Показват се публикациите с етикет Катенцето.... Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Катенцето.... Показване на всички публикации
четвъртък, 1 януари 2009 г.
четвъртък, 18 декември 2008 г.
Дядо Коледа на различни езици
В Америка го наричат Santa Claus.
В Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания - Юлнисен
В Англия - Father Christmas.
В Италия - Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция - Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили - Viejo Pascuerro.
В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай - Shengdan Laoren.
В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония - Одзи сан.
В Колумбия - Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои
Мексико - The Three Kings.
В Бразилия - Papa Noel.
В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
В Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания - Юлнисен
В Англия - Father Christmas.
В Италия - Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция - Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили - Viejo Pascuerro.
В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай - Shengdan Laoren.
В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония - Одзи сан.
В Колумбия - Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои
Мексико - The Three Kings.
В Бразилия - Papa Noel.
В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
Игнажден
Според народните обичаи в България с Игнажден или денят на св. Игнат започват Новата година и коледните празници. Той се празнува на 20 декември. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.
От този ден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято".
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.
От този ден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято".
неделя, 23 март 2008 г.
Иисус Христос
Исус Христос
Исус Христос или Иисус Христос[1] (8/4 г. пр.н.е. — 29/36 г. сл.н.е.; от гр. Ιησούς Χριστός), известен още като Исус от Назарет или Иса (на араб.), е едно от трите лица на Бога в християнството и пророк в исляма. Името Ιησούς (Иисус) е гръцката форма на еврейското име Йешуа (Спасител), а Χριστός (Христос) е гръцки превод на Машия (Месия – Помазаник или Божи Избраник).
Основен източник на информация за живота и учението на Иисус са четирите канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския губернатор Понтий Пилат осъден на смърт чрез разпъване на кръст.[2] Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, малцина учени поставят под въпрос историческата личност Иисус.[3]
Християнското гледище за Иисус (обект на христологията) е разностранно и сложно. Иисус Христос се почита от мнозинството християни като Син Божи, Въплъщение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Нонтринитаристичните християни приемат редица други интерпретации относно божествеността на Иисус.
Християните вярват, че Иисус е роден от девица, разпнат е и е погребан в гробница[4], възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи редом до Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества.
В исляма Иисус (на арабски Иса) е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. За разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпването и божествения произход на Иисус. Според исляма Иса е жив на небето[5] и ще се върне на земята като Месия[6], придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост.
История
След смъртта на Ирод Велики Палестина е разделена на четири провинции (тетрархии). В 6 г. на н.е. Юдея и Самария се управляват от прокуратор, назначен от римския император. Населението е етнически разнолико – гръцки градове с еврейски гета в центъра им. Възможно е Иисус да е говорил и на гръцки, макар че Юдея е център на юдаизма и арамейския език. Някои учени твърдят, че иврит все още е бил жив език и арамейският не го е изместил напълно, така че е възможно майчиният език на Иисус да е бил иврит, а не арамейски.
В гръцките градове, разположени по търговските пътища често се случват погроми над евреите, от друга страна самаритяните ограбват и убиват галилейците, които минават на път за Йерусалим през техните територии. Еврейската общност е разделена богати и бедни, на много политически групи и секти. В Талмуда се казва: „Израел падна под робство затова, защото в страната се появиха 24 разновидни секти“. Садукеите, начело с първосвещениците, водят мирна политика с римляните и образуват мощна социална група. В Йерусалим има 20 хиляди свещеници, освен това много левити – служители в храма, при население 120-150 хиляди души. Първосвещениците в Юдея събират огромни данъци. Голяма юдейска секта са набожните фарисеи, фанатично вярващи в идващия месия, който ще ги освободи от римско робство. Появяват се най-различни лъжемесии и пророци, което води до чести народни вълнения, потушавани жестоко от римляните. Йосиф Флавий пише, че веднъж в Йерусалим са били разпънати на кръст общо 2 000 души. Възникват терористичните организации на зелотите и сикариите, които започват борба на живот и смърт с римляните и техните помагачи. В такава обстановка, стигаща до междуособни войни, идва от далечна Галилея в Йерусалим Иисус. Укорявяйки юдеите и свещениците в проповедите си и изпъждайки търговците от двора на храма, той се намира в смъртна опасност.
