неделя, 27 май 2012 г.
Служебна информация
Броячът на блога е включен на 30.01.2012 г. в 5,30ч. при 15963 посещения. На 14.02.2012г. отново в 05,30 ч. посещенията са вече 16530.На 2.03. в 17,40ч. броят им е 17409. На 4.03. в 16,16ч. - 17500 ; 8.03.,7,00ч. - 17617; 13.03. , 6,25ч. - 17756;20.03.,01:00 -18048; 3.04., 5,15 - 18578.За два месеца - над 2500 посещения.10.04., 05,40 - 18744.,28.05. - 18,00 - 19705.
неделя, 20 май 2012 г.
събота, 12 май 2012 г.
Незабравимото преживяване на 6а клас във Вонеща вода
Сутринта в 8:00ч. цялата група от 11 човека се събра пред Младежкия дом. Там бяха нагласени г-н Янев, родители и най-важните - УЧЕНИЦИТЕ. Когато всички се качихме в микробуса, започнахме да махаме на родителите с надеждата, че по- дълго време няма да ги видим. Но понеже на мен малко множко ми дойде ученето, попитах г-н Янев дали има часове толкова рано сутринта...жестоката истина беше, че той нямаше. И, както и да е, потеглихме към големите приключения. По пътя спряхме за отдих на едно кафе, след което се въртяхме като пумпали по едни завои, докато се изкачим в планината. Микробусът спря точно пред една сграда, а тя се оказа, че е лудницата (ехх казах си на ума...това място е точно за нашия клас). Продължихме по пътя и най-накрая пристигнахме пред хотела. Мен естествено ме впечатли басейна тип локва (ама той наистина си беше локва). Г-н Т. Жеков, бързо ме разочарова, като ми каза, че басейнът (локвата) няма да може да се ползва. И какво от това, че времето си беше на дъжд, аз въпреки това си носех бански. Е, нищо, след като влязохме в стаите, малко така се впечатлихме от вида и доста се отчаяхме, като не видяхме паяци и буболечки. Когато се настанихме в хотела, след има-няма 30 минути се събрахме и излязохме да разгледаме Вонеща вода. Стигнахме и площада...там пък жив човек нямаше. Е, добре де, имаше там двама- трима ергени, които се оглеждаха за някоя друга женска, но нали Ви казах, жив човек нямаше. Отидохме до църквата, която си беше доста голяма за това малко селце. Но да не изпадаме в подробности...искам да си изкажа мисълта и тя е, че една кокошка ама толкова наперена така ми привлече вниманието, че даже си я снимах за спомен и няма как да не кача снимката. Докато аз я снимах, Георги подскачаше като ощипан, защото го беше страх да не го клъвне. Прибрахме се отново в хотела и се качихме в стаята, тогава може да се каже, че започнах да пиша този втори роман, защото получих уникалното вдъхновение от чистия въздух.
Та няма да разказвам повече подробности, за да не се пукнете от смях. Последният ден гъчихме сладолед, от една страна ни беше хубаво, че си тръгваме, а от друга не, но си беше гадно чувството, че и на другия ден сме на училище. Точно когато слязох от микробуса, си казах: ЛИПСВАШЕ МИ МРЪСНИЯ ВЪЗДУХ!
От: Екатерина
петък, 11 май 2012 г.
неделя, 6 май 2012 г.
Красотата на човека
Външната и вътрешната красота, са две различни неща. Външната красота е да си красив отвън, а вътрешна - да си красив отвътре - с добро сърце.
Във фолклорните песни и разкази често чуваме за физическата красота, защото българската жена е известна със своята хубост. Но не само на външен вид е красива, а тя има и вътрешна красота- добро сърце, мила е, уважава своите родите.
Във фолклора се смята, че колкото по - красива е девойката, толкова по - знатен мъж ще си намери тя. Докато по - грозните, нямат такъв късмет.
В познатите ни фолклорни текстове не е споменато само за външната красота. В тях се споменава и за вътрешната. Както в приказката "Златната мома". Добрата и мила дъщеря е възнаградена със злато. А лошата и глупава дъщеря - със змии и сажди.
Да си красив не означава да носиш скъпи дрехи и много грим. Означава да си красив и без грим и скъпи вещи. Често изглеждащите добре и поддържани хора са празноглави, егоисти и прекалено самоуверени. А всъщност те са такива, защото могат да изпъкнат само с външния си вид, а не с ума си и качествата си. Има и други хора, често не дотам красиви или с физически дефекти, но сърцата им са отворени за всички.
Аз бих определила много хора като красиви. Но всеки си е красив по свой собствен и неповторим начин..
