1 януари - НОВА ГОДИНА, ВАСИЛЬОВДЕН

Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру - зимен празник, познат в цяла България. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер.
След прикадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”.
Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода.
Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. *
На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесарията Кападокия (в днешна Мала Азия), той воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на изт. територии на Рим. империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цялата кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му, църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

Сурвакане

Най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом.
В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:
''Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина.''
Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни.
При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета.
Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.

Васильовден

Ден след празника на Св. Харалампи се почита паметта на друг светец. Това е Св. Власий, когото българския народ нарича още Св. Влас. Легендата разказва, че Св. Власий е живял по време на управлението на император Диоклетиан ( Диоклециан ). Светеца бил епископ на гр. Севастия - провинция Кападокия. Неговата служба съвпаднала с гоненията на християните от римските власти. След едно от тези гонения бива избито по-голямата част от населението на града, което е изповядвало християнството. Това е една от основните причини епископ Власий Севастийски да се оттегли от света. Той се заселил в пещера намираща се в планината Аргеос. Така там прекарал доста години в пост и молитва. Единствените живи същества там били дивите животни на които той помагал.Прекарайки доста години изолиран в планината светеца решил отново да се завърне в света на хората, но неговите противници са се оказали по-силни. Така Св. Власий бива арестуван и измъчван. Той умира през 316г. Няколко години след това император Константин Велики ще обяви християнството като официална религия за цялата империя и гоненията на християните ще приключат поне в близките няколко века.Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики със обичая суровакане. Въпреки тази малка съществена разлика коледарските и сурвакарски групи На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и суровакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деце, които също суровакат стопаните на къщите. Самото суровакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарието и прибира парите и другите дарове. И пак както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.В гр. Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Суроваки. Тя е следната:”...Сурва, сурва година,Весела година, Златен клас на нива, Червена ябълка в градина,Жълт мамул в леса, Златен грозд на лоза,Пълна кошара с агнета ( стока ),Пълнна къща с деца,Да ви е честита новата година, До година, до амина. “Накрая сурвакарите изричат следното: „ амин братко, кови магарето “. Там където минат сервакарите хората ги даряват с пари и лакомства.Вечерта на срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като дванайстия час най-възрастния представител в семейството завъртва баницата.Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпапило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берет последни. Те се използват в народната ни медицина.На празничната трапеза освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.Наред с Коледа и Суроваки може да се причесли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.

Еделвайс

Еделвайс (на латински Leontopodium) е род многогодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни. Над 30 вида защитени високопланински растения. Срещат се в Европа и Югозападна Азия. В България расте само един вид в Пирин и Стара планина. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). Стъблото на цветето е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по сухи места и е изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалва изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като "слънчобран" - намалява поглъщането на слънчевата топлина. Еделвайсът цъфти през юни-юли. Цветовете му приличат на звездичка с около 10-12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), който са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели. Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България". Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др. B Стара Планина специално за опазването му е създаден резерват "Козя стена".

Панда

Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca), наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял, мечкоподобен бозайник от семейство Мечкови, който се среща в гористите местности в Западен и Централен Китай. Храни се предимно с бамбук. Преди е била поставяна в семейство Енотови заедно с вида Малка панда, но днес обикновено е класифицирана в семейство Мечкови. Имало е предложение тя да се обособи в собствено семейство, наречено Пандови (Ailuropodidae). Аргументи за това са устройството на черепа и на зъбите, които не приличат на тези на мечките. Разпространена е в Китай, обявена е за национално съкровище. Те обитават планинските бамбукови гори.

Общи сведения

Голямата панда достига на дължина 120-180 см и тежи около 100 кг. Опашката е дълга около 12 см. Има отличителна окраска, като козината е гъста и мръсно бяла. През плешките и предните крака минава широка черна ивица. Задните крака са черни и има черни петънца по ушите и около очите. Храни се предимно с бамбук и може да хваща филизи и листа на това растение с помощта на палецовидно приспособление на предната си лапа. Широките масивни зъби са приспособени за дъвчене и стриване на бамбукови части (главно стръкове и корени), но храносмилателната система е като на месоядно животно, така че голямата панда не може да поглъща целулоза, която е основната съставка на бамбука. Поради това пандата трябва да консумира огромни количества бамбук, за да се нахрани. Средно една панда яде 15-30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес 10-12 часа. За разлика от тях, уловените от човека панди се хранят със зърнени храни, мляко и градински зеленчуци.

