Текстът за преразказ

Дидактическа задача: Прочетете текста и го преразкажете подробно от името на Бертолд

ДА СИ ИМАШ ПРАСЕ

Ерих Кестнер

      Косата на малкия Бертолд беше пораснала толкова много, че му скриваше очите, и майка му реши да го заведе на фризьор. Каза му, че е заприличал на момиче и други такива обидни неща. Обаче Бертолд, който иначе бе доста послушно дете, клатеше глава и отвръщаше:

      - Не искам и това си е!

      Така е, когато едно момче расте без баща. Няма от кого да се страхува. А баща му беше починал доста отдавна. Освен това Бертолд би дал по-скоро да му извадят три кътника, отколкото да му подстрижат косата. Такъв си беше той.

      Накрая майка му се сети как да го надхитри. Тя обеща на момчето да го заведе при „Фризьорът при зоопарка“. Сега вече Бертолд не можеше да откаже. „Фризьорът при зоопарка“ беше нещо много специално.

      Първо минаха през мъжкия салон. Там сапунисваха господата с вкусна сметана и ги бръснеха. Бертолд щеше да се пръсне от яд, че още няма брада. Имаше един господин, който не си харесваше щръкналите уши. И той поиска да му  извиват ушите с гореща маша за коса, докато прилепнаха добре към главата му. Друг възрастен господин, плешив като билярдно топче, пожела да му посеят семена от коса. Сетне дотича прислужник с кана вода, поля главата му и ето че по лъскавия му череп се показаха първите стръкчета коса. Бертолд се разсмя и попита дали ще поникнат и цветя. Господинът така се разгневи, че майката побърза да отведе момчето по-далеч от него..

      В детския салон на „Фризьорът при зоопарка“ беше още по-интересно. Пред всяко огледало стоеше по едно животно – живо, разбира се. Децата се качваха на седлата, потупваха животните по гърба, хранеха ги, почесваха ги зад ушите и почти не забелязваха, че междувременно някой помощник-фризьор им подстригва косата. Имаше пони, магаре, прасе, елен, младо слонче, куче бернандин и дори един кротък еднорог.

      Когато Бертолд влезе, децата вече бяха  заели всички животни с изключение на прасето, което лежеше на килима и грухтеше. То никак не обичаше децата, понеже те предпочитаха да яхнат всичко друго, но не и прасе. И Бертолд не искаше, затова прасето му се закани наум: “Ще ти дам да се разбереш тогава!“.

      И така, оседлаха прасето, а Бертолд трябваше да се покатери върху него. Едва се бе настанил, когато се появи фризьорът с ножица и гребен в ръце и започна да подрязва косата му от лявата страна. Изведнъж прасето пристъпи от крак на крак и заяви:

      - Искам да ме погалиш!

      Момчето обаче поклати глава. Докато клатеше глава, взе, че го бодна ножицата на фризьора. То подскочи, пришпори неволно прасето в слабините и прасето хукна из салона, побесняло от яд.

      Фризьорът се метна зад момчето на гърба на прасето и опита да продължи подстригването. Прасето тичаше като пощръкляло и раздразни страшно всички останали животни. Те се развикаха възмутени, а еднорогът дори се обърна и боцна прасето с единствения си рог. Прасето заквича, втурна се към вратата, премина в галоп през салона за господа, оттам надолу по стълбите и се озова на улицата.

      Можете ли да си представите каква гледка бяха двамата? Едно прасе с момче на гърба, а момчето с подстригана наполовина коса?

      Направо да се спукаш от смях.

      Трамваите се заковаха на място. Един автобус дори се изправи на задните си колела. Прасето обаче продължаваше да търчи. Накрая фризьорът падна и остана седнал върху трамвайните релси. А на Бертолд галопирането по улиците започна да му харесва.

      Внезапно обаче прасето се втурна в една вила, заподскача нагоре по стълбите, по коридора и понеже насреща имаше отворена врата, нахлу право в стаята. Там то най-сетне спря.

