От наказаната №2 - 3 зад; 115 стр. от учебника

Макар че бързах за училище онзи ден, защото ми предстоеше класно, а закъснявах, не можех да не обърна внимание на едно детенце, което бе седнало на тротоара и плачеше, защото явно беше се изгубило. Наведох се до мъника, хванах го за ръката и с бързи крачки (е доколкото е възможно да бърза едно момиче с 4 годишно дете до нея) тръгнахме към полицейското управление. За щастие детето вече беше по-спокойно и с лекота каза трите си имена. Останах, докато полицаите не ме увериха, че детето ще бъде върнато на семейството си. И без това вече бях изпуснала класното, но въпреки това отидох на училище и изкарах оставащите часове, спокойна за малкото дете, на което днес бях помогнала.