До Хърватска и обратно
На 15 април тази година, ние и групата ни по съвременни танци отидохме на квалификация за световно първенство в град Пловдив. Спечелихме квота за световното първенство "World dance masters", което се проведе в периода 25-30 май.
За да отидем на това състезание, трябваше да платим доста голяма сума, която не беше по силите ни. Правихме благотворителни концерти, каузи и така успяхме да платим суровата сума и с много упорити тренировки, отидохме.
На 24 май, рано сутринта в 6 без 20 се събрахме на гарата в Бургас. Хванахме влак и след 5 часа пристигнахме в Пловдив. Там ни чакаха други български групи, с които се качихме в автобус и с него пътувахме 28 часа . Беше много изморително и трудно ,защото пътят беше тежък, но със сигурност си заслужаваше. Правихме кратки почивки и си купувахме храна. Обикновено в 3 часа посред нощ трябваше да минаваме граница, трябваше да слизаме от автобуса и да минаваме през една малка стаичка за проверка на документите (интересното беше, че излизайки от стаичката ние прекрачихме границата с левия крак, вярвахме, че това ще ни даде късмет за състезанието). На всяка граница ни събуждаха, за да покажем документите си за самоличност, а в предвид тясното и неудобно пространство и факта, че току-що си бяхме намерили място за спане, меко казано не беше приятно. Но всичко това - дългият път, тясното пространство, мрънкащите хора, недоспиването, определено си заслужаваше. В момента, в който пристигнахме и видяхме морето и невероятния ни хотел, неприятното чувство от пътя се изпари. Шофьорът ни беше доста неориентиран, особено в района на градчето и съответно се загубихме. Но въпреки всичко се оправихме с посоките и пристигнахме благополучно. А самото място, на което бяхме, беше просто невероятно красиво.
На 24 май, рано сутринта в 6 без 20 се събрахме на гарата в Бургас. Хванахме влак и след 5 часа пристигнахме в Пловдив. Там ни чакаха други български групи, с които се качихме в автобус и с него пътувахме 28 часа . Беше много изморително и трудно ,защото пътят беше тежък, но със сигурност си заслужаваше. Правихме кратки почивки и си купувахме храна. Обикновено в 3 часа посред нощ трябваше да минаваме граница, трябваше да слизаме от автобуса и да минаваме през една малка стаичка за проверка на документите (интересното беше, че излизайки от стаичката ние прекрачихме границата с левия крак, вярвахме, че това ще ни даде късмет за състезанието). На всяка граница ни събуждаха, за да покажем документите си за самоличност, а в предвид тясното и неудобно пространство и факта, че току-що си бяхме намерили място за спане, меко казано не беше приятно. Но всичко това - дългият път, тясното пространство, мрънкащите хора, недоспиването, определено си заслужаваше. В момента, в който пристигнахме и видяхме морето и невероятния ни хотел, неприятното чувство от пътя се изпари. Шофьорът ни беше доста неориентиран, особено в района на градчето и съответно се загубихме. Но въпреки всичко се оправихме с посоките и пристигнахме благополучно. А самото място, на което бяхме, беше просто невероятно красиво.
Настанихме се в хотела и имахме време за почивка. което можехме да прекараме, както преценим. На първия ден ходихме на откриването на състезанието. Събитието представляваше плажно парти и на нас наистина много ни хареса .
На следващия ден от престоя ни нямахме танци, но за сметка на това имахме организирани страхотни "workshops" с преподаватели от различни държави и дори континенти, преподаващи различни стилове. След това се разходихме из града, който беше невероятно красив и със забележителна старинна архитектура.
На следващия ден от престоя ни нямахме танци, но за сметка на това имахме организирани страхотни "workshops" с преподаватели от различни държави и дори континенти, преподаващи различни стилове. След това се разходихме из града, който беше невероятно красив и със забележителна старинна архитектура.
Отидохме да видим залата, в която щяхме да танцуваме. Останахме поразени. Беше страхотна. Много голяма, красива и бляскава. А в момента, в който видяхме танцьорите определено сверихме часовника си с най-добрите.
На следващия ден трябваше да изпълним всичките ни танци на голямата сцена. Беше доста изморително.Отидохме в залата още рано, рано - в 7:30. Там бяхме цял ден, някъде до към 8:15 вечерта беше последният ни танц. Накрая бяхме много изморени и притеснени, защото конкуренцията беше огромна.
В последният ден от състезанието беше награждаването. В началото на церемонията излъчиха на голяма видео стена, клип, който представяше състезанието, беше невероятен.Ето и линк към него: https://www.youtube.com/watch?v=8COB7pZ7JSU
Бяхме много развълнувани и не очаквахме да спечелим нещо, но ето че изненадващо съобщиха, че се класираме на второ място за групов танц и трето за формация.
Самото състезание беше невероятно дори само като усещане. В него взеха участие 5500 танцьори от 20 страни /България, Германия, Австрия, Южна Африка, Полша, Чехия... и още много/. За съжаление нямахме възможност да се запознаем с танцьори от други държави, но все пак беше интересно. През почивките гледахме изпълненията на другите участници - бяха наистина много добри, технични и изключително изразителни в танците си. Дори и самата хореография да не толкова добра сама по себе си, начина, по който беше изпълнена я правеше незабележима.
Много сме доволни от всичко това, през което преминахме (тежкият път на отиване и на връщане, многото усилия и тренировки и опитът, който получихме от това уникално състезание).
Това преживяване беше неповторимо.
Изготвено от:Диана Шаповалова VIIб
Надежда Шаповалова VIIб
Кристина Петрова VIIб
Катина Бойкова VIIа
В последният ден от състезанието беше награждаването. В началото на церемонията излъчиха на голяма видео стена, клип, който представяше състезанието, беше невероятен.Ето и линк към него: https://www.youtube.com/watch?v=8COB7pZ7JSU
Бяхме много развълнувани и не очаквахме да спечелим нещо, но ето че изненадващо съобщиха, че се класираме на второ място за групов танц и трето за формация.
Самото състезание беше невероятно дори само като усещане. В него взеха участие 5500 танцьори от 20 страни /България, Германия, Австрия, Южна Африка, Полша, Чехия... и още много/. За съжаление нямахме възможност да се запознаем с танцьори от други държави, но все пак беше интересно. През почивките гледахме изпълненията на другите участници - бяха наистина много добри, технични и изключително изразителни в танците си. Дори и самата хореография да не толкова добра сама по себе си, начина, по който беше изпълнена я правеше незабележима.
Много сме доволни от всичко това, през което преминахме (тежкият път на отиване и на връщане, многото усилия и тренировки и опитът, който получихме от това уникално състезание).
Това преживяване беше неповторимо.
Изготвено от:Диана Шаповалова VIIб
Надежда Шаповалова VIIб
Кристина Петрова VIIб
Катина Бойкова VIIа
Няма коментари:
Публикуване на коментар