Гергьовден

Гергьовден - един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в дена на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, коетоще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.

Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете - предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско - се оставя за разплод.

В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.

В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.

На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави "на зелено" в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за "да стават високи конопите". После хукват да бягат, а децата ги замерват с хляб за плодородие. На други места хвърлят по младоженците бучки сирене за плодовитост.

Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.

На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.

Според народното вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се може да се вземат плодовете на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.

В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на "идеалния воин-християнин" и светец-покровител на войната и войската.

В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията - върху бял кон надясно, убиващ ламята.