йохан Кеплер, дава малко по-различно обяснение на чудната звезда:“Астрономията и Астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до 17 век на нашата ера.... Въобще Астрологията трябва да се облегне на Астрономията. Пример за тази добра и ползотворна връзка е т.н. Витлеемска звезда. Древните звездобройци от Вавилон видели върху Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго, освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. За този съвпад един от светилата на астрономията от епохата на Ренесанса Йохан Кеплер е доказал, че т.н. Витлеемска звезда не е била някаква нова и непозната по своята яркост и размери звезда, появила се изневиделица, нито пък някаква комета, както приемат някои, а това са били Марс и Юпитер, които, събрани на едно място, създавали впечатление за една голяма, ярка звезда. Кеплер е изчислил, че такъв точен съвпад е станал в началото на нашата ера.”.Както виждате, загадката на Витлеемската звезда започва малко по-малко да се разплита. Безспорно е вече, че в началото на І-ви век от н.е. е имало съвпад на две планети, което обяснява яркостта на звездата. Следователно, въпреки скептицизма на някои учени, Витлеемска звезда е имало! И Рождество Христово е имало! И библейските разкази за него са Истина!

Иисус Христос

Исус Христос или Иисус Христос известен още като Исус от Назарет или Иса (на арабски.), е едно от трите лица на Бога в християнството и пророк в исляма. Името Иисус е гръцката форма на еврейското име Йешуа (Спасител), а Христос е гръцки превод на Машия (Месия - Помазаник или Божи Избраник).Основен източник на информация за живота и учението на Иисус са четирите канонични евангелия на Новия завет - на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския губернатор Понтий Пилат осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Тай като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, малцина учени поставят под въпрос историческата личност Иисус.Християните вярват, че Иисус е роден от девица, разпнат е и е погребан в гробница, възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи редом до Отца до деня на Второто пришествие.В исляма Иисус (на арабски Иса) е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. За разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпването и божествения произход на Иисус. Според исляма Иса е жив на небето и ще се върне на земята като Месия, придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост.Според четиримата евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан и множеството апокрифи Иисус Христос е известен на Дева Мария от архангел Гавриил (Благовещение) и роден (Рождество Христово) във Витлеем, в областта Галилея в северна Палестина. Най-често наричаните рождени дати са 754 и 749 г. след основаването на Рим (753 г. пр. н.е.). Младенецът е обрязан по еврейски обичай на 8-я ден след раждането му и е наречен Иисус. На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма. До 13-годишна възраст Иисус живее в дома на дърводелеца Йосиф в малкия град Назарет. На 12 години отива на празника Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Кръстен е на 30 години в реката Йордан от Йоан Кръстител, след което се отправя в пустинята на 40-дневен пост и е изкушаван там от Сатаната.Започва да проповядва в родната Галилея и събира около себе си 12 ученици - апостоли. Христос проповядва повече от 3 години, извършва изцеления и чудеса.Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий, роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В “Юдейското минало” или “Древности” в главата за управлението на Пилат (ХVIII. 33), той пише: “По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си христяни, които се наричат така по неговото име.”В най-старите старобългарски паметници се среща транслитерацията Исоусъ Хрьстосъ. На иконите задължително се пише гръцката монограма IС ХС. В българските църковни и научни издания общоприета форма е Иисус, но в по-популярни български издания много често се среща и формата “Исус”, която е подобна на старата руско-църковнославянска форма, поправена през 17 в. от руския патриарх Никон на “Iисус” и заменена след последната реформа (след Първата световна война) на “Иисус”. В Русия допълнителната буква «и» става една от най-важните причини за схизмата на староверците.

Природни бедствия

Природно бедствие е явление в природата извън контрола на човека, което води до значителни човешки и/или материални загуби. Типични примери за природни бедствия са вулканични изригвания, земетресения, наводнения, свличания на земни маси или лавини, тропически циклони и др. Възможно е едно бедствие да породи друго, напр. вулканично изригване може да породи земетресения. Броя на жертвите на земетресението в Азия през декември 2004 г. е по-малък от загиналите вследствие на породените от него вълни цунами.
Природните феномени, които не водят до загуби, не могат да бъдат класифицирани като бедствия. Някои човешки действия могат да доведат до големи загуби без да са природни бедствия (напр. бомбардировки), докато други могат да задействат разрушителната сила на природата (напр. скъсване на язовирна стена) или да превърнат феномен в бедствие (напр. строителство в земетръсна зона).