Според четиримата Евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан (канонично евангелие) и множеството апокрифи Иисус Христос е известен на Дева Мария от архангел Гавриил (Благовещение) и роден (Рождество Христово) в г. Витлеем, в областта Галилея в северна Палестина. Най-често наричаните рождени дати са 754 и 749 г. след основаването на Рим (753 г. пр. н.е.). Младенецът е обрезан по еврейски обичай (Обрезание Господне)на 8-я ден след раждането му и е наречен Иисус. На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма (Сретение Господне). До 13 годишна възраст Иисус живее в дома на дърводелеца Йосиф в малкия град Назарет. На 12 години отива на празника Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Кръстен е (Богоявление (Йордановден) на 30 г. в реката Йордан от Йоан Кръстител, след което се отправя в пустинята на 40 дневен пост и е изкушаван там от Сатаната. Започва да проповядва в родната Галилея и събира около себе си 12 ученици - (апостоли). (Христос проповядва повече от 3 години, извършва изцеления и чудеса.) На брака в Кана Галилейска извършва първото чудо, пребивава след това няколко дни в Капернаум, където изцелява сина на един велможа (Йоан 4, 46-54). На 1 април 783 г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха (Връбница), влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на фарисеите. В сряда на 4 април, (Юда) един от учениците му, го предава за 30 сребърника на синедриона. В четвъртък (5 април) Христос се отправя от Витания, където извършва най-голямото чудо (Възкресение Лазарево (Лазаровден)), в Йеруслаим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на Евхаристията с хляб и вино. В полунощ отива в Гетсиманската градина край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; Преображение Господне). Между втурналата се в градината тълпа е Юда Искариотски - един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника Кайфа, под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор Пилат Понтийски отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък на 6 април около 12 ч. Христос, заедно с двама разбойници, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. Двама члена на синедриона - Йосиф Ариматийски и Никодим - получават от Пилат разрешение да снемат тялото от кръста и го погребват в семейната гробницата на Йосиф близко до Голгота. В неделя (8 април) Христос възкръсва Пасха. Мария Магдалена и други жени Мироносици (Пасха на Мироносиците), отправили се още до разсъмване да помажат тялото на Христос, намират гроба празен. След възкресението Христос се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на много свои ученици. На 40-я ден Христос в присъствие на своите ученици се възнася - Възнесение Господне (Спасов ден).
Историчност
Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Иисус Христос, се нарича христология. Историческият скептицизъм и въобще привеждането на исторически доказателства за Иисус Христос се смята от консервативното православно богословие, както и от консервативната западна теология, за противно на вярата. Достоверността на историческите свидетелства са предмет на спор и до днес. Литературата на тема „християнство“ е необозрима, както и мненията и подходите към нея, които стигат до крайности.
Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий (Йосеф бен Маттитияху), роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В „Юдейското минало“ или „Древности“ в главата за управлението на Пилат (XVIII. 33), той пише: „По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си християни, които се наричат така по неговото име.“ Друг вариант на този текст, който се смята за по-близък до загубения оригинал звучи така: “По това време живял мъдър човек на име Иисус. Той живеел достойно и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но онези, които станали негови ученици, не се отрекли от учението му. Те съобщили, че той им се явил три дни след разпването му и той бил жив. Предполагат, че той бил Месия, за когото пророците предсказвали чудеса.“ Спорно е авторството на Йосиф Флавий върху въпросния текст. Има предположение, че текста е внесен по-късно от преписвач.
Исус Христос или Иисус Христос[1] (8/4 г. пр.н.е. — 29/36 г. сл.н.е.; от гр. Ιησούς Χριστός), известен още като Исус от Назарет или Иса (на араб.), е едно от трите лица на Бога в християнството и пророк в исляма. Името Ιησούς (Иисус) е гръцката форма на еврейското име Йешуа (Спасител), а Χριστός (Христос) е гръцки превод на Машия (Месия – Помазаник или Божи Избраник).