Разпространение Йезуитският мисионер и естествоизпитател Арман Давид открива козина и кости от панда през 1869 г. и ги изпраща в Париж, като дава на пандата името Ursus melanoleucus, което означава в превод „черно-бяла мечка“. За първи път европейци се срещат с истинска дива голяма панда по време на експедицията на Валтер Щьоцнер от 1913-1915 г. Голямата панда някога е обитавала големи площи в Китай и Бирма, но унищожаването на горите от човека, както и бракониерството, са причина за ограничаване на местообитанията на вида до няколко малки и усамотени бамбукови гори. Те се намират основно в планинските райони в Сечуан в Китай, но също и в съседните области Кансу и Шенси и източния дял на тибетските високопланински области. Пандата е определена за застрашен вид като по-малко от 1000 индивида живеят днес в природата, а около 100 се държат в зоопаркове. Местностите, в които живеят пандите, са защитени от китайското правителство като природни резервати.

Начин на живот и хранене

Голямата панда има тежка походка на земята, но се катери пъргаво по дърветата. Живее поединично освен по време на размножителния период. Голямата панда се храни с бамбукови филизи и корени.

Размножаване

Размножава се в периода март-май, като бременността трае 122-163 дни. През август или септември се раждат 1-2 малки. Бебетата са много малки, раждат се слепи и имат слабо окосмяване. Тежат само 100 г, като майката се грижи за безпомощното и неподвижно пеленаче като го притиска към гърдите си с големите си предни лапи. Малкото на пандата отваря очите си около 45 дни след раждането си и започва да пълзи след още около 30 дни, когато растежът се засилва. Започва да се храни с бамбук, когато е на 5 месеца, и става самостоятелна на 18 месеца. Достига полова зрялост на 6 или 7 години. Пандите в природата имат бавен размножителен цикъл, а размножаването на уловените панди е съпроводено с огромни затруднения. Така че тези индивиди не могат да заменят другите индивиди, които са убити от бракониери или са застрашени сериозно от загубата на подходящи условия за живот.

Допълнителни сведения

Уловена, голямата панда прави маймунджилъци, които се радват на вниманието на случайните зрители. Въпреки това, пандата е всъщност в известна степен сприхава и избухлива. Китайското правителство си е създало практика да подарява или да дава назаем големи панди на други държави в знак на приятелско отношение. Су-Лин, първата голяма панда, показана на запад, достига САЩ като бебе през 1936, и до смъртта си през 1938 е една от най-популярните атракции в зоопарка Брукфийлд близо до Чикаго. Две други големи панди — една мъжка и една женска — са подарени на САЩ от китайското правителство през 1972. Те са настанени в националния зоопарк във Вашингтон. Оттогава насам още няколко зоопаркове са получавали панди, като китайците са разрешили само 40 панди да напуснат родната им земя.

Стефановден

Днес българската православна църква почита паметта на Св. Стефан. Той е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Юдеите завидели на добре уредената община, затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни. Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него. През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим. Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. На този ден имен ден празнуват всички с имена Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.

Каква елха да изберем ?

Както всяка година, разнообразието на елхи и коледните украшения е по голямо от предходната. На пазара се предлагат украшения за всеки джоб. В METRO цените на изкуствените елхи варират от 13 до 100-200 лв., украшенията за елха са между 2 и 10 лв., а фоервеките 1 - 15 лв. В Бриколаж освен изкуствени елхи ще намерите и естествени в саксии. Цената на такава елха е ........ Предполагам че цените на елхите по пазарите ще започват от 8-10лв. Ако това Ви се вижда скъпо, за да си доставите коледно удоволствие можете да вземете една-две елхови клонки и да ги аранжирате подходящо. Изберете според Вашия вкус. Според мен елхата трябва да се украсява някъде около 20-ти декември и да се разваля до около 6-ти януари. Ако Вашия избор е - елха в саксия - то тя може да ви гостува в дома до края на януари или началота на февруари като след това я посадите в двора. Ако сте избрали бор - неговите иглички започват да падат едва в края на януари. Не претрупвайте елхата - така само ще намалите времето през което можете да й се радвате. Не поставяйте елхата близо до парното - ако може колкоте се може по далеко от отоплителните уреди. Провретрявайте помещението по често - така ще можете да усетите мириса на гората в вашия дом.

Коледен венец - Ястие

Продукти:
Крема сирене
Зелени маслини без костилка
1 консервирана пиперка
Голям Кравай
Начин на приготвяне:
1. Намажете едната част от краваят с крема сирене
2. Поставете маслините върху крема сиренето
3. Нарежете пиперката на дълги ивици и поставете в горната част на кравая да се получи панделка.