Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски

Роден:
1722Банско, днес България
Починал:
1773Амбелино (Асеновград),днес България
Св. Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец на Православната църква.

Биография:
Сведенията за живота на Паисий се изчерпват почти,само с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир.
При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Амбелино (днес Лозница, квартал на Асеновград).

Историческа значимост :
Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.

Паметник на свети Паисий в Банско
Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица“, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските учители“. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.


Съвременни аспекти :
Оригиналът на История Славянобългарская е откраднат от Атон и донесен в България, според някои медии от тайните служби, но въпреки несъгласието на някои общественици, сред които най-вече Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, книгата е върната на гръцката държава официално от президента Петър Стоянов. Това действие, касаещо международното право, е ключово в обмена на светини, свързани с България и Гърция, като например връщането на костите на Самуил и размяната на артефакти от общата история на България и Византия.
Паисий Хилендарски е сред първите 10 в класацията на БНТ Великите българи. Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.
С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда "Свети Паисий Хилендарски", която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Носители на държавната награда “Свети Паисий Хилендарски” са били: проф. Вера Мутафчиева (2000 г.), акад. Светлин Русев (2001 г.), проф. Стефан Данаилов (2002 г.), Йордан Радичков (2003 г.), проф. Христо Христов – през 2004 г., арх. Богдан Томалевски (2005 г.) и писателят Богомил Райнов (2006 г.)

Софроний Врачански

Софроний Врачански

Роден:
1739 Котел, Османска империя
Починал:
1813Букурещ, Влашко
Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Канонизиран е за светец от Българската православна църква.

Биография:
Роден е (както сам посочва в „Житието“) през 1739 в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славяноболгарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора през 1770-1775.
През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир 1794), а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случили се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу — 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин — този период е важен за изясняване на целите му като писател.

Корица на „Неделника“
През 1803 г. заминава за Букурещ отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.
От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Същата година Димитър Попски пише за него ода.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга — и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името „Софроние“. Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ (1805, Археологически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.
Канонизиран за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.

Семейство: Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) и Гайка Хаджиатанасова имали четири деца:
Цонко
Владислав
Мария
Ганка
Цонко се омъжил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски. Съвременните наследници на Софроний Врачански са родовете Сунгарски и Камбови.Книжовна дейност:Първи Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1765 г.)- за църквата в Котел. Съхранява се в НБКМ.
Втори Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1781 г.)- правен за лично ползване. Съхранява се в Библиотеката на Румънската академия на науките.
Видински сборници от 1802 г.:
Първи сборник: "Поучение и словосказание за празниците господни"- Има характер на дамаскин. Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер,сред които "Слово за раждането на нашия господ Исус Христос", "Слово за Сретение Господне", "Слово за краткостта на човешкия живот" и други. Към тях са прибавени "Посвещение" и "Послесловие".
Втори сборник (неозаглавен). Съдържа:
"Книга на мъдрия Синбад за женските хитрини"- Популярно анонимно съчинение, създадено в Индия. Софроний го превежда от гръцки език.
"Езопови басни"- преведени от гръцки на Софроний.
"Гражданское позорище"- Това е превод от гръцки на книгата "θέατρον πολιτικόν", която пък е превод на "Thearum politicum" от Амброзий Мерлиан, излязла през 1802. До 1963 г. погрешно се смята, че книгата е превод на книгата на протестанският свещеник Вилхем Стратеман. В извлечението от Втория Видински сборник са включени анекдоти за персийски, гръцки, египетски владетели. На места Софроний използва анекдотите за да внуши на читателя свои мисли: необходимостта от образование, съвет към народа да не дава излишна милостиня на манастирите, упреци към ниския морал и невежеството на духовенството.
Няколко кратки нравоучителни повести (примерно "Малкият крадец").
"Кириакодромион сиреч неделник" ("Софронийе")- Първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща "Позив" до заможни българи в Румъния. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа "Оглавие", 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г.
Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии. Разделена е на три части, по една за всяка религия. За източници Софроний ползва руски и гръцки съчинения от 17-18 век.
"Житие и страдание на грешния Софроний"- счита се за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в пет поредни броя на вестник "Дунавски лебед" през 1862 г.
"Серафим, архиерей български"- позив към българския народ от 1810 г. по повод войната на Русия срещу Турция.
Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременният български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.

