НАУЧЕТЕ СЕ ДА СПОРИТЕ С ДОСТОЙНСТВО Човек най-ярко разкрива своята същност, когато спори, когато отстоява своите убеждения. В спора бързо проличават интелигентността, логичността, учтивостта, умението да уважаваш хората и себе си. Ако по време на спора човек се грижи не толкова за истината, колкото да победи своя противник, ако не умее да го изслуша, стреми се да го "надвиква", да го изплаши с обвинения, той е елементарен човек и неговият спор е елементарен. Как спори умният и възпитан човек? Внимателно изслушва противника си и ако нещо не му е ясно, задава допълнителни въпроси. Отива още по-далече - подбира слабите места в концепцията на своя опонент и допълнително изяснява точно това ли е искал да каже той. По този начин спорещият постига три цели: 1) противникът не може да възрази, че "неправилно са го разбрали", че "той не мисли така"; 2) със своето внимателно отношение към мнението на противника спорещият веднага печели симпатиите на онези, които наблюдават спора; 3) спорещият, докато слуша и задава допълнителни въпроси, печели време, за да обмисли своите възражения (а това никак не е маловажно). Спорещият не бива да прибягва към непозволени методи и нека да се придържа към следните правила: 1) да възразява, но да не обвинява; 2) да не "наднича в чуждата душа" с "доводи" от типа: "Вие застъпвате това гледище, защото ви е изгодно", "Така говорите, защото сам сте такъв" и т.н.); 3) да не се отклонява от темата на спора, спорът трябва да се доведе докрай, т.е. или да се опровергаят тезите на противника, или да се признае неговата правота. На последната си мисъл искам да се спра отделно. Като водите спора учтиво и спокойно, без да се "палите", си осигурявате в случай на необходимост спокойно отстъпление, оттегляне с достойнство. Помнете - няма нищо страшно, ако признаете, когато това е нужно, че противникът напълно или частично е прав. Така спечелвате уважението на околните. Показвате колко скъпа е за вас истината. Призовавате към отстъпчивост и своя противник, заставяте го да смекчи крайността на своята позиция. Разбира се, правотата на противника може да се признае само когато това не засяга вашите убеждения, вашите принципи (те трябва да бъдат винаги най-високи). Човек не бива да бъде ветропоказател, не бива да отстъпва на опонентите си само за да им се хареса или, не дай боже, от страх, от кариеристични съображения и т.н. Но да отстъпиш с достойнство по въпрос, който не те кара да се отказваш от своите убеждения, или с достойнство да посрещаш своята победа, без да злорадстваш над победения в спора, без да тържествуваш, без да оскърбяваш законното самолюбие на опонента - колко е красиво това! Едно от най-силните интелектуални удоволствия е да следиш спор на изкусни опоненти. Това е едно от писмата на акад. Дмитрий Лихачов към младите български читатели. Те са вместо увод към книгата „Симетрия на времето“. Неговите думи са и общовалидни. __________________ Петър Тончев