неделя, 23 юни 2013 г.

Пригответе се за най-повратната и мистична дата в годината - Еньовден

В парка “Владислав Варненчик” на Еньовден пресъздават различни народни традиции. Миналата година публиката във Варна видя как празнуват словаците, които показаха своите Дянски обичаи. Както повелява славянският обичай, всички изплетоха еньовски венец от билки, под който преминаха за здраве.
Защо посрещаме изгрева на Джулая - 1 юли, вместо на Еньовден, когато е слънчевият пик и всички народи отдават дължимото на Слънцето?
Утре е най-повратният и най-мистичен ден. На Еньовден годината преломява - Слънцето е в зенита и трепти, сякаш играе. И който види изгрева, ще бъде здрав през цялата година. То е достигнало до най-крайната спирка на лятото и се обръща да тръгне към зимата. Преди тръгване се окъпва в живата еньовска вода, а с него се умиват и всички болести. И тъй като следва най-дългият ден - върховото време в годината, билките са се налели с най-лековитата си и магическа сила. Затова се берат на Еньовден или по-скоро в нощта преди празника до първи петли. Ако е за добро, се берат към изток, към изгрева на слънцето. Денят е познат още като летния Свети Иван и хората го носят в съзнанието си като най-витален, сякаш окъпан от добрите и здрави сили на природата.
Струва си да отбележим, че от утре няма повече да чуваме кукувицата. Тя е предвестник на пролетта и кука само до Еньовден. А от него насетне тръгва лятото.
На слънцестоенето се гледа като на специален момент на годишния цикъл още от времето на неолита. Този празник не е само български или славянски, а повсеместен за десетки народи. Различните култури в цяла Европа отбелязват с веселие Еньовден между 21 и 25 юни. Народните традиции не се съобразяват с астрономическото настъпване на най-дългия ден. Някои отбелязват ритуала на 21 юни, дори и да не е най-дългият ден в годината, а други празнуват на 24 юни в деня на лятното слънцестоене в римско време. У нас са запазени тракийски светилища, в които Слънцето прониква дълбоко и "се намества" за миг само в деня на лятното слънцестоене. Сякаш сам Светият Дух минава и опложда майката земя.
Подготовка за нощно парти в градината, на което да посрещнем изгрева на Еньовден.

След Рождество Христово, Нова година и Великден това е най-таченият празник. Особено значение денят има в Северна Европа. В Естония, Латвия, Литва и Квебек в Канада (докаран от френските заселници) 24 юни е официален празник. Така е било преди в Швеция и Финландия, но през 1950 г. там преместват празника в петък и събота между 19 и 26 юни. В Скандинавия на този ден се палят огньове. Еньовден се празнува къде ли не още - в страните на Балканите, в Германия, Франция, Италия, Испания, че даже и в Канада и САЩ. Европейския Еньовден празнуват и в южното полукълбо - Бразилия, Аржентина и Австралия, но там вече отбелязват зимното слънцестоене, когато дните започват да нарастват.
Еньовден е и голям християнски празник, тъй като тогава е и рожденият ден на
св. Йоан Кръстител. В Библията не е посочена точната дата, но в евангелието си св. Лука пише, че се е родил няколко години преди Христос, и то точно 6 месеца преди него. У нас на този празник задължително се плете Еньовски венец, през който се минава за здраве. Той се прави от 77 билки и половина. В народните вярвания за всяка болест има и билка, а половинката е за незнайната болест. Биле за неизвестната болест се откъсва, като се зажуми и се вземе половината от цветеца. По някои места пък билкарката застава в кръг и се завърта седем пъти от дясно на ляво. На 7-о завъртане хваща някаква трева. Тя е половината билка, тъй като я разцепва на две. Смята се, че откъснатата е нужната половинка, която цери.
Сред обичаите на българите мохамедани в Родопите е да се гадае за женитба на Еньовден. В навечерието на празника момите връзвали пръстен на китки от орехови листа, пускали ги в меден бакър с мълчана вода и ги оставяли да пренощуват под червен трендафил. На сутринта се събирали там, измивали лицата си с водата от бакъра и започвали да наричат за бъдещето на всяка девойка. Други пък пренощували срещу Еньовден в чужда къща с китка или пръстен под възглавницата и вярвали, че ще се омъжат за този момък, когото сънуват.
В Швеция на Еньовден хората пеят и танцуват ритуално за здраве и за добра реколта около вдигнато чучело от зелени растения.

24 юни - Нова година за масоните
Еньовден е Нова година за масоните, тъй като вярват, че силата на светлината (на Слънцето) ще озари устрема им към овладяване на духовното. Според летоброенето на масоните на 24 юни започва 6014 година след Светлината. На този ден от 2007 г. “зидарите” от цялата страна се събират в Разград за церемония пред паметника на първия български масон Иван Ведър. След това с братски трапези при закрити врата отбелязват края на учебната година по пътя към светлината и съвършенството.
Попитахме проф. Евгений Сачев, автор на единствената засега книга у нас за историята на организираното масонско движение в България до 1940 г.
“Масонството е посвещение към самоусъвършенство, подчинено на един йерархичен ред, изграден върху законите за хармонията. Еньовден е лятното слънцестоене и масоните свързват 24 юни с Великия творец, създател, ваятел, т.е. с Великия архитект на Вселената. А това е Слънцето - изначалието на човешкото посвещение. Затова се празнува Нова година на тази дата.
Йоан Предтеча е християнска персонифиация на езическите схващания за божественото творение, които имат предимно езотеричен характер. Затова и този празник е на Еньовден. На него приключва масонската учебна година, която винаги започва по време на зимното слънцестоене на 22 ноември и приключва с лятното през юни”, обясни проф. Сачев.
В Дания пък палят огньове като нас на Заговезни, за да прогонят болестите и злините

У нас има няколко Велики ложи. Миналата година за пръв път от 2007 г. българските масони не се събраха заедно на Еньовден да отбележат най-големия си празник, а решиха да празнуват по “Ориенти”. Повечето обаче осъществиха видеовръзка, за да се поздравят за Нова година на Еньовден.
Рецепти на Авицена и богомилите забъркват в Етъра днес
Тъй като празникът тази година се пада в понеделник, а астрономическото лято настъпи, на много места в страната Еньовден ще се отбележи още днес. По традиция в етнографския музей Етъра край Габрово празникът е най-пищен.
Туристи от Тайван слушат с интерес лекцията на Емил Елмазов за българската лечебна флора по време на посещението им в лятната академия “Билкария”. Нейният резерват от 200 дка в село Кметовци край Габрово има над 350 вида лечебни растения.

Там шефът на билкарите Емил Елмазов ще демонстрира билкова настойка, избавила Европа от черната чума през XIV век. Тогава смъртоносната болест се предава от плъхове и бълхи, настава масов мор, появяват се и мародери. Залавят четирима от тях и съдията ги пита не ги ли е страх от черната чума. Те издали, че имат цяр срещу чумата.
И изтъргуват рецептата за свободата. Рецептата може да ни служи и днес, тъй като се приготвя от живи растения и оцет. В делва с винен оцет се слагат пресни живо седефче, пелин, градински чай, лавандула. Делвата се захлупва, капакът се замазва с тесто, изкарва се на слънце и престоява 14 дни. После се прелива в бутилки, като във всяка се слага скилидка чесън. В бутилката се появява утайка. Внимателно се прелива само горният слой, който е мощно средство срещу инфекции. Съвременните опити дават чудесни резултати срещу херпес зостер. На тъканно ниво спасява организма от тежки метали, бактериални и вирусни инфекции. Тази билкова настойка ще бъде показана днес в Етъра.
Ще се приложи и нова българска напитка "Меча сила", като протест срещу производството на безалкохолните напитки с повишено съдържание на синтетични подсладители като аспартам, кофеин, фосфорна киселина и др. Сокът е от върхови и високоенергийни природни субстанции - сок от боровинки, сок от кълнове на лимец, сок от джинджифил и сок от лимон. Всичко това се смесва в пропорции и се добавя домашен мед. "Децата примират за тази напитка. Ще дадем рецептата на хората, а няма да я крием като "Кока-кола", казва Елмазов.
Третата изненада е "Панацеята на Авицена". През XI век Авицена обикаля Балканския полуостров, а по това време тук са богомилските лечители. И персийският лекар, и богомилите много използват за лечение седефчето. Не само това, ами рецептата на Авицена се препокрива и с използвания богомилски зелейник. И двете рецепти са срещу всички видове депресия и хранителни натравяния. В старо вино се слагат живи листа от седефче, а в друга купа се слагат свежи листа от върба. И в двете течности листата се намачкват, после течностите се прецеждат и се смесват. Настойката се използва само на капки, защото е много силна. Когато я опиташ, у теб започва сякаш да пълзи нещо, а това показва къде са болките. За малко се появяват в ставите, в главата и т.н. На Самоводската чаршия във Велико Търново в понеделник навръх Еньовден, този сценарий ще се разиграе с дегустации.
"Ние искаме да свържем древността с настоящето и това, което е устояло на времето и е потвърдено от днешната наука, да го дадем на хората. Защото днес човек е атакуван от много вредни храни, токсини и химически натравяния."
Парти в най-късата нощ срещу празника
Странни неща може да се случат в най-късата нощ на годината. С ваше участие, разбира се. Направете парти в градината, като отворите вратите на природната стихия, чудеса и мистерии. Ето как. Поканете на гости приятели, като всеки от тях носи поне една чудновата част от облеклото, плод на фантазията, която в никакъв случай няма да сложи във всекидневието.
Изпратете покани, в които да има нотка на изненада, примерно ароматизирани картички (с мирис на цветя) с цветовете на дъгата. Обявете, че партито ще започне по-късно - около полунощ. Така ще може да посрещнете изгрева в първия ден от лятното слънцестоене.
Украсата на градината е от голямо значение, за да уловите магията на нощта срещу лятното слънцестоене. Ще имате нужда от малки светлини. Използвайте част от коледните, които можете да наниже като гердан около градината. Наред с ароматизираните свещи сложете и плаващи в чаши (може и в бутилка с вода). Сред тях не забравяйте и задължителните свещи или спирали против комари, ако не искате партито да се превърне в кошмар.
В градината близо до разпръснатите свещи поставете и лъскави неща - още един шанс да използвате коледна украса през юни (както играчките, така и гирляндите). А може просто да начупите няколко стари диска, които да отразяват светлината. При движещите се пламъчета ще се получи премигващ ефект като при светулките. Така с аромати и загадъчни светлинки може да маркирате пътеките към къщата или към аромата на цъфнали цветя.
За да бъде илюзията пълна, "засадете" под едно дърво или маскирайте с листа и цветя CD плейър, натоварени с екзотичен саундтрак - запис на природни звуци от тропическите гори или пойни птици, тибетска музика, японски бамбукови флейти. При вятър може да окачим наблизо и камбанки, за да чуваме шепота им сред феерията от пътуващи светлинки, ароматни цветя и релаксираща тайнствена музика.
Материалът е от www.24chasa.bg

Няма коментари: