Земя
08 януари 2013 г.
Проект BG051PO001 - 1.2.05 - 0001 "Да направим училището привлекателно за младите хора"
Православната църква чества Преп. Евтимий Велики и търновския патриарх Евтимий (Петльовден). Според българските вярвания празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика - жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момченца, стопаните колят обикновено ярки петли за тяхно здраве. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия). На Петльовден не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал.
Българска православна църква чества св. Йоан Кръстител (Ивановден) - Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като подготвял хората за неговото раждане. Той е последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Ивановден е празник на кумството и побратимството. Според народните обичаи кумовете или деверът трябва да „къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо. Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Православната църква чества Богоявление , Йордановден - според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщаването на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на ритуала небето „се отваря” и Светия дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Празникът има различни имена в различните области на страната, напр. Кръстовден, Водици или Водокръщи. Той е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква, а мъжете се надпреварват да го извадят. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време. Според вярванията, на Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъка от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.