Крилати фрази 3-та част

Бързай бавно

По думите на Светоний този израз често повтарял римският император Август (Гай Юлий Цезар Октавиан, 63 г. пр.Хр.). Френският поет и теоретик на класицизма Буало използвал този афоризъм в своята поема "Поетическото изкуство". Често се цитира на латински "Festina lente".


Меден месец

Мисълта за това колко бързо първоначалното щастие в брака се сменя с горчиво разочарование, образно изказана в източния фолклор, използвал Волтер за своя роман "Задиг или съдбата (1747). В 3-та глава той пише: "Задиг опита, че първият месец на брака, както той е описан в книгата на Зенд, е меден, а вторият - горчив като пелин." От романа на Волтер изразът "меден месец", с който се обозначава първият месец на брака, влязъл в много езици. По-късно този израз започнали да използват и за началната фаза на някакво явление, когато още не се е проявило нищо, което да предизвика разочарование, недоволство.


Мълчанието е знак на съгласие

Израз на римския папа Бонифаций VІІІ (1294-1303) в едно от неговите послания, влязъл в каноничното право (сборник постановления на църковната власт). Изразът ни отвежда към Софокъл (496-406 г. пр.Хр.), в чиято трагедия "Трахинянки" се казва: "Нима не разбираш, че с мълчание ти се съгласяваш с обвинението?"

Новото е добре забравено старо

През 1824 година във Франция излезли мемоарите на модистката на Мария Антоанета мадмоазел Бертен, в които тя казва тези думи по повод една преправена от нея стара рокля на кралицата (в действителност мемоарите й са фаршифицирани - техен автор е Жак Пеше (Peuchet), 1758-1830). Тази мисъл била възприета като нова само защото също била добре забравена стара. Още Джефри Чосър (1340-1400) е казал, че "няма нов обичай, който да не е бил стар". Този цитат на Чосър бил популяризиран с книгата на Валтер Скот "Народни песни от Южна Шотландия".


За мъртвите или хубаво, или нищо

Изразът често се цитира на латински "De mortuis nil nisi bene" или "De mortuis aut bene aut nihil" и по всяка вероятност е от съчинението на Диоген Лаертски (ІІІ в. сл.Хр.) "Живот, учение и мнения на прославени философи", в които е приведено едно изречение на един от "седемте мъдреци" - Хилон (VІ в. пр.Хр.) - "Не злослови за мъртвите".


Една лястовичка пролет не прави

Този израз, станал пословица, е от баснята на Езоп, в която се разказва за един разточителен юноша, който пропилял цялото бащино наследство, останал му само един плащ, но когато видял, че една лястовичка вече се е върнала, той сметнал че скоро ще е пролет и продал и него. Но настъпили студове, лястовичката загинала, а разточителният младеж с негодувание я обвинил в лъжа. Пословицата идва от баснята, но може би и самата басня е написана по друга древна пословица, която се среща в една от комедиите на Кратин (умрял 423 г.пр.Хр.). Аристотел също цитира тази пословица.

Вечният град

Това устойчиво название на Рим в световната литература идва от 5-тата елегия на римския поет Тибул (ок. 50-19 г. пр.Хр.). Стихотворението е своего рода химн на Аполон, който в качеството си на покровител на Рим предвещава чрез Сибила необикновено величие на града. Мотивът за вечността на Рим се среща и в творчеството на късните римски поети Клавдий Клавдиан, който е сигурен, че Рим няма да има край и Клавдий Рутилий, който напускайки Рим, възкликва: "Бъдещият ти живот ще е безкраен". Към тази традиция се присъединява и историкът на разпадащата се Римска империя Амиан Марцелин: "Рим ще живее, докато съществува човечеството". Независимо, че всички писатели от древността, говорейки за вечността на Рим, са имали предвид неговото политическо могъщество, наименованието "вечният град" просъществувало и по-късно. Съдържанието му обаче претърпяло съществено изменение. Под "вечният град" започнали да разбират Рим като огромен културен комплекс, включващ античността, християнството и Възраждането.


Апетитът идва с яденето

Изречението е от романа на Франсуа Рабле (ок. 1494 - 1553) "Гаргантюа", част 1, глава 5.