Васил Априлов
В Галац, умира Васил Априлов – български възрожденски просветен и книжовен деец. Васил Априлов е роден в Габрово на 21 юли 1789 г. в семейството на богат търговец. 11-годишен напуска родния си град и заминава при братята си в Москва, които се занимават с търговия. Учи в гръцко училище, а след това в немска гимназия в Брашов (Румъния), в която получава солидно класическо и хуманитарно образование. През 1807-1809 г. следва медицина във Виена, но поради заболяване е принуден да прекъсне. Към 1811 г. отива в Одеса и става търговец. Първоначално под влияние на елинската култура и възпитание, подпомага гръцкото възраждане. След това се посвещава на просветното и културното издигане на българския народ. За промяната на неговото национално самосъзнание голяма роля изиграва трудът на руския славист Ю. И. Венелин "Старите и сегашни българи". През 1835 г. Васил Априлов основава първото новобългарско светско училище - Габровското училище. По негово настояване български младежи са изпращани да се учат в Русия. Той е един от първите книжовници, които осъзнават необходимостта от създаване на единен български език. Предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие. Настоява за въвеждането на българския език в църковното богослужение и за замяната на гръцките свещеници с български. Автор е на редица трудове и статии, по-важни от които са: "Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" (1841 г.), "Денница на новобългарското образование" (1841 г.) и "Допълнение към книгата: "Денница на новобългарското образование" (1842 г).
В Галац, умира Васил Априлов – български възрожденски просветен и книжовен деец. Васил Априлов е роден в Габрово на 21 юли 1789 г. в семейството на богат търговец. 11-годишен напуска родния си град и заминава при братята си в Москва, които се занимават с търговия. Учи в гръцко училище, а след това в немска гимназия в Брашов (Румъния), в която получава солидно класическо и хуманитарно образование. През 1807-1809 г. следва медицина във Виена, но поради заболяване е принуден да прекъсне. Към 1811 г. отива в Одеса и става търговец. Първоначално под влияние на елинската култура и възпитание, подпомага гръцкото възраждане. След това се посвещава на просветното и културното издигане на българския народ. За промяната на неговото национално самосъзнание голяма роля изиграва трудът на руския славист Ю. И. Венелин "Старите и сегашни българи". През 1835 г. Васил Априлов основава първото новобългарско светско училище - Габровското училище. По негово настояване български младежи са изпращани да се учат в Русия. Той е един от първите книжовници, които осъзнават необходимостта от създаване на единен български език. Предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие. Настоява за въвеждането на българския език в църковното богослужение и за замяната на гръцките свещеници с български. Автор е на редица трудове и статии, по-важни от които са: "Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" (1841 г.), "Денница на новобългарското образование" (1841 г.) и "Допълнение към книгата: "Денница на новобългарското образование" (1842 г).
Няма коментари:
Публикуване на коментар