Основен източник на информация за живота и учението на Иисус са четирите канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския губернатор Понтий Пилат осъден на смърт чрез разпъване на кръст.[2] Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, малцина учени поставят под въпрос историческата личност Иисус.[3]
Християнското гледище за Иисус (обект на христологията) е разностранно и сложно. Иисус Христос се почита от мнозинството християни като Син Божи, Въплъщение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Нонтринитаристичните християни приемат редица други интерпретации относно божествеността на Иисус.
Християните вярват, че Иисус е роден от девица, разпнат е и е погребан в гробница[4], възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи редом до Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества.
В исляма Иисус (на арабски Иса) е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. За разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпването и божествения произход на Иисус. Според исляма Иса е жив на небето[5] и ще се върне на земята като Месия[6], придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост.
История
След смъртта на Ирод Велики Палестина е разделена на четири провинции (тетрархии). В 6 г. на н.е. Юдея и Самария се управляват от прокуратор, назначен от римския император. Населението е етнически разнолико – гръцки градове с еврейски гета в центъра им. Възможно е Иисус да е говорил и на гръцки, макар че Юдея е център на юдаизма и арамейския език. Някои учени твърдят, че иврит все още е бил жив език и арамейският не го е изместил напълно, така че е възможно майчиният език на Иисус да е бил иврит, а не арамейски.
В гръцките градове, разположени по търговските пътища често се случват погроми над евреите, от друга страна самаритяните ограбват и убиват галилейците, които минават на път за Йерусалим през техните територии. Еврейската общност е разделена богати и бедни, на много политически групи и секти. В Талмуда се казва: „Израел падна под робство затова, защото в страната се появиха 24 разновидни секти“. Садукеите, начело с първосвещениците, водят мирна политика с римляните и образуват мощна социална група. В Йерусалим има 20 хиляди свещеници, освен това много левити – служители в храма, при население 120-150 хиляди души. Първосвещениците в Юдея събират огромни данъци. Голяма юдейска секта са набожните фарисеи, фанатично вярващи в идващия месия, който ще ги освободи от римско робство. Появяват се най-различни лъжемесии и пророци, което води до чести народни вълнения, потушавани жестоко от римляните. Йосиф Флавий пише, че веднъж в Йерусалим са били разпънати на кръст общо 2 000 души. Възникват терористичните организации на зелотите и сикариите, които започват борба на живот и смърт с римляните и техните помагачи. В такава обстановка, стигаща до междуособни войни, идва от далечна Галилея в Йерусалим Иисус. Укорявяйки юдеите и свещениците в проповедите си и изпъждайки търговците от двора на храма, той се намира в смъртна опасност.
Според четиримата Евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан (канонично евангелие) и множеството апокрифи Иисус Христос е известен на Дева Мария от архангел Гавриил (Благовещение) и роден (Рождество Христово) в г. Витлеем, в областта Галилея в северна Палестина. Най-често наричаните рождени дати са 754 и 749 г. след основаването на Рим (753 г. пр. н.е.). Младенецът е обрезан по еврейски обичай (Обрезание Господне)на 8-я ден след раждането му и е наречен Иисус. На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма (Сретение Господне). До 13 годишна възраст Иисус живее в дома на дърводелеца Йосиф в малкия град Назарет. На 12 години отива на празника Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Кръстен е (Богоявление (Йордановден) на 30 г. в реката Йордан от Йоан Кръстител, след което се отправя в пустинята на 40 дневен пост и е изкушаван там от Сатаната. Започва да проповядва в родната Галилея и събира около себе си 12 ученици - (апостоли). (Христос проповядва повече от 3 години, извършва изцеления и чудеса.) На брака в Кана Галилейска извършва първото чудо, пребивава след това няколко дни в Капернаум, където изцелява сина на един велможа (Йоан 4, 46-54). На 1 април 783 г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха (Връбница), влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на фарисеите. В сряда на 4 април, (Юда) един от учениците му, го предава за 30 сребърника на синедриона. В четвъртък (5 април) Христос се отправя от Витания, където извършва най-голямото чудо (Възкресение Лазарево (Лазаровден)), в Йеруслаим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на Евхаристията с хляб и вино. В полунощ отива в Гетсиманската градина край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; Преображение Господне). Между втурналата се в градината тълпа е Юда Искариотски - един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника Кайфа, под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор Пилат Понтийски отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък на 6 април около 12 ч. Христос, заедно с двама разбойници, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. Двама члена на синедриона - Йосиф Ариматийски и Никодим - получават от Пилат разрешение да снемат тялото от кръста и го погребват в семейната гробницата на Йосиф близко до Голгота. В неделя (8 април) Христос възкръсва Пасха. Мария Магдалена и други жени Мироносици (Пасха на Мироносиците), отправили се още до разсъмване да помажат тялото на Христос, намират гроба празен. След възкресението Христос се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на много свои ученици. На 40-я ден Христос в присъствие на своите ученици се възнася - Възнесение Господне (Спасов ден).
