Клуб "Фото и видео": Един натоварен ден

Ахх... Срядата беше толкова уморителен ден, че имах чувството, че ще спя после три дни поред. Още в осем часа сутринта започна нашата работа. Първо бяхме на училище - този наш мил и любим дом, който ни изцежда силичките, а после малко след края на училищния ден започна състезанието на Клуб "Моделни спортове", което никак не беше кратко. То се състоеше от няколко изморителни, мъчителни,че дори и забавни кръга, в които видях неща, които никога не бях виждала и които още малко и щяха да ме накарат да се пукна от смях. В състезанието участваха деца, които бяха четвърти клас и се справиха по - добре от други, които сега са седми клас.Този факт така разяри една от фенките на един от безотговорните седмокласници, че тя на всеослушание обяви, че нейният възлюблен ще бъде жестоко наказан./ Как обаче - така и не разбрахме. Горкичкият...Мама да му е на помощ...Нали знаете поне един виц за свекървещиците../

Въпреки всичкия хаос/ разгледайте снимките в блога им на адрес http://lkaravelov-yanev.blogspot.com , най-накрая дойде моментът, в който изработените от тях самолети трябваше да хвръкнат. Някои от тях се задържаха цели 4-5 секунди във въздуха и се приземиха плавно и спокойно, а други летяха в продължение на 1 секунда и се забиха с нос в земята. Самолетите бяха украсени "подобаващо" и по такъв начин, че никой досега сигурно не се е сещал да ги украси.Личи си и от километри, че майсторите им са от обезобразителна паралелка.След летенето на самолетите, наречени "чайки", да не си помислите , че всичката ни работа свърши, ааа, не! Вече ни чакаха други задачи за изпълняване.

След полетите, аз и още няколко други момичета/главните,гладните и важните съдийки/ плюс едно момче/безнадеждно срамежливо, нищо че се казва Ивайло и е републиканския ни шампион на въздушен бой при средношколците/ оценихме представянето,оформихме протоколите с полетните времена, класиранията за най-красив модел и се приготвихме да потеглим към центъра. Какво ще правим там ли? Ами след като баткото изобщо не обърна внимание на дискретния ни грим / Какво нахалство от негова страна!!!/, трябваше да идем на изложба за икони, включваща произведения на наши съученици от клуб "Иконопис" с ръководител г-н Жеков.На баткото, т.е. на Ивайло даже не му казахме чао. Писна ни от кисело грозде...
По пътя аз и една моя приятелка (Даяна) огладняхме страшно много и казахме на г-н Янев, че ще идем да хапнем. Отидохме да ядем и същевременно се оглеждахме за класния ни ръководител. Щом си купихме храна, се огледахме навсякъде,но господинът ни беше изчезнал в нищото с всички останали. Зачудихме се какво да правим и в главите ни изникна идеята да му звъннем. След като го сторихме, разбрахме, че те са близо един километър преди нас.Да му се ненадява човек! Как ли е изтичкал толкова надалече!!! Щом ги настигнахме, продължихме към изложбата. В изложбата имаше много хора, които разглеждаха изумителните произведения и нямаше как да влезем (аз и Даяна) поради две причини : 1-вата беше тази за претъпканото ателие, а 2-рата беше тази, че не бяхме свършили с яденето. Докато хапвахме отвън, хората от вътре ни поглеждаха от време на време с любопитство и ние, знаейки как изглеждаме, се смяхме повече, отколкото ядяхме.

Изложбата мина супер. Разгледахме творенията на учениците, част от които бяха наши съученици, почерпиха ни с бонбонки и ... така и не разбрахме, че е дошла и г-жа Ананиева,която като заместник - кмет отговаря за образованието на такива като нас, безкрайно ученолюбиви. Дойде време за изпълнението на третата мисия. Щом се събрахме и излязохме, групата ни потегли към театър "Адриана Будевска", където щяхме да гледаме "Боряна". По пътя ние се влачихме като червейчета, които не знаят накъде да ходят, но в крайна сметка г-н Янев ни упъти и стигнахме цели, весели, здрави и ухилени до уши. Почакахме известно време отвън, за да се съберем всички,да покажем почти културно поведение и влязохме вътре. Имахме малък проблем с настаняването, но успяхме да се разберем точно преди да е започнало представлението. Изгледахме театъра с голяма наслада и интерес и след това ние всички се прибрахме по домовете си, за да разкажем на любопитните ни родители как сме прекарали деня.Ха-ха! Колко добре сме се научили да послъгваме...