четвъртък, 25 декември 2008 г.
четвъртък, 18 декември 2008 г.
Дядо Коледа на различни езици
В Америка го наричат Santa Claus.
В Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания - Юлнисен
В Англия - Father Christmas.
В Италия - Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция - Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили - Viejo Pascuerro.
В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай - Shengdan Laoren.
В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония - Одзи сан.
В Колумбия - Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои
Мексико - The Three Kings.
В Бразилия - Papa Noel.
В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
В Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания - Юлнисен
В Англия - Father Christmas.
В Италия - Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция - Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили - Viejo Pascuerro.
В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай - Shengdan Laoren.
В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония - Одзи сан.
В Колумбия - Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои
Мексико - The Three Kings.
В Бразилия - Papa Noel.
В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
Игнажден
Според народните обичаи в България с Игнажден или денят на св. Игнат започват Новата година и коледните празници. Той се празнува на 20 декември. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.
От този ден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято".
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.
От този ден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято".
понеделник, 15 декември 2008 г.
Тортичкаа
Тази торта е правена от момичетата на 6б клас в час по Домашна Техника и Икономика.МмммМ беше изключително вкусна. Прекарахме си супер в този час. Надявам се да повторим този незабравим миг!!!
Момичетата на 6б клас.
Това са момичетата на 6б клас от ОУ "Любен Каравелов" Бургас.
В час по Домашна Техника и Икономика!!
четвъртък, 11 декември 2008 г.
Моят живот в училище
Моят живот в училище
Животът ми в училище е много интересен. Имаме много смешни моменти. Един от тях е например когато започнем да гоним момчетата, за да им извием вратленцата, но се случва и те да ни гонят. Искат да си заврат миризливите обувки в лицето ни. Но когато идва време да правим тест се превръщат в истински ангелчета. След като направят теста отново се превръщат в лигли, а защо ми е толкова познато?
Но за жалост имаме и лоши моменти. Когато сме получили ниска оценка, защото сме преписвали от другарчето до нас. Който по този предмет е голо вода, но естествено ние сме нямали друг избор. Когато не сме на училище всичко тово не може да се случи, но моят живот там е изпълнен с емоции, които най-често са хубави.
Може би, щеше да бъде безинтересно училището, или пък не. Някой ден ще стигнем и до отговора и на този въпрос. Сами ще решите.
Животът ни е като петниста хиена.
Животът ми в училище е много интересен. Имаме много смешни моменти. Един от тях е например когато започнем да гоним момчетата, за да им извием вратленцата, но се случва и те да ни гонят. Искат да си заврат миризливите обувки в лицето ни. Но когато идва време да правим тест се превръщат в истински ангелчета. След като направят теста отново се превръщат в лигли, а защо ми е толкова познато?
Но за жалост имаме и лоши моменти. Когато сме получили ниска оценка, защото сме преписвали от другарчето до нас. Който по този предмет е голо вода, но естествено ние сме нямали друг избор. Когато не сме на училище всичко тово не може да се случи, но моят живот там е изпълнен с емоции, които най-често са хубави.
Може би, щеше да бъде безинтересно училището, или пък не. Някой ден ще стигнем и до отговора и на този въпрос. Сами ще решите.
Животът ни е като петниста хиена.
Край на литературните дупки, в които попадам! Край на мъчителното мислене! Дотук с творческото вдъхновение! Това е тема, по която мога да пиша месеци наред и пак няма да ми омръзне! Ех, защо всички съчинения не са на тази тема? Поздравления на читателя! Вие ударихте джакпота! Току що попаднахте на най-гениалния писател на света – АЗ! Запознайте се с творческия гений, който дълго време беше спотаен някъде дълбоко (и аз не знам къде точно)! Както и да е, усещам, че почвам да се увличам, затова да преминем направо към въпроса.
