В света на пунктуацията

Ето нещо страшно...
Употреба на главни букви
Главни букви се пишат в следните случаи: 1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/. 2. В собствени имена: • в имена на лица, в презимена и в прякори. • в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици. • в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи. • в имена на небесни тела като астрономически понятия. • в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми. Забележки: o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание. o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник. o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа. • с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията. Забележка: o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин. • титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор. 3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи: • в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества. • относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна. 4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш. Правила за писане на препинателни знаци 1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума. 2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал. 3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч 4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/. 5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал. 6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал. Препинателни знаци: 1. Точка • Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения. Например : Кажи си името. Не бързай толкова. • След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка. • За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др. • Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други. 2. Въпросителна • Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения. Например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му? • След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително. Например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си. • В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.
__________________
3. Удивителна • Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения. Например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова! • Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили! 4. Запетая • В рамките на простото изречение запетая се употребява: - За отделяне на еднородни части помежду им. o При изреждане. Забележка: Не се пише запетая при еднократно употребен съюз "и", "или". o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: "а", "но", "обаче", "пък", "ама", "ами", "ала". Например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре. o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – "и", "или – или", "нито – нито", "ту – ту" и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/. Например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам. o При еднородни части, свързани със съюзи "както - така" и "колкото – толкова", се пише запетая само пред втория съюз. Например: Колкото по-бързо, толкова по-добре. o За отделяне на повтарящи се думи помежду им. - За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения. o Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. Братя мили, благодаря ви за честта. Благодаря ви за честта, братя мили. o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: "разбира се", "да кажем", "надявам се", "мисля", "изглежда", "струва ми се", "тъй да се каже", "напротив", "обратно", "от една страна". Например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно. Забележка: Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като "обаче", "наистина", "може би", "следователно", "по такъв начин", "като че ли", "сякаш", "навярно", "вероятно", "очевидно" в случаи като следните: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя. - За отделяне на особените части на изречението. o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изречението, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся. o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както "и", и "то" и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах. o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз "или", "т. е.", "сиреч" се обособяват. Например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим. Забележка: Пред съюзите "и", "или" се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз. - За отделяне на частиците "да" и "не", употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно. • В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им. o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде. o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като "но", "а", "обаче", "ала", "то", "пък", "ако", "ето защо", "затова", "че", "или", "понеже", "защото", "като че /ли/", "сякаш" и др. Забележка: В изречения, които съдържат повторителни съюзи "и – и", "или – или", "ту – ту" или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, Например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше. o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като "който", "какъвто", "чийто", "когото", "където", "колкото" или др., Например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме. Забележки: o При сложни съюзи като "само че", "ето че", "в случай че", "макар да", "при все че" или др. запетаята се пише пред първата им съставна част. Например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним. o Наречия "тъй", пред съюза "че", както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях. Например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя. o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението. Например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река. o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая. Например: Мисълта, че ще замине, го радваше. Забележка: Когато подчиненото изречение със съюз "да" пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, Например: Мисълта да замине веднага не го напускаше. o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва "да" се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите. • Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи: o Пред съюза "и", употребен еднократно. Забележки: o Пред съюза "и" може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията. Например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си. o Пред съюза "и" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града. o Пред съюза "и" не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения. Например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си. o Пред съюза "да", употребен еднократно. Например: Вън се зачу да свири хармоника. Забележка: o Съподчинени изречения, които започват със съюза "да", се отделят помежду си със запетая. Например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев. o При повтаряне на съюза "да" в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая. Например: Исках да го помоля да ми услужи. o Пред съюза "да" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват. o При сложни съюзи за "да", "без да", "преди да" и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо. o Когато съюзът "да" не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая. Например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата. o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/. Например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
__________________
Забележки: o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението "това" или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение. o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше. o Между два съюза, поставени един след друг "като" "но" "ако", "а когато", "но тъй като", "но щом", "но който" и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма. Забележка: Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението. Например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях. o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като "само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно" и др. или отрицание "не". Например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех. o Пред изрази като "който и да е", "колкото е възможно", "когато и да било", "кой знае" и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било. 5. Точка и запетая Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи: • За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение. • За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения. Например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж. 6. Тире Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи: • На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание. • Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог. • След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас! • За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др. 7. Двоеточие Двоеточие се пише в следните случаи: • Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години. Забележка: Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../. Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например: Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас: - Колко цветя! Колко цветя! Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” 8. Кавички Кавички се използват в следните случаи: • За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”. Забележки: o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/ o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е "?" или "!", ако е някой друг – слага се пред второто, например: “Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/ “Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.” “Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.” “Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.” o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”. Забележка: При адресиране на писма може да се пишат и без кавички. 9. Скоби • Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението. • Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази. 10. Многоточие Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи: • В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ... • При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: "Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже..." и пр. Правила за писане на числа и номера 1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер. 2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число. 3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри. 4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби. 5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани. 6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка. 7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/. 8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване. 9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
__________________

Ивановден

Този ден е посветен на Йоан Кръстител, кръстил Исус Христос. Наречен е още "предтеча", защото е предизвестил идването на Месията и е подготвял хората за неговото рождение.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Окъпването е от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро.
У нас обичаите на Ивановден са свързани и с осветената вода.
На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот.

Именници: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Ива, Калоян, Жана, Яна.

Кръщение Господне

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар.