Земетресения

България се намира в Егейската сеизмична зона, която е част от Средиземноморския земетръсен пояс. Територията на старната е характерна с висока сеизмична активност и е сред класифицираните като “втори ранг земетръсно-опасни участъци” по Земята. Тази територия попада под въздействието както на вътрешни, така и на външни за страната сеизмогенни райони с очакван магнитуд до 8 по скалата на Рихтер. За оценка на земетресенията са приети две скали - скала на Рихтер и скала на Медведев - Щпонхойер - Карник - 64. Магнитудната скала на Рихтер характеризира енергията, отделяна при земетресението и се отчита в граници от 0 до 9 степен. Интензивната скала на Медведев - Шпонхойер - Карник - 64 характеризира нарастването на труса в степени /балове/ от 1 до 12 степени, основана на три точни критерия: а/ усещанията на хората и въздействие на околните предмети; б/въздействие върху различните типове сгради; в/ остатъчни деформации в почвата и изменение режима на плитко и дълбоко залегнали подземни води. По тази скала 1-ва, 2-ра и 3-та степени отговарят на незабележими за човека разтърсвания на повърхността. Земетресенията от 4-та и 5-та степен се усещат от всички хора, при това се разлюляват висящи предмети, мебелите се преместват и стените се пукат. При 6-та и 7-ма степени се появяват пукнатини в стените, разрушават се слаби постройки и се напукват азбесто-циментовите тръби за водоснабдяване. Последното води до отклонения в качествените показатели на питейната вода. Земетресение от 8-ма степен предизвиква многобройни повреди, пукнатини, откъртване на мазилка, падане на комини, разрушаване на отделни сгради. Разрушаване на етернитови и бетонови тръби. Скъсване на местата на включване на водоснабдителната мрежа към съоръженията. Възможно е изчезване на води от водоизточниците. При 8-ма, 9-та и 10-та степен се срутват и разрушават голяма част от сградите, събарят се кули, чупят се клони и стебла на дърветата. Масово разрушаване на метални водопроводи и съоръжения от водоснабдителните системи. Земетресение от 11-та и 12-та степен представлява катастрофа с огромни разрушения и топографски изменения на местността. Разрушителният характер на земетресенията е в зависимост от вида на земетръсното огнище, еластичните и якостни свойства на земните пластове в огнището и по периферията му и количеството на отделената сеизмична енергия.

Наводнения

Наводненията могат да се предизвикат в резултат на природни явления (първа група) - падане на обилни дъждове, интензивно снеготопене и др. и от разрушаването на хидро-технически съоръжения (втора група). Най-вероятни покачвания на нивото на водите се очакват в периодите март - април - май и октомври - ноември .

Засушавания, градушки, гръмотевични и ветрови бури

Климатичните особености на страната създават възможност за възикване на продължителни засушавания, смерчове, бури, градушки и други, които нанасят значителни материални щети. Засушавания - Република България е сред европейските страни с най-малко водни ресурси на глава от населението. През 30 - 40 години се проявяват дълготрайни засушавания, възникващи в резултат на циркулационни процеси през лятoто и есента и предизвикват спадане на почвените влагозапаси и косвено влияят върху масовите полски и горски пожари. Засушаването през последните години се очертава като един от основните проблеми в страната. При подобни засушавания възможността от възникване на пожари се увеличава. Смерчовите явления - нанасят значителни щети, когато преминават над населени места, стопански обекти, горски и земеделски масиви, като не са изключени поражения на човешки жертви. Те, като правило, трудно се прогнозират. Градоносни бури - за особено опасни се считат гръмотевични бури придружени с градушки. При възникване на силни гръмотевични бури трябва да се изключва ел. захранването. Силни ветрове - това са ветровете със скорост над 14 м/сек. Особено опасни се считат ветровете със скорост над 20м/сек.

