Статия на Венета Ненкова за Борис Георгиев

06 дек 2012, 22:57

Ателие на колела

60 години от смъртта на големия български художник Борис Георгиев, обиколил света с направената от него каравана

Караваната, сглобена от Борис Георгиев
Фотограф: Б.Г.

Портрет на инженер (частна колекция, Рим)
Фотограф: В.Н

Портрет на момче (частна колекция, Рим)
Фотограф: В.Н.

Борис Георгиев в Индия
Фотограф: Б.Г.

Приятел на Алберт Айнщайн, Ромен Ролан, Махатма Ганди, Петър Дънов, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, Пандит Малавия, кардинал Мери дел Вал, Борис Христов, Владимир Димитров–Майстора, семейство Владигерови и други видни представители на духовната култура, Борис Георгиев е едно от големите имена в българската живопис, въпреки че България рядко си спомня за него. Наричат Борис Георгиев "портретист-душевидец, който успява да улови най-благородните оттенъци в сиянието на човешката аура и пресъздаде в картините си под формата на духовно послание за космически мир и хармония".

Роден във Варна на 1 ноември 1888 г., 14-годишен заминава заедно със семейството си за Петербург, където има щастието да учи живопис при професор Николай Рьорих. На 21-годишна възраст специализира при Анжело Янк и Петер фон Холм в Мюнхенската академия по изящни изкуства.

Огорчен от крайния материализъм и разрушаването на свещените ценности, той търси убежище в живота на скитника по всички континенти, за да опознае "най-добрите творби в областта на изкуството в историята на човешката цивилизация, да изследва обичаите и навиците на народите и да търси приятели между човешките същества и творенията на природата."

Както разказва неговата осиновена дъщеря Вирджиния Джакомети, той пресича цяла Европа от Норвегия до Испания, след което се усамотява за няколко години в Алпийската местност Вал-Сугано. Между 1914 и 1920 г. работи и твори във Флоренция, където умира сестра му Катерина. Нейният образ често ще присъства в творбите на автора като сянка.

Бедността и гладът не са пречка за големия майстор и понякога се е налагало да заработи парче хляб като дърводелец или монтьор в някой гараж. Случвало се е дори да акордира и пиана. Съвсем ясно е, че Борис Георгиев е бил изключително ерудирана личност, не само заради познанията му в много и най-различни области на живота, но е владеел писмено и говоримо 12 езика! При безкрайните пътешествия тези негови качества са му помагали да изпълнява отлично ролята на посланик на добра воля сред хората, изваждайки на бял свят тяхната  духовна красота в рисуваните от него картини.

Около 1928-1929 г. Борис живее в Берлин, където се среща с гениалния физик Алберт Айнщайн, на когото прави два портрета. В писмо от 11 февруари 1929 г. Айнщайн изказва своето задоволство от портретите на 40-годишния творец и му съдейства за организирането на мащабна самостоятелна изложба в галерия "Шулте" в Берлин.

Познат като странстващия художник странник, Георгиев вижда в изкуството една мисия, а именно "да създаде един по-добър свят на братство и отношения между отделните индивиди и нациите". В основата на неговите творби е "най-важният образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие между всички живи същества в живота".

Големият хуманист Рабиндранат Тагор кани Георгиев като преподавател по изкуствата в университета в Шантаникетан, недалеч от Калкута. За странстването му до Индия варненският портретист сглобява  саморъчно фургон, който монтира върху шаси на камионетка "Форд". И така с направената от него каравана художникът пътешества из цяла Индия в периода между 1931 и 1935 г. и достига чак до върховете на труднодостъпните Хималаи, Тибет и Цейлон. От това време датират познанствата му с Махатма Ганди, Джавахарлал Неру, Пандид Малави, Амрит Каур Синг. Картините, реализирани при пътешествията му из Индия, са събрани в цикъла "В страната на мировата скръб".
Следват изложби и пътувания в България, Италия, а в Бразилия остава четири години.

Последната му изложба през 1962 г. е в Рим, в "Палата Барберини", намиращ се в непосредствена близост до Вия Венето, където две години преди това Фелини снима световноизвестния си шедьовър "Долче вита" и където продължава да кипи бурен интелектуален живот. От всички краища на света художници и артисти се стичат именно там, за да изживеят незабравими моменти по заведенията и кафенетата на вечния и неповторим град на културата.

Борис Георгиев умира в Италия, където на надгробния му паметник във Флоренция пише: Boris Georgiev di Varna, същия надпис, с който е подписвал платната си. Награден с Орден на италианската корона за цялостното си творчество.

Венета Ненкова

От в-к "Дневник" / www.dnevnik.bg /