Текстът за преразказ

Дидактическа задача: Прочетете текста и го преразкажете подробно от името на Бертолд

ДА СИ ИМАШ ПРАСЕ

Ерих Кестнер

      Косата на малкия Бертолд беше пораснала толкова много, че му скриваше очите, и майка му реши да го заведе на фризьор. Каза му, че е заприличал на момиче и други такива обидни неща. Обаче Бертолд, който иначе бе доста послушно дете, клатеше глава и отвръщаше:

      - Не искам и това си е!

      Така е, когато едно момче расте без баща. Няма от кого да се страхува. А баща му беше починал доста отдавна. Освен това Бертолд би дал по-скоро да му извадят три кътника, отколкото да му подстрижат косата. Такъв си беше той.

      Накрая майка му се сети как да го надхитри. Тя обеща на момчето да го заведе при „Фризьорът при зоопарка“. Сега вече Бертолд не можеше да откаже. „Фризьорът при зоопарка“ беше нещо много специално.

      Първо минаха през мъжкия салон. Там сапунисваха господата с вкусна сметана и ги бръснеха. Бертолд щеше да се пръсне от яд, че още няма брада. Имаше един господин, който не си харесваше щръкналите уши. И той поиска да му  извиват ушите с гореща маша за коса, докато прилепнаха добре към главата му. Друг възрастен господин, плешив като билярдно топче, пожела да му посеят семена от коса. Сетне дотича прислужник с кана вода, поля главата му и ето че по лъскавия му череп се показаха първите стръкчета коса. Бертолд се разсмя и попита дали ще поникнат и цветя. Господинът така се разгневи, че майката побърза да отведе момчето по-далеч от него..

      В детския салон на „Фризьорът при зоопарка“ беше още по-интересно. Пред всяко огледало стоеше по едно животно – живо, разбира се. Децата се качваха на седлата, потупваха животните по гърба, хранеха ги, почесваха ги зад ушите и почти не забелязваха, че междувременно някой помощник-фризьор им подстригва косата. Имаше пони, магаре, прасе, елен, младо слонче, куче бернандин и дори един кротък еднорог.

      Когато Бертолд влезе, децата вече бяха  заели всички животни с изключение на прасето, което лежеше на килима и грухтеше. То никак не обичаше децата, понеже те предпочитаха да яхнат всичко друго, но не и прасе. И Бертолд не искаше, затова прасето му се закани наум: “Ще ти дам да се разбереш тогава!“.

      И така, оседлаха прасето, а Бертолд трябваше да се покатери върху него. Едва се бе настанил, когато се появи фризьорът с ножица и гребен в ръце и започна да подрязва косата му от лявата страна. Изведнъж прасето пристъпи от крак на крак и заяви:

      - Искам да ме погалиш!

      Момчето обаче поклати глава. Докато клатеше глава, взе, че го бодна ножицата на фризьора. То подскочи, пришпори неволно прасето в слабините и прасето хукна из салона, побесняло от яд.

      Фризьорът се метна зад момчето на гърба на прасето и опита да продължи подстригването. Прасето тичаше като пощръкляло и раздразни страшно всички останали животни. Те се развикаха възмутени, а еднорогът дори се обърна и боцна прасето с единствения си рог. Прасето заквича, втурна се към вратата, премина в галоп през салона за господа, оттам надолу по стълбите и се озова на улицата.

      Можете ли да си представите каква гледка бяха двамата? Едно прасе с момче на гърба, а момчето с подстригана наполовина коса?

      Направо да се спукаш от смях.

      Трамваите се заковаха на място. Един автобус дори се изправи на задните си колела. Прасето обаче продължаваше да търчи. Накрая фризьорът падна и остана седнал върху трамвайните релси. А на Бертолд галопирането по улиците започна да му харесва.

      Внезапно обаче прасето се втурна в една вила, заподскача нагоре по стълбите, по коридора и понеже насреща имаше отворена врата, нахлу право в стаята. Там то най-сетне спря.

      В стаята имаше легло. А върху леглото лежеше момиченце, което се казваше Бела и беше много болно. Осем дни вече то лежеше унило в леглото и не искаше нито да яде, нито пък да говори. Бащата на Бела – майката беше починала - макар да бе лекар, съвсем не разбираше какво ѝ  има на малката.

      Бела видя прасето посред стаята, на гърба с момчето, което бе с наполовина подстригана коса и имаше вид на гъска след гръмотевична буря. Започна да се смее. Бертолд също се разсмя и след малко смехът им вече се чуваше из цялата къща. Бащата на Бела дотича изумен от своята приемна, видя дъщеря си развеселена, със зачервени страни и веднага постави диагнозата: Това дете вече е съвсем здраво.

      Сетне на вратата позвъни майката на Бертолд и попита развълнувано дали там случайно не са идвали едно прасе и едно момче. Радостта бе всеобща.

      А след време майката на Бертолд дори стана жена на бащата на Бела, пренесе се с момчето си във вилата и Бела и Бертолд станаха брат и сестра, които много се обичаха. Откупиха прасето от „Фризьорът при зоопарка“,  то остана при тях, живееше си добре и никога не го заклаха.

      Дали е истина, че оттогава немците  казват за късметлиите : „Аха, тези са имали прасе!“?