Ако погледнете живота в училище от сериозната му страна, никак няма да ви се стори цветущ! Контролни, скучни и дълги уроци, упражнения, формули и всякакви дивотии засипват и без това обърканите ни главици, които си мечтаят да са си в къщи, да нанкат, да играят на компа или да гледат телевизия с голяма купа пуканки! Ама не – тъкмо засънуваш как с гаджето си се целуваш и усещаш съседа си по чин да те побутва, а учителят да те гледа втренчено и да мълчи, сякаш чака да произведеш някакъв отговор, ей така, в движение и без да се усетиш си получил поредната красива червена птичка в бележника, с която да зарадваш мама и татко!
Ето, виждате ли? Никак не изглежда интересно! Обаче ако погледнете от позитивната страна, ще се изненадате как тази на вид скучна обстановка всъщност е по-забавна от- колкото си мислите! Някога пробвали ли сте да влезете в класната стая на 6-ти “в” през малките междучасия? Не? Правилно сте постъпили! Момчетата се събират в края на класната стая и имитират големите футболисти като Роналдо, Роналдиньо, Монахиньо и тям подобни като междувременно за топка използват капачки, бутилки и каквото им попадне под краката! Ами момичетата? Е, накъде без тях! Събират се около парното и клюкарстват като от време на време подвикват на момчетата, че са женчовци и не могат да играят! Виждате ли!? Наистина е забавно! Ами през голямото междучасие? Да! Добра идея е и през голямото междучасие да не се навъртате наоколо, защото току виж някой отнесен хлапак може да ви събори и да завърти главата ви на 360 градуса или пък да станете свидетел на кеч мания 29, а не дай си боже някой да ви напсува типично по каруцарски! Ами в края на деня? Ооо, ако това, което преди малко казах ви звучеше страшничко, то тогава по-добре да не продължавам по-нататък! След седмия час настъпва истинска еуфория! Особено ако преди това сме имали контролно! Хвърчат листи, ехтят радостни викове, развълнувани момчета и момичета тичат из класната стая... Истинско торнадо! Ами последния ден преди ваканцията? Е това вече е гранде панаире! Майчице, тогава наистина се разбесняваме! Направо превъртаме от радост! Мозъците ни напълно изключват и почваме да се държим като ненормални! Като избягала от лудницата групичка свръх откачени! Като кученца, които са на път да получат голям, ама наистина голям кокал, за какъвто винаги са мечтали!
Е, смятам да спра дотук, защото усещам, че пак започвам да се увличам! Както казах мога много дълго да говоря на тази тема, но усещам, че съучениците ми се изнервят от чакане, защото и те имат голямо желание да четат своите творби и смятам да им предоставя почетното място!
Ако погледнете живота в училище от сериозната му страна, никак няма да ви се стори цветущ! Контролни, скучни и дълги уроци, упражнения, формули и всякакви дивотии засипват и без това обърканите ни главици, които си мечтаят да са си в къщи, да нанкат, да играят на компа или да гледат телевизия с голяма купа пуканки! Ама не – тъкмо засънуваш как с гаджето си се целуваш и усещаш съседа си по чин да те побутва, а учителят да те гледа втренчено и да мълчи, сякаш чака да произведеш някакъв отговор, ей така, в движение и без да се усетиш си получил поредната красива червена птичка в бележника, с която да зарадваш мама и татко!