Обилни снеговалежи, снежни виелици, заледявания, обледявания и преспи

Рязката промяна на температурата през зимата довежда до обилни снеговалежи, съпроводени със силен вятър. Образуват се снежни преспи и може да възникне усложнена обстановка в участъци от пътна мрежа. Обледяват се далекопроводи и откритите съобщителни съоръжения. Обилни снеговалежи, снежни виелици и снегонавявания - са особено опасни и се считат снеговалежи с образуване на снежна покривка над 20 см. За време от 6 часа и натрупване на сняг по далекопроводите. Възможно формирането на преспи. Заледявания и обледявания - получава се при понижение на температурата под 0 0С след дъждовни и мокри снежни валежи, а също така и при гъсти мъгли. Бедствието оказва косвено влияние върху техническите средства – въздушните ел. проводници. Неправилната организация на движение би довела до аварии с всички произтичащи от това последици.

Подари книга за Коледа

Книгата е винаги подходящ подарък. Затова е прекрасно, че по Коледа традиционно в София, НДК се организира Панаир на книгата. Това безкрайно улеснява при избора на подарък, особено на мъжката част. Винаги когато ни е неловко да измислим подарък, смятаме, че човекът на който искаме да подарим нещо си има всичко, а ние нямаме достатъчно пари, за да го изненадаме черезвичайно – книгата си остава един уникален и винаги подходящ подарък.
Дори по-евтините като цена книги, могат да бъдат безценни като съдържание – това е една уникална особеност на книгата, която не се забелязва при другите стоки на пазара.
Избирайки книга за Коледа, просто трябва да се съобразим с вкуса на човека, за когото ще бъде предназначена, а защо не и да му предложим да прочете нещо ново. Някои хора никога няма да рискуват да си купят нещо, за което не са сигурни, че ще им хареса, но веднъж подарено им биха могли да го прегледат и да открият нов жанр, автор или сфера на интереси.
Има и хора, които по принцип не четат и Коледа е момента да ги зарибите с нещо и да ги въведете в един различен свят. Фантастиката, книгите за пътешествия и криминалетата определено биха грабнали повечето млади хора. Ако не сте сигурни в избора си и смятате, че съдбата на вашия подарък ще бъде да събира прах по лавиците, то Енциклопедиите са едно добро решение – не се четат на един дъх, но винаги когато ти потрябват са наблизо за справка. А да не забравяме, че на пазара вече има най-различни тематични енциклопедии: за коли, за футбол, за орхидеи, за кучета, за гозби...
Всеки човек има хоби, със сигурност има енциклопедия и за него.
А подарявали ли сте книга с посвещение сами на себе си? Ако не, Коледа е времето да заобичате и себе си. Избирайки за близки и приятели, хвърляйте и по едно око по рафтовете и за своята душа, когато нещо ви заинтригува – просто го купете. Помислете с любов за себе си и си напишете най-прекрасното и мило пожелание, което бихте искали някой да ви каже. Все пак би трябвало вие най-добре да се познавате и да знаете какви са вашите мечти и надежди.
Не е ли прекрасно, ако дядо Коледа подари на всички ни по един нов прозорец към света – една нова книга и една нова мечта.

Надничат ли децата в Коледния чорап ?

България винаги е била отворена за света и за нововъведенията. Наред с песничките Merry Christmas, идват коледните венци и не на последно място Коледния чорап заема подобаващо място в българските домове.
Коледни чорапи вече може да се намерят навсякъде – в касите на супермаркетите, магазините за Коледна украса, дори на уличните сергии. Ако сте почитатели на домашно направената украса – много лесно може да сътворите сами коледен чорап. Само трябва да намерите плат с подходящ десен, да го скроите и зашиете, след което да го украсите подобаващо и да го окачите над камината, детското легълце или просто на стената.
Модерно е и впечатляващо да подарите коледните подаръци на своите близки, колеги, приятели в изкусно направени коледни чорапи. Не забравяйте всеки трябва да има свой отделен Коледен чорап, а защо не и два?
По традиция децата очакват лакомства в Коледния чорап в Коледната нощ, но веднъж окачен на стената е трудно да ги убедите да чакат чак до Коледа. Едно от големите забавления през декември е вечерната проверка на Коледния чорап, дали пък някое обичливо джудже не е сложило някоя вкусна бонбонка, орехче, шоколадче, коледно бастунче, а защо не и малка коледна играчка. Ако не сте използвали този начин да предизвикате Коледно настроение и очакване във вашите деца – Коледния чорап е добра идея. От време на време поставяйте по някое лакомство в него и това ще бъде повод за дълги разговори относно щедростта и добротата, приказни очаквания и весели подскачания. Много неща може да се напишат за Коледните чорапи, но май е по-добре да проверя дали и в моя чорап няма нещо сладичко, да не забравяме, че рефрена по Коледа е – чудесата се случват.

