Мила възглавничке,
Съжалявам че те изоставям, защото трябва да уча. Сега съм вързан на училищен компютър и в момента пиша извинително писмо. Господинът стои заплашително весел до мен с бухалка в ръка. Въпреки всичко ти ми трябваш, за да мога да спя. Аз не ще те забравя, дори да съм в транс. За да се извиня, когато се върна, вместо да пусна компютъра, ще легна на теб. Надявам се да ми простиш, защото ти си нещо ценно като злато. Ако ме изоставиш, моето сърце ще спре да бие, душата ми ще напусне тялото ми и няма да има смисъл от него. Без душа тяло е едно нищо, освен една купчина кости, вени, мазнини и очи. Мога да съм при теб сега, но ще ми пишат двойка. А има по-добър начин от този. Да си изкарам часовете за деня, да се прибера и да спим заедно, докато мама не се прибере и не каже, че е време за учене и че съм лентяй. Докато си науча, подготвя раницата и погледам компютъра, става време за спане. Отново ще сме заедно до сутринта.
Хиляди извинения и приятелски чувства.
Цецо
Няма коментари:
Публикуване на коментар