Айфелова кула

През 1884 г. на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел - Емил Нугие и Морис Коешлин, им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна архитекта Стефан Совестър.

На 15 февруари 1887 обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Но споровете заглъхват още със завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.

Айфеловата кула е построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889 г., с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май. Нейният архитект е Густав Айфел, автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби (Кантал), Гарата Нюгати в Будапеща (Унгария).

Кулата е висока 320.75 метра. В зависимост от околната температура височината ѝ може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. При буря максималното ѝ отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията ѝ съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на Първата Френска Република. В построяването ѝ участват 50 инженери и 132 работници. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.

Четиридесет години кулата е била най-високата сграда в света.

В много от холивудските филми гледката от прозорец в Париж обикновено включва Айфеловата кула.

От създаването ѝ насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.

За какво се използва [редактиране]

В началото са предвиждали кулата да бъде разрушена след 20 години. В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И така, инсталирани са множество уреди - от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.

Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 (преди завършването й), а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува «жалкия електрически стълб», Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли : « Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта ».

Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията ѝ на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.

По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā на японски) в Токио (333 метра). В Лас Вегас се намира една Айфелова кула, намалена наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.

За повече „обективност“ можем да добавим, че Айфеловата кула е мощна притегателна сила. Там постоянно има внушителен брой туристи, както и кореняци парижани - в подножието ѝ или в околните паркове, доста обширни и приятни през всеки сезон.

Няколко дати [редактиране]

На 12 януари 1908 от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние.

През 1910 отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космичните лъчи.

През 1925 г. мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.

Айфеловата кула загубва прозвището си на „най-висока конструкция на света“ след издигането на Chrysler Building през 1929 в Ню Йорк.

Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940, кабелите на асансьора били разсечени от французите за да бъде принуден Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави.

На 3 януари 1956 пожар опустошава върха на кулата.

През 1959 към върха на кулата е прибавена сегашната радиоантена.

През осемдесетте години на миналия век стар ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата; след продажбата му той е възстановен в Ню Орлийнс, Луизиана. В началото е наричан Ресторантът на Айфеловата кула, сега е известен като Червената стая.

През 2000 по цялата повърхност на кулата е разположен механизъм с лампи, които светят за 10 минути на всеки кръгъл час от 17 до 01 часа през нощта като 1 часа през ноща основното осветление на кулата е изключено. Поставена отново на 21 юни 2003 за период от десет години, системата съдържа 20 000 премигващи лампи.

Айфеловата кула посреща своя 200 000 000 посетител на 28 ноември 2002.

На 22 юли 2003, около 19:20 часа се разгаря лек пожар на върха на кулата и няма пострадали.

За една седмица през януари 2004 Айфеловата кула е накичена в червено по повод празненствата, свързани с годината на Китай и китайската Нова Година.