Възникване и развитие

Кръщение Господнe свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник съществуват още от 2 век. Корените на празника водят в Египет. Климент Александрийски съобщава за гностическа общност, която е отбелязала с нощно бдение кръщението на Исус Христос. Според гностическото схващане по време на Кръщението Логосът се е въплътил в човека Иисус и така се е явил на Земята. Това води до твърдението, че църковният празник Богоявление се е появил като контра реакция на честването на гностическата общност от това време.

Още два мотива се крият зад определянето на датата за този празник. В нощта на 5 срещу 6 януари в Египет се е празнувало раждането на бога на Слънцето Аион от девицата Коре. На 6 януари е бил отбелязван и култа към Нил, при който е играла роля представата, че през вечерта от някои извори е извирала кръв вместо вода. Епифаний от Саламис съобщава, че 375 година на този ден египетската църква празнува Рождението на Иисус, както и първото чудо в Кана.

С разпространението на празника се наслагват и допълнителни елементи в неговото съдържание, като се стига до там, че на 6 януари освен Рождението във Витлеем и чудото с виното в Кана се отбелязват и преклонението на тримата влъхви и кръщението в река Йордан. Този процес на натрупване престава с преместването на Рождество Христово на 25 декември и така на изток главен празник остава кръщението на Иисус в Йордан, докато на запад продължава да се честват и чудото с виното и преклонението на мъдреците.
Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служене, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица.

История
Твърде малко са подробностите за земния живот на Иисус Христос преди Неговото кръщение. Спасителят, който наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на своя Предтеча.
Наскоро преди това Св. Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед във Витавара отвъд Йордан. Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. Неговият зов: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“, а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, когото вие не познавате. Той е идещият след мене, който ме изпревари, и комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата му“. Когато Иисус се приближил до Йоан, за да се кръсти от него Кръстителят го възпрял с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене?“. Иисус му отговорил: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“ Тогава Дух Свети слязъл върху него във вид на гълъб, а от небето се чул глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение.“

Символика

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син - на осезанието в многогодишното Си общуване с човеците.
Чрез свидетелството на Йоан: „Ето Агнецът Божи, който взема върху себе си греха на света“ (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус се показва Христовата мисия на света и се посочва пътят на спасение. С потопяването в Йорданските води Господ взима върху себе си греховете на човешкия род и умира под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване и възкресение. Чрез тайнството Свето Кръщение, което се извършва в църквата, в човека умира старият греховен и прокълнат човек, за да излезе от свещения купел като наново обновен и възроден.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак: „Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“
Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух овехтяла от греха човешка природа.

Обичаи На Богоявление се практикува обичаят да се скача във река, за да се извади хвърленият от свещеника кръст.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

02.01

На 02.01 празнуваме деня на Свети Силвестър. Това е вторият ден от Сурваки, който по традиция се празнува за здраве на впрегатния добитък - волове, биволи, коне, магарета. Свързан е с обичая да се ринат оборите.

Той се изпълнява от група мъже, обикновено тези, които са били коледари. Дружината обикаля селото и чисти оборите, които не са помитани от Коледа. Докато те чистят, стопаните не трябва да излизат на двора. Когато приключат с почистването, мъжете вземат оставената за тях торба, в която има хляб, месо и вино и си отиват. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома.
На 2 януари не се яде свинско месо и сланина, за здраве на воловете. 

На този ден църквата чества св. Силвестри, с чието име е свързано интересно предание. Магоьсникът Замврий, който не е привърженик на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв бог. Св. Силвестри разбира за това и кара магьосника да спаси животното. Замврий не успява да спаси вола, но уповавайки се на своята вяра, Силвестрий връща живота му. По тази причина той се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.

На този ден празнуват всички с името Силвестър, Силвена, Силви и Силвия. Да е честит празникът на всички! 

Св. Силвестър, папа Римски 
02.01.

Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За повече от година негов скъп гост бил един източен епископ – Тимотей, който пристигнал в Рим да благовествува на езичниците, които били огромно болшинство в този международен град, а християните били около 200 000. Евангелският проповедник спечелил мнозина идолослужители за Христа и Църквата, но градският началник Тарквиний заловил епископ Тимотей и го затворил в тъмница. Три пъти го изтезавали с бич, за да се отрече от християнската си вяра и понеже останал непреклонен, той бил обезглавен. 

Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: "Нощес ще ти поискат душата" (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора. 

Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа. През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" в "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено починал в Господа. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата "Св. Прискила" и неговата гробница е една от най-старите гробници на "Вечния град".

Васильовден - 1 януари

С Васильовден се слага и началото на Новата година. Празникът се нарича още и Сурваки заради българския обичай сурвакане. На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.

На 1 януари (стар стил – 14 януари) църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател Свети Василий Велики. Той е епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) и воюва успешно с широко разпространената през IV век арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос). Василий успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик, заради гениалния си ум и деятелна воля за помощ на ближните. Той определя точния ред на църковните всенощни песнопения и създава Василиевата Света Литургия, която е запазена до днес и се изпълнява 10 пъти през годината. Свети Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. На погребението му се стича цяла Кесария, а след смъртта му църквата го канонизира за светец.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата.

Сурвачките са направени от дрян - най-рано цъфтящото и със здрава дървесина растение. Украсата им е от нанизи пуканки, сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Децата започват сурвакането от най-възрастния, като казват пожеланията: 

"Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.
Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,
до година, до амина."

Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.

Обредна трапеза през този ден е блюдо със свинско месо, баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета-късмети, сарми, кокошка, мед, жито, орехи, тиквеник, туршия, пача, кравайчета, ошав. 

Честита Нова година на всички!Нека ви донесе здраве,щастие и късмет!Дано през новата 2009 година да ни изпитват по-малко и имаме по-малко контролни!