Ето, виждате ли? Никак не изглежда интересно! Обаче ако погледнете от позитивната страна, ще се изненадате как тази на вид скучна обстановка всъщност е по-забавна от- колкото си мислите! Някога пробвали ли сте да влезете в класната стая на 6-ти “в” през малките междучасия? Не? Правилно сте постъпили! Момчетата се събират в края на класната стая и имитират големите футболисти като Роналдо, Роналдиньо, Монахиньо и тям подобни като междувременно за топка използват капачки, бутилки и каквото им попадне под краката! Ами момичетата? Е, накъде без тях! Събират се около парното и клюкарстват като от време на време подвикват на момчетата, че са женчовци и не могат да играят! Виждате ли!? Наистина е забавно! Ами през голямото междучасие? Да! Добра идея е и през голямото междучасие да не се навъртате наоколо, защото току виж някой отнесен хлапак може да ви събори и да завърти главата ви на 360 градуса или пък да станете свидетел на кеч мания 29, а не дай си боже някой да ви напсува типично по каруцарски! Ами в края на деня? Ооо, ако това, което преди малко казах ви звучеше страшничко, то тогава по-добре да не продължавам по-нататък! След седмия час настъпва истинска еуфория! Особено ако преди това сме имали контролно! Хвърчат листи, ехтят радостни викове, развълнувани момчета и момичета тичат из класната стая... Истинско торнадо! Ами последния ден преди ваканцията? Е това вече е гранде панаире! Майчице, тогава наистина се разбесняваме! Направо превъртаме от радост! Мозъците ни напълно изключват и почваме да се държим като ненормални! Като избягала от лудницата групичка свръх откачени! Като кученца, които са на път да получат голям, ама наистина голям кокал, за какъвто винаги са мечтали!
Е, смятам да спра дотук, защото усещам, че пак започвам да се увличам! Както казах мога много дълго да говоря на тази тема, но усещам, че съучениците ми се изнервят от чакане, защото и те имат голямо желание да четат своите творби и смятам да им предоставя почетното място!
събота, 6 декември 2008 г.
6 декември - Никулден
Това е един от големите български празници, посветен на Свети Николай, Мирликийски Чудотворец.Той е покровителят на моряци и банкери.
Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят- на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.
Свети Николай е покръствал в правата вяра, а когато е кръстосвал моретата, се е сблъсквал с безброй опасности, от които е успявал да се спаси благодарение на молитвите и божията закрила. Спасявал е също изпаднали в беда моряци и рибари. По тази причина българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - на океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът причинява морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител. У нас по традиция на Никулден рибарите приключват с есенно – зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца. Мореплавателите и рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Никола.
Всяка българска къща му посвещава курбан, задължително рибен. По традиция рибата е шаран. Кръстецът - костица от главата на шарана, се зашива в шапките на децата, за да ги предпази от уроки и “зли очи”. В различни райони у нас баячките лекуват с нея безсъние, плач и подутини при малките. При приготвянето на традиционното рибно ястие, се внимава да не паднат люспи от рибата на земята – на лошо е.
Никулден е точно по средата на Коледния пост. Рибата обаче дори от религиозна гледна точка се смята за „по-чиста" храна от месото. Това не е случайно, тъй като тя натоварва храносмилателната система значително по-малко от месото, въпреки че белтъците й се усвояват почти както белтъците на телешкото и свинското. Освен това съдържа омега-3 мастни киселини с ярко изразен противосклеротичен ефект. Морската риба в това отношение е още по-полезна, тъй като съдържа и фосфор. Правилата на кулинарна обработка при речната и морската риба са различни. Докато главите на речните риби са по-малки и съдържат полезни и вкусни съставки, което ги прави подходящи за рибена чорба, в тежките и големи глави на морските риби се акумулират ред вредни вещества и те, както и перките, трябва да се изхвърлят. На съвременната трапеза шаранът би могъл да се замени и с някоя друга едра риба - сом, лефер и др.
Освен рибник, за никулденската празнична трапеза жените приготвят специални обредни колаци, познати с названията „Богов хляб", „боговица", „никулденски кравай", „светец". Често хлябовете се украсяват пластично, като върху тях от тестото се моделират образът на светеца или неговият кораб. Преди да започне тържественото угощение рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения".
Празнуват: Никола, Николай, Никол, Николета, Николина, Ненка, Нина
Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят- на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.
Свети Николай е покръствал в правата вяра, а когато е кръстосвал моретата, се е сблъсквал с безброй опасности, от които е успявал да се спаси благодарение на молитвите и божията закрила. Спасявал е също изпаднали в беда моряци и рибари. По тази причина българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - на океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът причинява морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител. У нас по традиция на Никулден рибарите приключват с есенно – зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца. Мореплавателите и рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Никола.
