В света на пунктуацията

Ето нещо страшно...
Употреба на главни букви
Главни букви се пишат в следните случаи: 1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/. 2. В собствени имена: • в имена на лица, в презимена и в прякори. • в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици. • в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи. • в имена на небесни тела като астрономически понятия. • в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми. Забележки: o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание. o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник. o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа. • с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията. Забележка: o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин. • титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор. 3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи: • в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества. • относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна. 4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш. Правила за писане на препинателни знаци 1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума. 2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал. 3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч 4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/. 5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал. 6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал. Препинателни знаци: 1. Точка • Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения. Например : Кажи си името. Не бързай толкова. • След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка. • За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др. • Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други. 2. Въпросителна • Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения. Например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му? • След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително. Например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си. • В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.
__________________
3. Удивителна • Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения. Например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова! • Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили! 4. Запетая • В рамките на простото изречение запетая се употребява: - За отделяне на еднородни части помежду им. o При изреждане. Забележка: Не се пише запетая при еднократно употребен съюз "и", "или". o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: "а", "но", "обаче", "пък", "ама", "ами", "ала". Например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре. o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – "и", "или – или", "нито – нито", "ту – ту" и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/. Например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам. o При еднородни части, свързани със съюзи "както - така" и "колкото – толкова", се пише запетая само пред втория съюз. Например: Колкото по-бързо, толкова по-добре. o За отделяне на повтарящи се думи помежду им. - За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения. o Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. Братя мили, благодаря ви за честта. Благодаря ви за честта, братя мили. o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: "разбира се", "да кажем", "надявам се", "мисля", "изглежда", "струва ми се", "тъй да се каже", "напротив", "обратно", "от една страна". Например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно. Забележка: Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като "обаче", "наистина", "може би", "следователно", "по такъв начин", "като че ли", "сякаш", "навярно", "вероятно", "очевидно" в случаи като следните: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя. - За отделяне на особените части на изречението. o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изречението, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся. o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както "и", и "то" и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах. o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз "или", "т. е.", "сиреч" се обособяват. Например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим. Забележка: Пред съюзите "и", "или" се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз. - За отделяне на частиците "да" и "не", употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно. • В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им. o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде. o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като "но", "а", "обаче", "ала", "то", "пък", "ако", "ето защо", "затова", "че", "или", "понеже", "защото", "като че /ли/", "сякаш" и др. Забележка: В изречения, които съдържат повторителни съюзи "и – и", "или – или", "ту – ту" или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, Например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше. o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като "който", "какъвто", "чийто", "когото", "където", "колкото" или др., Например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме. Забележки: o При сложни съюзи като "само че", "ето че", "в случай че", "макар да", "при все че" или др. запетаята се пише пред първата им съставна част. Например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним. o Наречия "тъй", пред съюза "че", както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях. Например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя. o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението. Например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река. o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая. Например: Мисълта, че ще замине, го радваше. Забележка: Когато подчиненото изречение със съюз "да" пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, Например: Мисълта да замине веднага не го напускаше. o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва "да" се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите. • Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи: o Пред съюза "и", употребен еднократно. Забележки: o Пред съюза "и" може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията. Например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си. o Пред съюза "и" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града. o Пред съюза "и" не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения. Например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си. o Пред съюза "да", употребен еднократно. Например: Вън се зачу да свири хармоника. Забележка: o Съподчинени изречения, които започват със съюза "да", се отделят помежду си със запетая. Например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев. o При повтаряне на съюза "да" в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая. Например: Исках да го помоля да ми услужи. o Пред съюза "да" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват. o При сложни съюзи за "да", "без да", "преди да" и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо. o Когато съюзът "да" не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая. Например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата. o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/. Например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
__________________
Забележки: o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението "това" или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение. o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше. o Между два съюза, поставени един след друг "като" "но" "ако", "а когато", "но тъй като", "но щом", "но който" и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма. Забележка: Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението. Например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях. o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като "само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно" и др. или отрицание "не". Например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех. o Пред изрази като "който и да е", "колкото е възможно", "когато и да било", "кой знае" и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било. 5. Точка и запетая Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи: • За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение. • За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения. Например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж. 6. Тире Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи: • На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание. • Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог. • След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас! • За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др. 7. Двоеточие Двоеточие се пише в следните случаи: • Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години. Забележка: Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../. Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например: Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас: - Колко цветя! Колко цветя! Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” 8. Кавички Кавички се използват в следните случаи: • За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”. Забележки: o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/ o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е "?" или "!", ако е някой друг – слага се пред второто, например: “Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/ “Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.” “Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.” “Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.” o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”. Забележка: При адресиране на писма може да се пишат и без кавички. 9. Скоби • Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението. • Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази. 10. Многоточие Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи: • В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ... • При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: "Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже..." и пр. Правила за писане на числа и номера 1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер. 2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число. 3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри. 4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби. 5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани. 6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка. 7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/. 8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване. 9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
__________________