Крилати фрази 2-ра част

Гордиев възел

Според легендата, разказана от древните историци, оракулът заповядал на фригийците, измъчени от вътрешни междуособици, да изберат за цар първия, когото срещнат на колесница с впрегнати волове по пътя към храма на Зевс. Те срещнали простия земеделец Гордий и веднага го провъзгласили за цар. За да засвидетелства своята признателност, той основал град Гордий и поставил колесницата, която променила съдбата му, в храма на Зевс. Към ока й завързал толкова сложен възел, че предсказвали господство над вселената за този, който един ден би могъл да го развърже. Александър Македонски (ІV в.пр.Хр)., минавайки през Гордий, изтеглил меча си и разсякъл "Гордиевия възел". Оттук идва и изразът "гордиев възел" за всяко объркано преплитане на обстоятелства; "да се разсече гордиевия възел" - означава да се реши някакво сложно, объркано дело, затруднения по насилствен, праволинеен, радикален начин.



Драконовски мерки (наказания)

Така наричат непомерно суровите закони по името на Дракон, първия законодател на Атинската република (VІІ в. пр.Хр.). Сред наказанията, определени от неговите закони, видно място заемало смъртното наказание, с което наказвали такава постъпка като кражбата на зеленчуци. Съществувало предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон). В литературата изразите "драконовски закони, мерки, наказания" имат устойчиво значение на сурови, жестоки закони.


Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината.

Съществуват различни обяснения за произхода на този израз. Предполагат например, че той е свързан с един от шеговитите разкази за Настрадин Ходжа, любим герой от близкоизточния фолклор. Веднъж, когато той се представял за светец, го попитали с какво чудо той може да докаже твърдението си. Настрадин отговорил, че ще заповяда на палмовото дърво да се приближи до него и дървото ще го послуша. Когато чудото не се състояло, Настрадин тръгнал към дървото с думите: "Пророците и светците не са високомерни. Щом палмата не идва при мен, аз отивам при нея". Този разказ се намира в арабски сборник, датиран приблизително към 1631 година.
Друг разказ се намира в записките на Марко Поло (1254-1324), чието първо издание на латински език излязло с непосочено място и година на издаване. Предполага се, че това е Венеция или Рим, 1484 г. Марко Поло разказва, че някакъв багдадски обущар се заел да докаже на халифа Ал-Муетасим преимуществото на християнската вяра и уж сътворил чудо: по неговия зов планината се преместила към него. Един от изследователите предполага, че европейският вариант на тази източна легенда е заменил палмовото дърво с планина, подчинявайки я на християнската традиция, утвърждаваща, че вярата премества планини (Първо послание на Павел към коринтяните 13:2 - "ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам"). И още, през 1597 г. английският философ Френсис Бейкън (1561-1626) в своите "Нравствени и политически очерци" в "За смелостта" разказва, че Мохамед обещал на народа със сила да премести планината и когато не успял, казал: "Е, какво пък, щом планината не иска да дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при нея".


Да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.

Този афоризъм, принадлежащ на Сократ (469-399 г.пр.Хр.) бил често цитиран от древните писатели (Квинтилиан, Диоген Лаертски и др.) и предаден от Плутарх в неговото съчинение "Как младият човек трябва да чете поетите".


Желязна завеса

Желязна завеса, отделяща театралната сцена и близките до нея помещения от зрителната зала била използвана с противопожарна цел за първи път във Франция, в Лион, в края на 80-те - началото на 90-те години на ХVІІІ век. В продължение на следващото столетие тази предпазна мярка станала задължителна при построяването на театралните сгради. Почти едновременно с появяването на техническия термин "желязна завеса" в редица европейски езици (отначало в средата на театралите) се развива и преносното му значение. Отначало изразът "желязната завеса" се използвал като характеристика на психическа изолираност, откъснатост от живота. По време на Първата световна война този израз проникнал и в публицистиката. С него започнали да обозначават политическата изолация и идеологическите бариери между народите.


Жълта преса

Този израз, употребен със значението на долнопробен, лъжлив, свързан с евтини сензации печат, е възникнал в САЩ. През 1895 г. американският художник график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault) поместил в няколко последователни броя на ню-йоркския вестник "The World" серия фриволни рисунки с хумористичен текст; сред рисунките имало и едно дете със жълта ризка, на него му приписвали различни забавни изказвания. Скоро друг американски вестник - "New York Journal" започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между тези два вестника започнал спор за правото на първия, публикувал "жълтото момченце". През 1896 година Ървин Уордман, редактор на "New York Press", отпечатал в своето списание статия, в която презрително наричал двата конкуриращи се вестника "жълта преса". Оттогава изразът станал популярен.