Сирни заговезни

Сирни Заговезни - Поклади



От ранна утрин на Сирни Заговезни, Поклади, и мало и голямо се готви за празника. Децата трупат съчки, царевични кочани на голяма клада в махалите или на мегдана-на най-широкото място в селото. Хората на мегданите се вият на хоро край огньовете. И този път огънят – този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. За това момците, младите неженени момчета, на Заговезни изстрелват огнени стрели към дворовете на любимата си, за да запалят сърцето и.

Стопанките изнасят баница и кани с искрящо вино, та всеки да им опита майсторията. Пролетта разпалва кръвта в жилите на младите и тя прелива в буйни веселби и остроумни закачки. Всички гледат да се наиграят на Сирница на хорото, защото от сега чак до Великден не се играе. Това са цели четиресет дена.

На Заговезни играят и Кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла и тежки звънци, клопатари, на кръста. Първите кокичета вече украсяват дворовете и младите момичета ги късат за да украсят гуглите, тоягите, на кукерите. Пъстрота от мъниста, цветя, панделки, огледала и шарени прежди омайват главите. И изведнъж звънват хлопките на кукерските пояси, за да пропъдят злото.










...Скачайте, прескачайте огньове!

Жито по-високо да се люшка,

Да отмине нивите градушка.

Кукер ли мегдана заорава,

Скачайте, надскачвайте тогава,

Люшкайте, разлюшквайте звънците,

Да звънят от семенабраздите,

Да се вдигат до небето ниви

Да са всички сити и щастливи.



С такива благословии младите момци прескачат високите огньове, под тътена на кукерските клопатари. Когато огънят догори, идват нестинарите, които играят своя танц на жарта на обредния огън. А когато догорят огньовете по махалите, всеки взима по една главня от сирнишкия огън и палят с него домашния огън. Една след друга светват къщите.

Край богатата трапеза се изпълнява и последния обичай за този ден – Прошките. Прошка се иска само на Сирни Заговезни. Младите ще поискат прошка от старите за да им е леко на душата през цялата година. ”Да ти е просто!” – ще кажат старите и ще потупат по рамото младите да запеят песен, че празник без песен, не е празник.

За този ден всяка къща е почистена, спретната, подредена с най-нови постелки, сготвени са най-тлъстите кокошки, опечени са пухкави баници. Приготвена е бъклица с вино и всички са в очакване на кукерите – благославници да изгонят злото от къщата.



После идва ред на хамкането. На дълъг конопен конец от тавана се връзва яйце, парче сирене и въглен – пазилото на къщата. Проточили вратлета, децата първи се устремяват да гонят конеца с лакомствата. А когато се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца и отново гадаят. В която къща има млади за задомяване и конеца бързо припламне, значи сватба ще има през годината. Ако гори бързо – житото ще се роди богато. Ако ли конецът тлее - не е на добро. Пепелта от изгорелия конец се пази за лекарство.

Хамкането някога е било с яйце, а халвата е дошла много по-късно на българската трапеза.






В този момент, когато на общата трапеза святкат радостни искри от очите, когато пролетта разжда хиляди надежди, селянинът мисли за земята, за хляба. Той благославя труда, който носи истинска радост. Здрав ли е да се труди – всичко е наред.