      В стаята имаше легло. А върху леглото лежеше момиченце, което се казваше Бела и беше много болно. Осем дни вече то лежеше унило в леглото и не искаше нито да яде, нито пък да говори. Бащата на Бела – майката беше починала - макар да бе лекар, съвсем не разбираше какво ѝ  има на малката.

      Бела видя прасето посред стаята, на гърба с момчето, което бе с наполовина подстригана коса и имаше вид на гъска след гръмотевична буря. Започна да се смее. Бертолд също се разсмя и след малко смехът им вече се чуваше из цялата къща. Бащата на Бела дотича изумен от своята приемна, видя дъщеря си развеселена, със зачервени страни и веднага постави диагнозата: Това дете вече е съвсем здраво.

      Сетне на вратата позвъни майката на Бертолд и попита развълнувано дали там случайно не са идвали едно прасе и едно момче. Радостта бе всеобща.

      А след време майката на Бертолд дори стана жена на бащата на Бела, пренесе се с момчето си във вилата и Бела и Бертолд станаха брат и сестра, които много се обичаха. Откупиха прасето от „Фризьорът при зоопарка“,  то остана при тях, живееше си добре и никога не го заклаха.

      Дали е истина, че оттогава немците  казват за късметлиите : „Аха, тези са имали прасе!“?

Предварителни неофициални резултати

ПРЕДВАРИТЕЛЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА СЕДМОКЛАСНИЦИ

27.03.2016

№	Име	Тест	Преразказ	Точки	Оценка
01	Никита	14	24	38	3,675
02	Мария	33	23	56	4,350
03	Теодора	31	19	50	4,125
04	Натали Миленова	38	25	63	4,613
05	Василена	41	25	66	4,725
06	Нур	56	34	90	5,625
07	Румяна	40	28	68	4,80
08	Петър	35	14	49	4,088
09	Галина	16	14	30	3,375
10	Стефан	30	21	51	4,163
11	Георги	31	25	56	4,359
12	Пейчо	24	19	43	3,863
13	Динко Ангелов	16	13	29	3,338
14	Валентин Стоилов	24	18	42	3,825
15	Жасмина	31		50
16	Виктор	29	26	54	4,275
17	Христо	39	27	66	4,725
18	Деница	33	31	64	4,650
19	Валентин	32	24	56	4,350
20	Натали Видева	40	29	69	4,838
21	Ясен	33	20	53	4,238
22	Михаил Антонов	28	17	45	3,938
23	Синан	16	16	32	3,450
24	Милен	21	13	34	3,525
25	Калина	56	33	89	5,558
26	Никол	58	31	89	5,558
27	Сияна	53	31	84	5,40
28	Ванина	57	32	89	5,558

Текстът за преразказ

2. МОДУЛ

Дидактическа задача: Преразкажете текста от името на неутрален разказвач

ПЪРВАТА ЛЮБОВ

Бранислав Нушич

      За първата любов би трябвало да говоря по-напред, защото тя върви успоредно с ученето, би могло дори да се каже, че спада към учебните предмети. Влюбих  се в моята съседка Перса, защото беше най-близко. Перса имаше покрито с лунички лице, носеше жълти чорапи и токовете на обувките ù бяха винаги изкривени. Преди да се влюбя, не ù обръщах внимание, но от момента, когато се влюбих, тя ми изглеждаше божествено красива. (…)

      Тя беше дъщеря на учителя ни по математика, който, кой знае защо, нямаше съвсем добро мнение за мене. Тя беше на девет години, учеше в трето отделение. Любовното си признание направих  по един необикновено романтичен начин. Веднъж, когато играехме на жмичка, ние двамата с нея се скрихме в една каца, в която майка ми зиме слагаше кисело зеле. Тук, в тая каца, аз ù направих любовно признание и тоя мой спомен и до днес ме кара да се вълнувам, когато мина покрай някоя каца. Веднъж се срещнахме с нея след последния час и тръгнахме заедно към къщи. Аз ù дадох една  кифла и я запитах сериозно:

      - Какво мислиш, Персо,  ще те даде ли баща ти, ако те поискам?

