вторник, 2 декември 2008 г.

"Братчетата на Гаврош"

Братчетата на Гаврош


Аз смятам, че стихотворението „Братчетата на Гаврош” е явление, което се среща всекидневно. Когато вървим по улицата ние срещаме безброй деца които ни молят за късче хляб, но ние ги отминаваме, все едно няма никой и нищо не се е случило. Но никой от нас не се е замислял за това какво са преживели, каква им е била съдбата, през какви несполуки са преминали и в крайна сметка те не са виновни за това, но ние ги обвиняваме.
Виждаме дечица, които в разгара на коледният празник стоят пред витрини отрупани с различни лакомства, играчки и други любими неща за малчуганите. Но за тях тези неща са недостижими, защото нямат средства, за да си ги позволят. Те също могат да мечтаят, но за жалост трудно ще се сбъднат техните мечти. Те сигурно са вече изморени от нашите непрестанни обиди.
Рядко може да се срещне някой добър човечец, който да ги помилва по главата, да им каже по някоя окуражаваща думичка и да ги нахрани. За жалост, такива хора са на изчезване, но светлинката в тунела още е жива.
За огромно съжаление реалността е това.Тази реалност някой ден може
да се промени...

Няма коментари: