Приятелството Огромна тема! Може сигурно томове да се изпишат по нея..., но аз като начинаещ,ще се побера само в няколко реда...или странички. Какво е приятелството? Нещо, с което храним душата си или утоляваме жаждата й,или може би нещо, което купуваме с пари? Не! То е прекрасен ценен дар. Трудно е да си намериш добър приятел, защотоважи това:“Интересуваме се от другите, когато те се интересуват отнас.”(Публилий Сур), а ако няма взаимни усилия, няма и приятелство. Но намеришли го - знаеш, че си имаш някой, който би ти подал ръка и в най-трудни за тебмоменти, някой, с когото можеш за споделиш тайните си. Добрият и истинският приятел остава завинаги, независимо от всичкиобстоятелства! Той никога няма да те подведе. Двамата с него можете да бродитеиз мечтите си, да преживявате лоши и добри мигове. Приятелят е винаги наразположение, по всяко време на денонощието. Понякога приятелската връзка е толкова хубава и чиста, че може да сесравни с любовта. Самата любов съдържа приятелството. На приятеля можеш дакажеш неща, които не си споделил и с родителите си. Приятелството е душевнопривличане. То прилича на красива ваза, в която има букет цветя, подарени взнак на обич и вярност. Цветя, които никога не увяхват. Имам много приятели - едни по-близки, други, не чак толкова...И една огромнагрупа от познати.И неприятели имам... Имах един приятел, който вече не е в моя приятелски кръг. Допаднахме си още отдетската градина. В училище сядахме на един чин. Учихме заедно, играехмезаедно, правихме куп щуротии заедно. С една дума-бяхме почти винаги заедно.Вярвах, че той ще си ми остане най-добър приятел...Вярвах в него, защото нямашедруг като него...беше, все едно, че сме родени заедно. Беше катоприказка...но...ето, че и тази приказка си имаше своя край! Някои хора казват,че истински приятели са тези, които са често заедно и че ако сте разделени, тоозначава, че не сте приятели. Аз не мисля така. Може би, разстоянието междуприятелите показва това, колко сте приятели. Това е един вид изпит за връзкатави. Преди година се разделихме-той учи сега на друго място или по-точно в другоучилище, но в същия град. Ето, че си пролича колко ми е бил приятел. Сега дорине си говорим...Той все е зает...дори на нова година, на хорото, той пак бешезает! Не дойде поне да ми честити Новата Година. Тогава не се съобразих с това,което е казал Обрегон: "Не се страхувай от неприятеля, който те напада,страхувай се от приятелите, които те ласкаят". Всичко се оказа, че е билолъжа... а аз съм бил основната част от нея...Тогава не ми направи впечатление,че и двамата сме прекалено еднакви, защото “Когато двамата партньори винаги сасъгласни един с друг, единият е излишен.”(Дейл Карнеги) И от това се поучих - да не бързам да лепя етикета "приятел"! Някога бяхприпрян и приемах приятелските клетви като чиста монета, наричах този, който мисе усмихне "приятел", и се чувствах щастлив и привилегирован. Но се научих дане пилея чувствата си, и да не наказвам себе си заради хора без лица...и бездуша. И сега съм убеден, че приятелството се доказва, че всеки е потенциаленпредател - докато докаже, че е приятел! ДА ДОКАЖЕ! За мен приятелството е лоялност преди всичко! ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ МИ Е ПРИЯТЕЛ, НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ВЗИМА ПУБЛИЧНОСТРАНАТА НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ МИ - БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ СЪМ ПРАВ! Това е основен закон, който много хора забравят, но по това се отличаватистинските приятели! Аз обаче не го забравям! И не бъда ли подкрепен - именатав шепичката ми оредяват - защото да застанеш редом до приятел е вътрешнанеобходимост, а не разум и полза...Защото има две неща - приятелството, илюбовта - при които разума, и ползата, а дори и истината - ги превръщат всделка и ги правят подли...Не можеш да обичаш, или да бъдеш приятел заради нещо- просто си приятел и обичаш - или не! Единственната трудност е, когато моиприятели се изправят един срещу друг - тогава наистина не зная какво да правя. Може би, една от най-големите пречки в приятелството е споренето, но то никогане помага...дори винаги вреди: “Ако спориш, лютиш се и противоречиш, можепонякога и да спечелиш, но победата ти ще бъде измама, защото никога няма даспечелиш благоразположението на опонента си"(Бен Франклин). Има и друго, по-важно и по-трудно изпълнимо: "Ако въобще има тайна на успеха,тя е в умението да разбираме гледната точка на другия, да се опитаме да видимнещата от неговия ъгъл, а след това от своя собствен?”(Хенри Форд), защото“Можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересувашот другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да сеинтересуват от теб.”(Дейл Карнеги) Ето тук, отново ще използвам цитат и отново ще спомена името на Дейл Карнеги,защото той наистина е прав...и много конкретен: "Когато ходим за риба,неслагаме на кукичката ягода със сметана, както на нас ни харесва, а слагамечервей или скакалец пред устата на някоя риба и сякаш й казваме: “не ти ли сеиска да похапнеш от това?”Защо не полагаме същия здрав разум, когато сеопитваме да спечелим хората?" Мисля като за финал, да бъда по-нетрадиционен. Бих предпочел да завърша с едностихотворение на Таня Минчева Чимбулева - "Прозрение за приятелството", ТаняМинчева Чимбулева вместо това-да завърша с някое по-"изтъркано" заключение:Защо така се случва много често -привързваме се, с някой се сближим,а след това раняваме се тежкои нямаме кураж да си простим...Защо така е? Кой ще отговори?Защо е страшно да се раздадешна своите най-близки, скъпи хора?Ах, как боли, когато разбереш,че някой, на сърцето ти доверен,внезапно и без срам те е предал,оказал се подлец и лицемерен,нелепо обичта ти проиграл.Приятелството трудно се открива -до него водят хиляди сълзи...Защото всичко истински красивоизстрадва се, преди да се роди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар