19 юни

1829 г. По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руските войски завладяват Силистра. Отрядите на великия везир Решид паша са разбити и отстъпват на юг. Военните действия по време на войната се водят в Закавказието и на Балканите. В Кавказ Русия превзема турските крепости Карс и Баязет. На Балканите през 1829 г. руската армия нанася редица военни поражения на турските войски и превзема Адрианопол. На 2 септември 1829 г. е подписан Адрианополския мирен договор. Към Русия преминават значителни територии по Черноморското крайбрежие на Кавказ и част от арменските области, принадлежащи на Турция. В подкрепа на руските войски във войната участват много български доброволчески отряди. Българското население се подготвя за въстание, което руското командване осуетява. Преди подписването на мирния договор българското население, започва масово изселване. Имотите, жилищата и гробовете на бащите и дедите си изоставят около 150 000 българи от районите на Сливен, Ямбол, Одрин, Пазарджик, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Търново и Варна. Обезлюдени са над 150 български селища. Бежанците се заселват главно във Влахия, Молдова, Бесарабия, Украйна, Крим. След войната Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия, а Гърция – независимост. 1868 г. По настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад във връзка с убийството на княз Михаил Обренович. Обвиненията към него са отправени заради близките контакти, които той подържа с емигрирали в Нови Сад ръководни дейци на сръбската Омладина.

1913 г. По време на Междусъюзническата война, е убит архимандрит Евлогий Светиев, председател на българската църковна община в Солун и управляващ Солунската епархия. На път с кораб за остров Трикери архимандрит Евлогий, заедно с други българи - пленници на гърците, са хвърлени в Егейско море. Очевидци разказват: “На следната сутрин всички арестувани българи бяха събрани заедно. Повикаха Неболиев, съблякоха го и му взеха 850 франка. Останалите също бяха ограбени. Всички пленници бяха качени на кораба - Неболиев и Янков - последни. Същия ден привечер протосингелът на Солунската митрополия архимандрит Евлогий бе доведен заедно с неговия дякон Васил Константинов, докато Георги Дерменджиев, първият викарен епископ на митрополията, и секретарят Христо Батанджиев, бяха качени на друг кораб. Преди пладне на 19 юни няколко гърци от Солун се качиха на кораба, започнаха да се гаврят със затворниците, като им нанесоха побои. Архимандритът бе малтретиран по най-безсрамен начин. Корабът отплува в два и половина часа следобед. Архимандритът бе хвърлен в морето близо до нос Кара-Бурун. Дадени бяха по него три изстрела и той потъна. Неболиев, Янков и Никола Илиев бяха екзекутирани по същия начин". Христо Иванов Батанджиев е именит български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско. Роден е в град Гумендже, днес Гумениса, Гърция. През 1888-1911 г. е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 г. е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на ВМОРО. През юни 1913 г., след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун, е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя е хвърлен в Егейско море. 1953 г. Световният съвет на мира награждава посмъртно с “Почетна награда на мира” българския поет Никола Й. Вапцаров. Никола Вапцаров е роден в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". От 1941 г. е в редакционния комитет на в. "Технически глас" и е един от редакторите на в. "Литературен критик". Стихотворенията му са преведени на над 30 езика. Арестуван през май 1941 г, Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и на 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. От www.focus-news.net/