Вече минава единадесет часа, а някои поспаланки още спят... Денят, както обича да се изразява господина, е сив, див и мъглив. По улиците се срещат недосъбудени сенки. В училище са само нашите широко затворени оченца и няколко героични личности около лостовете, които очевидно са станали да помпат мускулите си,явно опитващи се да оставят горките лекари без работа.
Слънцето всеки момент ще изгрее, събуждайки някои поспаливи дечица. Те ще станат, ще съблекат розовите си пижамки, ще си намажат филийка и ще започнат да мрънкат, че не са се наспали и, че трябва да ходят в училище в неучебен ден. А то, горкото училище, си е още тук и никакъв ураган не е минал да го отнесе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар