Васильовден

Ден след празника на Св. Харалампи се почита паметта на друг светец. Това е Св. Власий, когото българския народ нарича още Св. Влас. Легендата разказва, че Св. Власий е живял по време на управлението на император Диоклетиан ( Диоклециан ). Светеца бил епископ на гр. Севастия - провинция Кападокия. Неговата служба съвпаднала с гоненията на християните от римските власти. След едно от тези гонения бива избито по-голямата част от населението на града, което е изповядвало християнството. Това е една от основните причини епископ Власий Севастийски да се оттегли от света. Той се заселил в пещера намираща се в планината Аргеос. Така там прекарал доста години в пост и молитва. Единствените живи същества там били дивите животни на които той помагал.Прекарайки доста години изолиран в планината светеца решил отново да се завърне в света на хората, но неговите противници са се оказали по-силни. Така Св. Власий бива арестуван и измъчван. Той умира през 316г. Няколко години след това император Константин Велики ще обяви християнството като официална религия за цялата империя и гоненията на християните ще приключат поне в близките няколко века.Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики със обичая суровакане. Въпреки тази малка съществена разлика коледарските и сурвакарски групи На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и суровакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деце, които също суровакат стопаните на къщите. Самото суровакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарието и прибира парите и другите дарове. И пак както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.В гр. Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Суроваки. Тя е следната:”...Сурва, сурва година,Весела година, Златен клас на нива, Червена ябълка в градина,Жълт мамул в леса, Златен грозд на лоза,Пълна кошара с агнета ( стока ),Пълнна къща с деца,Да ви е честита новата година, До година, до амина. “Накрая сурвакарите изричат следното: „ амин братко, кови магарето “. Там където минат сервакарите хората ги даряват с пари и лакомства.Вечерта на срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като дванайстия час най-възрастния представител в семейството завъртва баницата.Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпапило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берет последни. Те се използват в народната ни медицина.На празничната трапеза освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.Наред с Коледа и Суроваки може да се причесли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.