Бургаско езеро-Вая

Бургаското езеро

Бургаското езеро или Вая е плитък лиман на брега на Черно море, западно от Бургас. То е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, ш. 2,5 - 5,0 км., площ 28 кв. км, дълб. до 13 м. Отделено е от морето посредством пясъчна коса.
Образувано в края на плиоцена. Солеността на водата е около 4 - 11% и е със значителни сезонни и годишни колебания. Свързано е с морето чрез канал с шлюз. Подхранва се предимно от речните води. В западната част се вливат Айтоска река, Съндердере и Чукарска река. Прехвърлят се пресни води и от Мандренското езеро, превърнато в язовир.
Дъното на Бургаското езеро е покрито с глинести наноси. До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници. Бреговете му са обрасли с водолюбива растителност, главно тръстика. Сега водите са силно замърсени. Зарибява се с шаран.
Над езерото минава Виа понтика - една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. В него гнездят 254 вида птици, 61 от които са включени в Червената книга на България .

Хилендарски манастир

Хилендарски манастир

В дългата си история Хилендарският манастир е преживял периоди на възход и упадък. една от най-големите, най-запазените, най-добре уредените славянски православни обители не само на територията на Света Гора, но и в целия свят. Днес Хилендарският манастир няма игумен, защото монасите вярват, че самата Света Богородица ръководи духовните манастирски дела.
Стари сведения споменават за манастира още през Х в., като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като сръбска обител от Ростислав (Рачко), сина на великия жупан Стефан Неман (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил - под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" сръбска обител под същото име.

"Априловска гимназия"

Първото взаимно училище

В Габрово е открито първото взаимно училище. Инициативата принадлежи на Васил Априлов и други влиятелни търговски фамилии от Габрово. С помощта на търновския митрополит Иларион Критски за пръв учител е избран Неофит Рилски, който предварително е изпратен във Влашко, за да усвои взаимоучителния метод на обучение, при който учителят с помощта на по-напреднали ученици обучава неограничен брой деца. Взаимните училища са нов етап в развитието на просветното движение в българските земи. По своя характер тези училища са светски. Обучението в Габровското училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода. Обучението продължава 2 г. Изучава се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. В Габровското училище се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение. Заради участието на по-голямата част от неговите ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г. е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на В. Е. Априлов през 1889 г. училището е наименувано "Априловска гимназия".

Васил Априлов

Васил Априлов

В Галац, умира Васил Априлов – български възрожденски просветен и книжовен деец. Васил Априлов е роден в Габрово на 21 юли 1789 г. в семейството на богат търговец. 11-годишен напуска родния си град и заминава при братята си в Москва, които се занимават с търговия. Учи в гръцко училище, а след това в немска гимназия в Брашов (Румъния), в която получава солидно класическо и хуманитарно образование. През 1807-1809 г. следва медицина във Виена, но поради заболяване е принуден да прекъсне. Към 1811 г. отива в Одеса и става търговец. Първоначално под влияние на елинската култура и възпитание, подпомага гръцкото възраждане. След това се посвещава на просветното и културното издигане на българския народ. За промяната на неговото национално самосъзнание голяма роля изиграва трудът на руския славист Ю. И. Венелин "Старите и сегашни българи". През 1835 г. Васил Априлов основава първото новобългарско светско училище - Габровското училище. По негово настояване български младежи са изпращани да се учат в Русия. Той е един от първите книжовници, които осъзнават необходимостта от създаване на единен български език. Предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие. Настоява за въвеждането на българския език в църковното богослужение и за замяната на гръцките свещеници с български. Автор е на редица трудове и статии, по-важни от които са: "Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" (1841 г.), "Денница на новобългарското образование" (1841 г.) и "Допълнение към книгата: "Денница на новобългарското образование" (1842 г).

БУРГАС

Обща информация: Бургас е вторият по големина град на Българското Черноморие. Разположен в най-отдалечената западна част на Бургаския залив на 390 км източно от София. Малката надморска височина на крайбрежието е спомогнала за формирането на три лагунi, които са в непосредствена близост до града. Атанасовското, Бургаското и Мандренското езера са известна туристическа дестинация и впечатляват посетителите с околната си среда и естествената си красота. Градът е разположен между морето и първите две езера.

