Проект BG051PO001 - 1.2.05 - 0001 "Да направим училището привлекателно за младите хора"
четвъртък, 1 януари 2009 г.
четвъртък, 25 декември 2008 г.
четвъртък, 18 декември 2008 г.
Дядо Коледа на различни езици
В Америка го наричат Santa Claus.
В Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания - Юлнисен
В Англия - Father Christmas.
В Италия - Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция - Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили - Viejo Pascuerro.
В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай - Shengdan Laoren.
В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония - Одзи сан.
В Колумбия - Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои
Мексико - The Three Kings.
В Бразилия - Papa Noel.
В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
В Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания - Юлнисен
В Англия - Father Christmas.
В Италия - Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция - Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили - Viejo Pascuerro.
В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай - Shengdan Laoren.
В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония - Одзи сан.
В Колумбия - Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои
Мексико - The Three Kings.
В Бразилия - Papa Noel.
В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
Игнажден
Според народните обичаи в България с Игнажден или денят на св. Игнат започват Новата година и коледните празници. Той се празнува на 20 декември. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.
От този ден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято".
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.
От този ден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято".
понеделник, 15 декември 2008 г.
Тортичкаа
четвъртък, 11 декември 2008 г.
Моят живот в училище
Моят живот в училище
Животът ми в училище е много интересен. Имаме много смешни моменти. Един от тях е например когато започнем да гоним момчетата, за да им извием вратленцата, но се случва и те да ни гонят. Искат да си заврат миризливите обувки в лицето ни. Но когато идва време да правим тест се превръщат в истински ангелчета. След като направят теста отново се превръщат в лигли, а защо ми е толкова познато?
Но за жалост имаме и лоши моменти. Когато сме получили ниска оценка, защото сме преписвали от другарчето до нас. Който по този предмет е голо вода, но естествено ние сме нямали друг избор. Когато не сме на училище всичко тово не може да се случи, но моят живот там е изпълнен с емоции, които най-често са хубави.
Може би, щеше да бъде безинтересно училището, или пък не. Някой ден ще стигнем и до отговора и на този въпрос. Сами ще решите.
Животът ни е като петниста хиена.
Животът ми в училище е много интересен. Имаме много смешни моменти. Един от тях е например когато започнем да гоним момчетата, за да им извием вратленцата, но се случва и те да ни гонят. Искат да си заврат миризливите обувки в лицето ни. Но когато идва време да правим тест се превръщат в истински ангелчета. След като направят теста отново се превръщат в лигли, а защо ми е толкова познато?
Но за жалост имаме и лоши моменти. Когато сме получили ниска оценка, защото сме преписвали от другарчето до нас. Който по този предмет е голо вода, но естествено ние сме нямали друг избор. Когато не сме на училище всичко тово не може да се случи, но моят живот там е изпълнен с емоции, които най-често са хубави.
Може би, щеше да бъде безинтересно училището, или пък не. Някой ден ще стигнем и до отговора и на този въпрос. Сами ще решите.
Животът ни е като петниста хиена.
Абонамент за:
Публикации (Atom)