      Тя се зачерви, наведе очи и в смущението си разчупи кифлата на три части.

      - Не вярвам -- отговори тя полугласно.

      - Защо? - попитах аз развълнувано и очите ми се наляха със сълзи.

      - Защото си слаб по неговия предмет.

      Заклех ù се, че денонощно ще уча аритметика, само да мога да си поправя бележката. И аз учих. Но нима може да се постигне онова, за което толкова други са прахосвали напразно силите си – нима можех да примиря любовта и аритметиката? Заставен да избирам между любовта и аритметиката, аз избрах онова, което беше по-леко – любовта. И следващия час вместо двойка получих единица. На обяд причаках Перса  пред нейното училище и изпращайки я, ù признах, че сега положението ми е още по-лошо, защото съм получил единица по предмета на баща ù.

      - Тогава – каза тя болно – аз никога няма да бъда твоя!

      - Ти трябва да бъдеш моя, ако не на тоя, то на оня свят! – извиках аз; тези думи бях чул преди няколко дена на едно театрално представление.

      - Как може да стане това? – запита тя любопитно.

      - Ще се отровим, само да се съгласиш.

      - А как ще се отровим?

      - Ей така – продължих аз още по-решително. -  Ще изпием отрова.

      - Добре - реши се тя. – Съгласна съм. А кога?

      - Утре следобед.

      - А, утре следобед имам училище - сети се тя.

      - Да - спомних си и аз. – Утре не мога и аз, защото ще ми пишат отсъствие, а съм направил вече двадесет и четири и може да ме изключат от училище. Но хайде, ако искаш, в четвъртък следобед, тогава нямаме училище нито аз, нито ти.

      Тя се съгласи и се споразумяхме аз да приготвя всичко за отравянето. Срещнахме се в нашата градина, седнахме на тревата и от душите ни се изтръгна дълбока въздишка на болка и копнеж. Аз извадих кутията кибрит от джоба си.

       - Какво ще правим сега? – запита Перса.

      - Ще ядем кибрит.

      - Как ще ядем?

      - Ето така! – отговорих аз, откъснах главичката, хвърлих я, а клечката изядох.

      - А защо хвърли това?

      - Това е мръсно.

      Тогава тя се реши и протегна смело ръка. Аз откъснах главичката и ù дадох клечката. Тя я пое и започна решително да я дъвче. Изяде три клечки и на очите ù се показаха сълзи.

      - Не мога повече! Никога в живота си  не съм яла клечки.

      - Е, ти навярно си се вече отровила.

      -  Може би! – отговори тя. – Чувствам, че нещо ме дере в гърлото.

      - Това е. Ти си вече отровена.

      Аз продължих упорито и изядох девет клечки, но изгубих апетит и усетих, че нещо ме дере в гърлото.

      - Свършено е! И аз съм отровен! – казах тържествено, както се полага в такива случаи.

     Цялата история между впрочем свърши по следния начин:

     Тя се отишла у дома и помолила майка си да ù приготви леглото, за да умре. Признала ù, че се е отровила, т.е. че е яла с мен клечки. А майка ù, без да вземе под внимание състоянието ù и чувствата ù, казала:

     -  Е, щом като си могла да ядеш клечки в градината, ще ядеш дървото и тука…

      Заради тоя бой Перса ме намрази и така свърши моята първа любов.

Притча за зимата и пролетта

 

Стар мъдрец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. "Защо плачете?" - попитал я той.
"Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача", отвърнала с дълбока горчивина тя.
Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" - попитала с любопитство тя.
"Поле с рози - отговорил мъдрецът - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна."