Вечните подаръци за баба, леля, учителката, съседката

За Коледа или други празници винаги изпадаме в размисъл, какво да купя за моята майка, за свекърва ми, за госпожите в детската градина или в училище, за любезните съседки, за някои по-близки колежки ... Ето 6-те класики в подаръците за дамите около семейството – не скъпи, но винаги работещи решения, които придружени с поздравителна картичка с добро коледно (новогодишно) пожелание и хубава опаковка ще свършат прекрасна работа!
Книга с готварски рецепти Какво по-универсално от книгата с рецепти – става и за запалени кулинарки и за тези, за които кухнята не е страст. Можете да купите серия от няколко или само една, като съчетаете с готварска престилка или комплект подправки. Цената може да е между 5 и 25 лева.
Празнична покривка за маса Всяка жена би се зарадвала на красива покривка за маса. Може би не маловажен елемент е да знаете какъв размер да купите – но дори да не знаете – не е фатално. Цената в този случай е малко по-висока – между 10 и 50 лева.
Коледна звезда или друго цвете Почти сигурно е, че с красиво цвете в саксия ще направите добро впечатление. Цветето също е универсален подарък и важи и за жените, които са маниачки на тази тема и имат много цветя, но и за тези, които нямат – те също ще се зарадват. Цената е съвсем приемлива – между 3 и 20 лева.
Козметика Кремче за ръце и / или лице, дезодорант, шампоан и балсам – утилитарен подарък, който дори не веднага със сигурност ще влезе в работа на получаващия подобен подарък. Опаковката тук е важна, за да даде допълнителна стойност на подаръка. Цената също е добра – между 5 и 40 лева.
Свещи Ароматизирани, цветни, декорирани – свещите са добър избор за почти всеки случай, а по празниците влизат със сигурност в употреба. Цената им е добра – между 2 и 20 лева, а възможностите за хубаво опаковане – големи. Ако имате възможност включете комплект от свещ със свещник (ръчна изработка – има голям избор в магазините за сувенири).
Албум за снимки Албумът също е утилитарен подарък, който може да влезе веднага в употреба. Ако имате снимки например на децата си с баба, а това ще е подарък именно за нея – сложете на първите страници снимки за нея – това ще я зарадва. Решението с фото-албум също е ценово много разумно с вариации от 3 до 30 лева.

Какво да подарим за Коледа

По Традиция в Коледния ден си разменяме подаръци – с най-близките, с тези, които обичаме и с тези, които уважаваме. За съжаление не винаги ни достигат средства или добри идеи как да зарадваме хората около нас в празничния ден. Ето няколко различни варианта.
Подарък за баби и дядовци – възрастните хора – трудни за подарък. Но има неща, които биха ги зарадвали. Прекрасен пример за това е снимка на цялото семейство в рамка или само на внуците – подберете жизнерадостна, лъчезарна и усмихната снимка на своето дете или на всички внучета, правена през годината. Купете или направете рамка сама. Опаковайте в хубава хартия и подаръкът е готов!
Изборът на подарък за мъже е също не лека задача. Те са по-капризни, не може да им се уцели лесно вкуса или предпочитанията, дори ако живеете заедно от дълги години. Класически пример за мъжки подарък са бутилка хубаво питие, или по-разпространените – риза, колан или портфейл. Може би малко по-оригинален подарък са книга, диск с любима музика, някакво hi-tech устройство (ако си пада по подобни) – USB памет, памет за компютъра, нова мишка. В краен случай се спрете на най-лесното – козметика.
Сред оригиналните подаръци за близки и познати са и следните възможности:- кошница с лакомства – плетено кошче (варират на цена между 1 и 5 лв в индийските магазини), пълно с шоколади, бонбони, кафе, може и бутилка вино;- за по-зрели семейства – бутилка или комплект подбрани вина със синьо сирене, например (можете да поръчате и онлайн от Vinoto-shop.com) - за кулинари – книга с рецепти, добре опакована с набор подправки към нея.
Разбира се най-важни в Коледните дни са децата – не бива да ги разочароваме. Те очакват подаръци, лакомства и обич. Изборът на играчка за малчуганите следва да е съобразен с пола и възрастта им. Тук опаковката е също от изключително значение – моментът на разопаковането повишава магията и трепета, носи още повече изненада.