Всяка българска къща му посвещава курбан, задължително рибен. По традиция рибата е шаран. Кръстецът - костица от главата на шарана, се зашива в шапките на децата, за да ги предпази от уроки и “зли очи”. В различни райони у нас баячките лекуват с нея безсъние, плач и подутини при малките. При приготвянето на традиционното рибно ястие, се внимава да не паднат люспи от рибата на земята – на лошо е.
Никулден е точно по средата на Коледния пост. Рибата обаче дори от религиозна гледна точка се смята за „по-чиста" храна от месото. Това не е случайно, тъй като тя натоварва храносмилателната система значително по-малко от месото, въпреки че белтъците й се усвояват почти както белтъците на телешкото и свинското. Освен това съдържа омега-3 мастни киселини с ярко изразен противосклеротичен ефект. Морската риба в това отношение е още по-полезна, тъй като съдържа и фосфор. Правилата на кулинарна обработка при речната и морската риба са различни. Докато главите на речните риби са по-малки и съдържат полезни и вкусни съставки, което ги прави подходящи за рибена чорба, в тежките и големи глави на морските риби се акумулират ред вредни вещества и те, както и перките, трябва да се изхвърлят. На съвременната трапеза шаранът би могъл да се замени и с някоя друга едра риба - сом, лефер и др.
Освен рибник, за никулденската празнична трапеза жените приготвят специални обредни колаци, познати с названията „Богов хляб", „боговица", „никулденски кравай", „светец". Често хлябовете се украсяват пластично, като върху тях от тестото се моделират образът на светеца или неговият кораб. Преди да започне тържественото угощение рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения".
Празнуват: Никола, Николай, Никол, Николета, Николина, Ненка, Нина
вторник, 2 декември 2008 г.
"Братчетата на Гаврош"
Братчетата на Гаврош
Аз смятам, че стихотворението „Братчетата на Гаврош” е явление, което се среща всекидневно. Когато вървим по улицата ние срещаме безброй деца които ни молят за късче хляб, но ние ги отминаваме, все едно няма никой и нищо не се е случило. Но никой от нас не се е замислял за това какво са преживели, каква им е била съдбата, през какви несполуки са преминали и в крайна сметка те не са виновни за това, но ние ги обвиняваме.
Виждаме дечица, които в разгара на коледният празник стоят пред витрини отрупани с различни лакомства, играчки и други любими неща за малчуганите. Но за тях тези неща са недостижими, защото нямат средства, за да си ги позволят. Те също могат да мечтаят, но за жалост трудно ще се сбъднат техните мечти. Те сигурно са вече изморени от нашите непрестанни обиди.
Рядко може да се срещне някой добър човечец, който да ги помилва по главата, да им каже по някоя окуражаваща думичка и да ги нахрани. За жалост, такива хора са на изчезване, но светлинката в тунела още е жива.
За огромно съжаление реалността е това.Тази реалност някой ден може да се промени...
Аз смятам, че стихотворението „Братчетата на Гаврош” е явление, което се среща всекидневно. Когато вървим по улицата ние срещаме безброй деца които ни молят за късче хляб, но ние ги отминаваме, все едно няма никой и нищо не се е случило. Но никой от нас не се е замислял за това какво са преживели, каква им е била съдбата, през какви несполуки са преминали и в крайна сметка те не са виновни за това, но ние ги обвиняваме.
Виждаме дечица, които в разгара на коледният празник стоят пред витрини отрупани с различни лакомства, играчки и други любими неща за малчуганите. Но за тях тези неща са недостижими, защото нямат средства, за да си ги позволят. Те също могат да мечтаят, но за жалост трудно ще се сбъднат техните мечти. Те сигурно са вече изморени от нашите непрестанни обиди.
Рядко може да се срещне някой добър човечец, който да ги помилва по главата, да им каже по някоя окуражаваща думичка и да ги нахрани. За жалост, такива хора са на изчезване, но светлинката в тунела още е жива.
За огромно съжаление реалността е това.Тази реалност някой ден може да се промени...
Абонамент за:
Публикации (Atom)