От www.manager.bg

Малка справка и...малко мъдрост

За два дена - около 460 посещения на блога. Не е зле. Затова ви предлагам и нещо оптимистично:

По-добре временен неуспех, отколкото временен успех.

Ходенето по мъките...

Ходенето по мъките е нещо като бъдещата ви невиртуална реалност. Типовете задачи от теста за първо ниво, които са ви затруднили, ще бъдат включени в контролния тест, с който ще се сблъскате след седмица и половина блажено нищоправене. Преразказът с дидактическа задача, който според резултатите не ви е развеселил, ще бъде подложен на редактиране в часовете за писмена работа. Изобщо...мъки големи!!!

Предварителни неофициални резултати

Номер	Име	Първи модул	Втори модул	Точки/Оценка
1	Валентин Данаилов Тозлуков	34	24	58 / 4,425
2	Райя Николова Палазова	27	15	42 / 3,825
3	Анджелина Атанасова Дамянова	38	20	58 / 4,425
4	Лъчезара Стоянова Попколева	31	17	48 / 4,050
5	Венцислав Михайлов Бъчваров	30	30	60 / 4,50
6	Радина Георгиева Праматарова	45	12	57 / 4,388
7	Жасмина  Атанасова Железчева	30	21	51 / 4,163
8	Мартина Стоименова Танева	16	15	31 / 3,413
9	Румяна Димитрова Анастасова	32	26	58 / 4,425
10	Даниел Йорданов Бойчев	23	13	36 / 3,600
11	Йоанна Атанасова Атанасова	40	28	68 / 4, 800
12	Динко Ангелов Тонев	23	17	40 / 3,750
13	Пейчо Стоилов Иванов	25	9	34 / 3,525
14	Стефан Валери Димитров	19	12	31 / 3,413
15	Ясен Диянов Генчев	37	17	54 / 4,275
16	Милен Цветанов Младенов	13	7	20 / 3,00
17	Теодора Динкова Гърбачева	38	22	60/ 4,50
18	Сони Стефанов Стоянов	13	13	26 / 3,225
19	Костадин Славов Костадинов	20	10	30 / 3,375
20	Натали Видева Видева	39	27	66 / 4,725
21	Анастасия Станиславова Качарова	7	15	22 / 3,075
22	Михаил Костадинов Николов	15	13	28 / 3,300
23	Александра Атанасова Стоянова	39	27	66 / 4,725
24	Натали Миленова Бонева	31	18	49 / 4,088
25	Жани Иванова Кизина	32	20	52 / 4,20
26	Никол Николаева Манолова	49	30	79 / 5,213
27	Виктор Руменов Димитров	29	18	47 /4,014
28	Калина Василева Костадинова	44	30	74/ 5,025
29	Кристина Петрова Петрова	61	32	93 / 5,738
30	Кристина Николаева Шопова-ОУ’Св.Св.Кирил и Методий”	47	25	72 / 4,950
31	Диана Владимирова Шаповалова	35	26	61/ 4,538
32	Цветина Димитрова Цветкова	51	26	77 / 5,138
33	Мария Иванова Бодурова	35	20	55 / 4,313
34	Даниел Николаев Манолов	15	12	27 /3,263
35	Ванина Ясенова Янева	57	28	85 / 5,438
36	Галина Димитрова Димитрова	16	15	31/ 3,413
37	Надежда  Владимирова Шаповалова	35	25	60/ 4,500
38	Деница Вълкова Бангева	44	27	71 / 4,913
39	Василена Стойчева Шерова	32	28	60 / 4,500
40	Сияна Петрова Стоянова	46	32	78 / 5,175
41	Синан Али Смаил	15	9	24 / 3,150
42	Христо Михайлов Христов	45	23	58 / 4,425

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОБНИЯ ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА- VII клас – 21.02.2016 г.


Проверката за технически грешки ще бъде направена след няколко дни, затова не бързайте  да отваряте безалкохолното шампанско...