сряда, 1 октомври 2008 г.

Моето любимо занимание

Здравейте, аз съм Мари и тези пет минути ще бъдете с мен. В свободното си време аз се занимавам с танци. Те са удоволствие и начин на живот. Когато танцуваш, ти се раждаш в един сън,в една голяма страна и пред теб се открива един неповторим пейзаж, който те поглъща с красотата си. След като събудиш (спреш да танцуваш), се чувстваш пълен с живот и радост. Почваш да си представяш този пейзаж и винаги, когато танцуваш, той е пред теб, а ти танцуваш все повече, за да се любуваш на него, колкото се може повече. Почнах да спортувам на шест годинки. Тогава тренирах художествена гимнастика. След три години шпагати и мостове продължих със спортна акробатика. Правих двойни, тройни салта, фликове, стойки и така стигнах до участие в държавно състезание, където спечелих бронзов медал. След състезанието реших, че ме влекат повече танците. Почнах да търся танци, които ми харесват. Пробвах със спортни танци, но ми беше много скучно. И тогава видях за първи път брейкари. Хареса ми музиката и движенията им и се записах. Продължението в следващия абзац!!!
Аз танцувам брейк.Нашата група се казва New Hope,което значи Нова надежда. Ние сме петима Аз-Мари, Златин-Зи, Жоро-Джей пи, Васко-Ендлес и Евгени-Гецата. Нашият треньор се казва Христо Андонов, но му викаме Ицо-черния. Той е бил най-добрият брейкар в цяла България, а сега според нас той е най-добър треньор в целият свят. През лятото на 2008 година ние отидохме на състезание в град Бремен, Германия. Там осъзнах, че когато ходиш на едно съвсем обкновено състезание, но пред теб има голяма конкуренция в тебе почва нещо да кипи. Това нещо не е ярост, а адреналин. Когато спечелиш нещо на това състезание и изпитваш гордост, това чувство адреналин се загрява още повече и имаш хъс другият път да спечелиш по престижно място.
Ако искате още неща за танците ми пишете на моя e-mail, който е mimito236@abv.bg! Чао, засега!

Няма коментари: