Специфика на баснята: – художествени похвати и изразни средства /алегория, олицетворение, преносно значение, дидактизъм, поука/ – хаплив, пиперлив, “езоповски език” – сатира и ирония, критика на нравите 1. Пътят на баснята през вековете: Да кажеш някому истината право в очите не винаги е приятно. Той ще ти се разсърди, ще се засегне и трудно би могъл да му обясниш, че целта ти е била да се поучи от грешките си. Още по-лоши биха били последиците за теб, ако обидиш човек с власт. За това са си давали сметка още хората в древността. Древна Гърция /600 г.пр.н.е./ – Езоп .Тогава, преди 26 века, на един роб с остър ум, който се казвал Езоп, му хрумнало да изрича нелицеприятни истини, разказвайки на пръв поглед забавни истории, герои на които най-често били животни. Така непосредствената прилика с действителните хора и събития ставала още по-далечна, а истината можела да се приеме по-безболезнено. Езоповите басни се предавали от уста на уста, учейки хората как да постъпват в определени житейски ситуации. Едва 200 години, след като били създадени, басните били записани. Пет века по-късно те били преведени от старогръцки на латински и се разпространили в целия цивилизован свят. Рим /15 г. пр. н. е./ – Гай Юлий Федър – Бащата на римската басня. Творчеството на Федър – авторът, от когото е преписвал басни дори и известният Лафонтен, датира от времето на император Тиберий. Авторите на "Всемирная история" /том II,стр.663/ са категорични, че по националност Федър е тракиец, роден в римската провинция Македония около 15 г. пр. н. е., роб на император Август, успял да получи свобода. От около 20 г. след Христа публикува 5 сборника "Езопови басни" в стихове. ДО ТОГАВА БАСНЯТА НЕ БИЛА ПРЕДСТАВЕНА В РИМСКАТА ЛИТЕРАТУРА като самостоятелен вид. Басните на плебейският поет са насочени против "силните на деня" - управниците и богатите, угнетяващи обикновените хора. Дебютната му книга започва с известната /макар и от името на Лафонтен/ басня "Вълк и агне". След излизането на първите 2 тома авторът пострадал заради езика си. Става жертва на гонение от страна на Емилий Сеян - префекта на преторианската гвардия при император Тиберий /14 - 37 г./. В следващите си книги е вече по-въздържан. "Публично да възразиш е престъпление за плебея..." – казва той. Сътворил 134 басни, но далеч не всички са се запазили. Считал за своя заслуга лапидарността, но пък другите го упреквали, че неговата краткост води до прекалена неяснота. Имал високо самомнение, но бил игнориран от тогавашните литературни върхове. Например, около 40-та година Сенека още нарича баснята "вид, който не е описан от римските дарби". В късната античност басните му са преразказани в проза, влизат в състава на сборника "Ромул", който много векове служел за школско обучение. Истинският Федър става широко известен едва в края на ХVI век. Много от неговите басни са използвани от Лафонтен и Крилов – най- известните баснописци от по-ново време. Индия /200 г.пр.н.е./ – Вишнушарман “Панчатантра” /Вж. АБВ - Кратък литературен речник”/ Откъси: Парите при пари отиват,тъй както слонът търси слон.Беднякът, осъмнал на пазара,събужда само своя стон....От словото се ражда слово,а името - от имена.Така и зърното отново,се ражда от зърна.…Макар и вкъщи да са се родили,вреда ни носят мишките, и страх.Към котките оставаме ний мили,защото полза имаме от тях.…Наука, кон, жена, сребро,мъж, слово или лютня стара,донасят зло или добро – в зависимост от господаря.…Какво е вятърът за вейките зелени?Щом духне – те се свеждат изведнъж.А колко дъбове е виждал повалени…Могъщият се бори само със могъщ!…За болестта е нужен лекар,съветник - за раздора.За всяко нещо в тоя свят си има хора.…Каквото през деня човекът желае, вижда и твори, такова нещо по привичка ,дори насъне го гори.…Щом враговете ти са много,ще стигнеш трудно до победен вик. И както да се виела змията,изгризали я мравките за миг.…За да постигнеш свойта цел,дела са нужни, не мечти.Лъвът щом спи, в устата сънна газелата не ще влети. Франция /ХVІІ в./ – Жан дьо Лафонтен .