История: В античността Бургас е бил малък римски град, наричан Деултум. По-късно е бил известен като Дебелт, което служи за име на днешното село Дебелт. През Средновековието е била издигната малка крепост, наречена Пиргос. Тя е била използвана като наблюдателница. През 17 век Бургас получава сегашното си име. Оттогава градът се разраства и се развива като търговски и индустриален център, но е най-известен, заради туристическите си обекти. Днес Бургас е вторият по големина черноморски град и четвърти по брой на населението в България, след София, Пловдив и Варна. Бургас е отправна точка към главните черноморски курорти Несебър, Созопол, Дюни, Елените и много други.

Забележителности В Бургас и околностите му има множество забележителности, които представят националната култура и духа на Черноморското крайбрежие.

За да опознаете града, ви препоръчваме да започнете от регионалния исторически музей. Той е основан през 1925 г. и днес в него се помещава археологическият отдел с богата колекция от находки от времето на античните черноморски колонизатори. Изложени са керамични съдове, предмети от ежедневието, антични монети, бижута, инструменти и макети на древните селища. Има също и експозиция, проследяваща модерната история на България.
Художествената галерия е основана през 1945 г. и представлява зали, в които са показани творби на български и чуждестранни художници и икони, рисувани от възрожденски зографи.


Морската градина е прекрасно място, където жителите и гостите на града могат да се разходят и да отпочинат сред прекрасната природа и морския въздух. Паркът е разположен на възвишение на брега и е покрит с красиви цветни лехи, дървета и скулптури. В границите на парка има казино, малък зоопарк и летен театър, който е домакин на годишните международни фолклорни фестивали.
Централният плаж се намира точно под Морската градина. Към него води прекрасно стълбище, обвито в зеленина.
Катедралата „Св. Св. Кирил и Методий” е друга забележителност, която привлича с възхитителните си фрески и олтара с уникални дърворезби.

Етнографският музей също заслужава специално внимание. Интересна е колекцията от традиционни кукерски маски, типични носии и ритуални атрибути, както и видео залата, в която се прожектират исторически и етнографски филми.
Експозициите в природонаучния музей дават представа за геоложкия състав на района, както и за местната флора и фауна. Показани са повече от 1000 вида насекоми и влечуги, както и защитени видове.
Филхармонията, операта, драматичният и кукленият театър допринасят за културната атмосфера на града.

Бургас е домакин на много фестивали и празнични чествания. През април са дните на класическата немска и австрийска музика. В края на май е международния фестивал на детските хорове, през май и юни се състои фестивалът на малките театрални форми – „Театър в кутия”. Триседмичният фестивал на оперната и класическата музиката е през юли, международният фолклорен фестивал и седмицата на изкуствата за деца са през август. Международният поп и джаз фестивал „Бургас и морето” е през септември, а фестивалът на латиноамерикански танци е през декември.

Транспорт Летище „Бургас” е отворено за вътрешни и международни полети. Полетът до столицата София отнема 40 мин. Градът е свързан със всяка точка от страната чрез републиканската пътна мрежа.

Нощувки и развлечения В Бургас има много хотели от различни категории, както и частни квартири. Тук е пълно с ресторанти, бирарии, механи и нощни клубове. Градът определено има какво да предложи на своите гости и ще остави трайни спомени тях. Моля, изберете си хотел от нашия списък!

Околности: Бургаското езеро е най-голямото естествено езеро в България с площ от 27.6 квадратни километра и дълбочина до 1.3 м. Езерото е обитавано от различни видове, сред които 60 вида риби, 60 безгръбначни и 254 вида птици. В езерото гнездят много пеликани, ибиси и чапли.

Поморийското езеро се намира на 20 км северно от Бургас и е оградено от балнеологочен курорт.

Атанасовското езеро е разположено между летището и града. Тук гнездят много прелетни и морски птици. Наблизо има биосферен резерват. Езерото предлага благоприятни условия за риболов, плуване и отдих.

Мандренското езеро е разположено на 10 км южно от града и също е важен орнитоложки резерват с огромни птичи популации през лятото. В езерото са се формирали красиви малки лагуни и е отлично в място за отдих.

Островът Св. Анастасия е на 6 километра югоизточно от града. На острова има отлично запазена стара църква, която впечатлява с архитектурата си.

Обществените минерални бани са на 13 км северозападно от града по посока Айтос. Останки от римски град, наречен „Аетос” са били открити в близост до минералните извори. Мястото е известно заради лечебната си кал.

Парк „Отманли” е на 15 км от Бургас близо до нос Чокалия. Заема площ от 6000 декара сред гъста гора. Има ловен резерват и бунгала за почивка.