На кого и за какво бих простила?

                              На кого и за какво бих простила?

    На кого и за какво бих простила? Е,бих простила на майка ми и на баща ми  за това ,че не ми позволяват да си имам домашен любимец. Но това все пак е мечта на всяко хлапе.

    Много изследвания сочат ,че в семействата ,в които се отглеждат домашни любимци ,са много задружни и сплотени. Също така, когато децата имат любимец те стават по-отговорни ,защото вече трябва да се грижат за някой. Когато в семейството има какъвто и да е домашен любимец ,то се научава да разпределя задачите на всички членове. Понякога дори домашните любимци могат да помагат на хората не само , като кучетата водачи или тези ,които са на полицията,но и с решаването на душевните проблеми на хората. Например когато един човек е тъжен ,домашният му любимец може да го утеши с прегръдка.

     Моята гледна точка е потвърдена от всички тези доказателства. Наистина смятам ,че бих била по-отговорна ,когато имам домашен любимец. Но от друга страна разбирам мама и татко ,защото животното е  голяма грижа и се нуждае от внимание.
                              

         

               

                   Защо няма да простя на господина ,за това ,че не ми казва как да сменя езика на фонетика! Защо ли???  Защото не разбирам що за глупост е да се пиши с малките букви! На фонетика е по-хубаво ,много по- хубаво! С малките букви пиша ,като мравка!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! >ЛОЛ  сега съм много щастливаааааааааа! Защо лииии ,не знам и няма да кажа защоооо ли! Щото ако разберетеееее! Става каша! Ама не просто каша ами каша с гъби! Но както и да е няма да задълбочавам!

 

 

 

                           На кого и за какво бих простил?                                     На кого  и за какво бих простил? Труден въпрос и все пак всеки въпрос си има отговор. Със сигурност аз бих простила на най– близките ми хора, които много обичам. Разбира се, че бих го направила при положение, че те са ми прощавали всичко. Например най-добрата ми приятелка ми прости ,дори ,когато почти  Ѝ  счупих пръста с топка за хандбал ,но аз бих направила същото за нея, защото Ѝ вярвам и знам, че го е направила неволно И все пак, не бих простила на всеки. Не бих го направила за човека, който ме е  наранил до толкова, че сърцето ми да не позволи да го направя. Аз не съм този, който ще го съди, но не съм и този, който ще му прости.                                                                                        Прошката е нещо много важно и затова всички ние трябва да се научим да прощаваме!!!