Според мен някои хора като видят красива жена, те се възхищават на нейното изящество и стил. Но пък други хора като видят красива жена, те изпитват завист, затова че тя е красива или защото има стил.
Също така възможно е да смятаме някой за красив, но въпреки това да не го харесваме. Може да ни отблъсква със своя характер или постъпки.Може би трябва да му се доверим и ще видим, че той не е лош.
Както в приказката "Грозното патенце". Първоначално то е грозно и всички му се подиграват, но после то се превръща в красив лебед. Но въпреки това, то не се възгордява.
За мен е по-важно да си такъв, какъвто си и никой да не се старае да те променя, а само да те насочва по правилния път.
от Мария Петкова, 5"а" клас
Външната и вътрешната красота, са две различни неща. Външната красота е да си красив отвън, а вътрешна - да си красив отвътре - с добро сърце.
Във фолклорните песни и разкази често чуваме за физическата красота, защото българската жена е известна със своята хубост. Но не само на външен вид е красива, а тя има и вътрешна красота- добро сърце, мила е, уважава своите родите.
Във фолклора се смята, че колкото по - красива е девойката, толкова по - знатен мъж ще си намери тя. Докато по - грозните, нямат такъв късмет.
В познатите ни фолклорни текстове не е споменато само за външната красота. В тях се споменава и за вътрешната. Както в приказката "Златната мома". Добрата и мила дъщеря е възнаградена със злато. А лошата и глупава дъщеря - със змии и сажди.
Да си красив не означава да носиш скъпи дрехи и много грим. Означава да си красив и без грим и скъпи вещи. Често изглеждащите добре и поддържани хора са празноглави, егоисти и прекалено самоуверени. А всъщност те са такива, защото могат да изпъкнат само с външния си вид, а не с ума си и качествата си. Има и други хора, често не дотам красиви или с физически дефекти, но сърцата им са отворени за всички.
Аз бих определила много хора като красиви. Но всеки си е красив по свой собствен и неповторим начин..
Според мен някои хора като видят красива жена, те се възхищават на нейното изящество и стил. Но пък други хора като видят красива жена, те изпитват завист, затова че тя е красива или защото има стил.
Също така възможно е да смятаме някой за красив, но въпреки това да не го харесваме. Може да ни отблъсква със своя характер или постъпки.Може би трябва да му се доверим и ще видим, че той не е лош.
Както в приказката "Грозното патенце". Първоначално то е грозно и всички му се подиграват, но после то се превръща в красив лебед. Но въпреки това, то не се възгордява.
За мен е по-важно да си такъв, какъвто си и никой да не се старае да те променя, а само да те насочва по правилния път.
от Мария Петкова, 5"а" клас
сряда, 2 май 2012 г.
ПЕТ ПРИКАЗНИ ДНИ В БОДРУМ.wmv
ПЕТ НЕЗАБРАВИМИ ДНИ
На 20.04.2012 г. заедно с детски фолклорен ансамбъл „Звездички“ заминахме за турския град Бодрум, намиращ се на 1000 км от Бургас. Пътувахме два дни в едната посока, но времето неусетно мина в приказки, игри и спане. Когато за последно бяхме на европейска земя, слязохме за малка почивка, за да изчакаме ферибота. С него щяхме да преминем през Дарданелите и да навлезем в азиатската част на Турция, в малкото градче Чанаккале. От преводачката разбрахме, че в околностите му през 2004 година е заснет филма „Троя” с участието на Брад Пит. Всички си направихме снимки пред огромния дървен кон, направен специално за филма, който е бил подарен на града от актьора. След това отново потеглихме , но сега пътуването бе по - кратко. Вечерта спряхме да нощуваме в малък хотел с красива гледка към морето.Трябваше да си лягаме в 23:00 часа,но от вълнение не можахме да заспим и цяла нощ обикаляхме от стая в стая. Вечерта не усещахме никаква умора,но на другия ден, когато тръгнахме в 8:00 сутринта, всички заспаха в автобуса (само аз не посмях, за да мога да направя снимки за господин Янев).Привечер стигнахме до крайната точка на нашето пътуване - Бодрум – очарователен град на брега на морето, само с бели постройки на два или три етажа и с много цветя. Следващите няколко дни преминаха по един и същи начин – сутрин дефилета по улиците, после обяд, след това разглеждане на града и вечер – концерти.Никога няма да забравя първата ни изява в амфитеатъра – една от забележителностите на Бодрум. Беше претъпкано. Не бях виждала толкова много хора на едно място. И светлини, и музика, и усмивки…Беше вълшебно! Не очаквах толкова хора да са се навили да ни гледат,но бях много радостна и горда,че българските танци и музика са толкова харесвани от другите народи.След всеки концерт бяхме много изморени - прибирахме се след полунощ, но в хотела умората изчезваше и отново се зареждахме с енергия за среднощни обиколки. Много често ръководителите ни правеха забележки, казваха да влизаме по стаите, да си лягаме, но…
Не усетих кога изминаха тези три дни, сякаш бяха три минути.Всичко беше чудесно – и града, и морето, и хората.Те бяха много добре настроени към нас българите, съвсем не бяха такива , каквито ми ги описваха преди да замина. Навсякъде ни посрещаха с усмивки и аплодисменти. Последната ни вечер беше най- хубава, защото я прекарахме изцяло по „български” – с песни и танци празнувахме успеха до сутринта.
