Сиянията...

Полярните сияния са може би най-величествените, грандиозни и красиви атмосферни явления, които човек може да види с невъоръжено око от земята. Те представляват неописуеми по своята мащабност и изключителност светлинни ивици в горните слоеве на атмосферата, на височина от 100 до 1000 километра от земната повърхност. Познати са на човечеството от хилядолетия, но човек е безсилен да опише очарованието и красотата им чрез думи. Както е казал един известен норвежки писател, след като е наблюдавал северно сияние в пълното му великолепие: “Няма молив, който да го нарисува, няма цветове, които да го предадат и няма думи, които да го опишат в цялото му величие.” Всъщност полярното сияние неправилно се нарича “северно”, защото то се появява най-често в полярните области, близо до северния и южния магнитен полюс на Земята. Въпреки че честотата на появяването им там е до 100 пъти в годината, полярните сияния могат да се наблюдават и в по-южните ширини, включително и в България. Съществува дори случай на поява на северно сияние на екватора през януари, 1909 година. Северното сияние е било наричано с различни имена през многовековната история на човечеството:
Aurora Borealis – буквално преведено от латински означава “червената зора на севера”. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо. Италианският учен Галилео Галилей (1564 – 1642) е използвал израза за първи път. На географската ширина на Италия, където е живял Галилео, северните сияния са предимно с червен цвят.
Aurora Australis – полярните сияния в южното полукълбо (“Южно сияние”). Aurora е римската богиня на зората (името идва от “ aura ” /лат./ - “предутринен вятър”)
А urora Polaris – полярни сияния. Използва се и за северното, и за южното полукълбо.