Красотата на човека

Външната и вътрешната красота, са две различни неща. Външната красота е да си красив отвън, а вътрешна - да си красив отвътре - с добро сърце.
Във фолклорните песни и разкази често чуваме за физическата красота, защото българската жена е известна със своята хубост. Но не само на външен вид е красива, а тя има и вътрешна красота- добро сърце, мила е, уважава своите родите.
Във фолклора се смята, че колкото по - красива е девойката, толкова по - знатен мъж ще си намери тя. Докато по - грозните, нямат такъв късмет.
В познатите ни фолклорни текстове не е споменато само за външната красота. В тях се споменава и за вътрешната. Както в приказката "Златната мома". Добрата и мила дъщеря е възнаградена със злато. А лошата и глупава дъщеря - със змии и сажди.
Да си красив не означава да носиш скъпи дрехи и много грим. Означава да си красив и без грим и скъпи вещи. Често изглеждащите добре и поддържани хора са празноглави, егоисти и прекалено самоуверени. А всъщност те са такива, защото могат да изпъкнат само с външния си вид, а не с ума си и качествата си. Има и други хора, често не дотам красиви или с физически дефекти, но сърцата им са отворени за всички.
Аз бих определила много хора като красиви. Но всеки си е красив по свой собствен и неповторим начин..
Според мен някои хора като видят красива жена, те се възхищават на нейното изящество и стил. Но пък други хора като видят красива жена, те изпитват завист, затова че тя е красива или защото има стил.
Също така възможно е да смятаме някой за красив, но въпреки това да не го харесваме. Може да ни отблъсква със своя характер или постъпки.Може би трябва да му се доверим и ще видим, че той не е лош.
Както в приказката "Грозното патенце". Първоначално то е грозно и всички му се подиграват, но после то се превръща в красив лебед. Но въпреки това, то не се възгордява.
За мен е по-важно да си такъв, какъвто си и никой да не се старае да те променя, а само да те насочва по правилния път.

от Мария Петкова, 5"а" клас