През XVII век - времето на Краля-слънце Луи XIV, когато в литературата и изкуствата господствал класицизмът, басните, наред с други творения от Древна Гърция и Рим, преживели нов възход. Той се свързва с името на Жан дьо Лафонтен /1621 – 1695/. Лафонтен влязъл в литературата случайно. Близък роднина на жена му издействал от кралския двор месечна сума, срещу която той трябвало да пише по едно стихотворение на тримесечие. Постепенно открил истинското си призвание - басните. В началото той просто преработил и осъвременил запазените през вековете творби на учителя си Езоп, но след това започнал да създава свои оригинални басни, написани в стихове. Лафонтен станал учител на следващите големи автори на басни, благодарение на които през XIX век баснята отново се превръща в любим читателски жанр – Лесинг в Германия, Крилов в Русия, Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски в България. Германия /ХVІІІ в./ – Фридрих фон Хагедорн и Готхолд Ефраим Лесинг Немският поет Фридрих фон Хагедорн направил баснята популярен жанр в Германия в началото на ХVІІІ в. От него и от Лафонтен се учил Готхолд Ефраим Лесинг. Той се родил през 1729 г. в семейството на свещеник. От баща си наследил желанието да учи и да чете. 19-годишен напуснал родния си град без стотинка в джоба си, за да отиде в Берлин. Там започнал да твори и да се изявява. Починал през 1781 г. беден и самотен. Създал разнообразно творчество, а басните му станали любими на малки и големи. Русия /ХІХ в./ – Иван Крилов .Не всеки писател има щастливата съдба на Иван Крилов /1769 – 1844/, който получава признание още приживе. Цяла Русия научила за него, когато излязла първата му книга с басни /1809/, а по-късно творбите му били преведени в различни страни – в това число и във Франция, родината на Лафонтен. Бил избран за академик, бил награден със златен медал, получил ордени и чинове, а 70-годишнината му била чествана в цялата страна. Пътят, извървян от Крилов до получаването на тези ласкави оценки и всенародна обич, всъщност бил дълго търсене на жанра, в който перото му било най-силно. От дете той усещал, че словото е неговата дарба. Във време, когато нямало нито кино, нито видео, нито пък телевизия, театърът приковал вниманието на 15-годишния Иван и той написал първата си пиеса. Създал и други творби, но никоя от тях не достигнала до сцената. След това младият писател опитал перото си в журналистиката, поезията, прозата и театралната критика. Сам издал сатирични списания /“Поща на духовете”, “Санкт-Петербургски Меркурий”/. Опитал и в жанра на баснята. След първите си скромни опити той създал през 1805 г. няколко много силни басни, като “Придирчивата мома”, които му донесли похвали и популярност. Така се стигнало и до издаването на първото му томче, което постигнало невероятен успех. До края на живота си написал повече от 200 басни, които били събрани в 9 книги. За Русия Крилов станал това, което е Езоп за Древна Гърция и Лафонтен за Франция. Според оценките на собствените му съвременници той успял да изкара баснята от императорския дворец на площада, да я направи достъпна за целия народ. Част от темите, сюжетите и героите му са познати от басните на Езоп и Лафонтен /“Щурец и мравка”, “Вълк и агне”/, но Крилов има изцяло оригинални произведения. Някои от тях са изпълнени с руски дух, други звучат като обобщение и са валидни за всяка епоха и за всеки народ. България /ХІХ - ХХ в./ – Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски .В България баснята се свързва най-вече с имената на Петко Р. Славейков /1827 – 1895/ и Стоян Михайловски /1856 – 1927/. Двамата били не само поети и писатели. Били и учители, и будители на българския народ. Стъпили върху народната мъдрост, с басните си те дават урок по нравственост – да се вгледаме в другите и в себе си, да се замислим какви трябва да бъдем и какви не. Но уроците им не са назидателни и скучни, а интересни и изпълнени с много смях. Остроумните им басни осмиват редица човешки слабости – независимо дали героите са хора, животни, растения или предмети. Макар и писани отдавна, те са пълни с мъдрост, от която има нужда и съвременният човек.