Притча за истината

 

 След края на земния си път един мъдрец се озовал пред портите на Рая.
 - Как изживя живота си? – попитал го един от ангелите-пазители на райските порти.
-  В търсене на истината.
 - Това е добре! – похвалил го ангелът. – Но, разкажи ми, какво правеше, за да откриеш истината?
 - Знаех, че мъдростта, трупана от човечеството е запазена в книгите и много четях – казал мъдрецът.
Ангелът се усмихнал.
 - Небесната мъдрост се предава на хората посредством религията. Затова изучавах свещените книги и посещавах редовно храмовете. – продължил да разказва мъдрецът.
Усмивката на ангела станала още по-светла.
 - Много пътешествах в търсене на истината. – продължавал мъдрецът, а ангелът благосклонно кимнал с глава.
 - Обичах да беседвам и споря с други мъдреци. В нашите спорове се раждаше истината – добавил мъдрецът и ангелът отново кимнал с глава.
Тук обаче, мъдрецът замълчал, сякаш нямал какво повече да каже. Лицето на ангела помръкнало.
- Нима съм постъпвал неправилно? – учудил се мъдрецът.
- Не, всичко дотук е вярно, но нищо не ми каза за любовта. – отвърнал ангелът.
- Нямах време за любов – аз търсех истината! – гордо извикал мъдрецът.
- Там, където няма любов, няма истина! Голямата истина се ражда само от голяма любов! - изрекъл с тъга ангелът и захлопнал райските порти.