Когато си тръгнахме за България, се получи нещо като малка „емоционална криза” сред някои от нас. В автобуса повечето започнаха да плачат горе-долу от нищото, и на всичкото отгоре не казваха защо (дали и те самите знаеха защо плачат)? Може би, защото напускахме това приказно място, или изпитваха носталгия, или ако не това… какво?На мен също ми беше мъчно за България, но и ми се искаше да остана още малко там.Никога не съм била почитателка на старите български песни,но когато ги чух в автобуса ми стана много хубаво и исках час по-скоро да се върна в Бургас. От една страна нямах търпение бързо да преминем с ферибота от азиатска на европейска земя, но от друга страна знаех, че повече може и да не видя някои от хората. Запознах се с две момичета от Турция,но не за тях ми беше мъчно (поне така мисля).Изразявам се доста объркано, но в този момент седях в автобуса, гледах гривната, която си бях купила за спомен и изпитвах много смесени чувства – една част от мен искаше да остане там, а друга – бързаше да се върне.
Отново по същия път, отново в Чанаккале, отново опитахме да лудуваме цяла нощ,(този път издържахме само до 4:00),отново всички заспахме в една стая-момчета и момичета. Нямахме никакви проблеми, докато директорката,Парушев (нашия хореограф) и баща ми не влязоха в стаята сутринта, за да ни събудят за тръгване. Конското беше голямо, но както винаги на мен ми беше смешно, не знам защо.
Пътуването до границата ми се стори много кратко. Накараха ни да слезем от автобуса, за да огледат багажа ни. (Аз нямах никакви проблеми с проверяващите, защото не носех наркотици). Когато минахме проверката и влязохме в България чувството ставаше все по-хубаво и по-хубаво. Зарадвах се още повече, когато наближихме Меден Рудник. Само като видях разхвърляните отпадъци и неравните кални пътища разбрах, че това е Бургас. Дори и това ме зарадва, защото знаех, че това е моята държава и моят град.
И въпреки невероятните изживявания през тези пет дни,може би след време всичко ще избледнее.Не знам. Но едно нещо знам със сигурност.Разбрах истинското значение на една дума в българския език. Дума, която бях чувала много пъти, но не разбирах - думата „носталгия”. Дума, която почувствах със сърцето си.
На 27.04.2012 в 17:00, петък,момичетата от Клуб "Млад журналист"се срещнахме с журналиста Александър Инджов,който ни разказа много интересни неща.Имахме страхотната възможност да му задаваме въпроси.Е, естествено, аз трябваше да му споделя проблема на всяко едно момиче, а той е липсата на красиви и добри момчета в наше време.Естествено останалите момичета, г-н Янев и самият той се съгласиха с мен.
Среща между журналисти
На 27.04.2012 ние се срещнахме с журналиста Александър Инджов. Някои от нас предварително бяха подготвили въпроси, които да му зададат, а други ги измисляха на момента. Като цяло срещата мина доста добре. Надяваме се, че г-н Инджов е останал доволен от въпросите, които му зададохме, защото ние бяхме доста доволни от неговите отговори.
От:Ани и Еви
вторник, 1 май 2012 г.
1 май
Първи май-ден на труда!
Трудът краси човека! Решихме да го разкрасим и ние. Разходка, дълги улици, окъпани в зеленина. Пейзажът тук-там ни разсейва с ненадейно изникнали палми. Палмите са с от 0 до 3 листа и всички сме с очаквания до края на лятото да вържат банан. Като компромисен вариант сме съгласни и на кокосови орехи.
Море, пясък и стилове. Вниманието привлича младеж, плуващ в стил удавник, който ,излизайки от морето, се сменя в стил ранена чапла.
Топката провокира игра с един чорап на плажа. Другият крак е бос, явно за вентилиране. После минава случаен джет, водачът му изразява мълчалив първомайски протест-без гащи, само по американското знаме.
Да живее 1-ви май- Ден На Труда
От:Екатерина
Абонамент за:
Публикации (Atom)