Историчност
Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Иисус Христос, се нарича христология. Историческият скептицизъм и въобще привеждането на исторически доказателства за Иисус Христос се смята от консервативното православно богословие, както и от консервативната западна теология, за противно на вярата. Достоверността на историческите свидетелства са предмет на спор и до днес. Литературата на тема „християнство“ е необозрима, както и мненията и подходите към нея, които стигат до крайности.
Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий (Йосеф бен Маттитияху), роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В „Юдейското минало“ или „Древности“ в главата за управлението на Пилат (XVIII. 33), той пише: „По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си християни, които се наричат така по неговото име.“ Друг вариант на този текст, който се смята за по-близък до загубения оригинал звучи така: “По това време живял мъдър човек на име Иисус. Той живеел достойно и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но онези, които станали негови ученици, не се отрекли от учението му. Те съобщили, че той им се явил три дни след разпването му и той бил жив. Предполагат, че той бил Месия, за когото пророците предсказвали чудеса.“ Спорно е авторството на Йосиф Флавий върху въпросния текст. Има предположение, че текста е внесен по-късно от преписвач.
четвъртък, 6 март 2008 г.
Иван и Андрей
Иван и Андрей
През последните няколко години Иван и Андрей се превърнаха в хитови водещи за младото поколение в България.
Тяхната запазена марка - токшоуто "Сблъсък", е едно от най-популярните предавания в националния тв ефир и се радва на висок рейтинг във всички възрастови групи.
"Сблъсък" е програмата с най-позитивно послание измежду всички останали предавания: "Няма невъзможни неща!".
Като водещи, автори, продуценти и редактори Иван и Андрей са неделим екип и винаги се появяват съвместно - оценявано като нещо уникално за българския ефир, тъй като до това време в останалите телевизии преобладава практиката водещите да са "соло".
През есента на 2007 г. зрителите на bTV имаха удоволствието да ги гледат и като водещи на уникалната телевизионна игра "Това го знае всяко хлапе!".
Иван и Андрей се радват на успех сред аудиторията заради своята откровеност, непресъхващия си ентусиазъм и умелия усет към самоиронията.
Те винаги са на "върха на вълната" и дори диктуват модата на мислене и поведение за определени целеви групи в младежка възраст.
Обикновено всяка тяхна поява - независимо дали в ефир, по страниците на печата или на живо - предизвиква раздвижване на духовете и не остава без реакция.
Като резултат от това "Сблъсък" се превръща в блокбъстър и тушира всички останали телевизии.
Докато достигнат тази непоклатима позиция на фаворити в медийното пространство, двамата водещи преодоляват успешно твърде много препятствия, и то само за около пет-шест години.
Благодарение на своя вроден усет сега те представляват главата на най-добрия млад шоу екип в България.
Всичко това прави Иван и Андрей най-подходящия "дует", който беше избран да води първото издание на Music Idol.
Естествено, тази година те отново ни радват като водещи на най-бляскавия и успешен музикален формат. Но не само това - тази година Иван и Андрей са и изпълнителни продуценти на Music Idol!
Зрителите на bTV ще станат свидетели на най-забавните провокации към участници и жури, на които са способни единствено и само Иван от Андрей и обратно
През последните няколко години Иван и Андрей се превърнаха в хитови водещи за младото поколение в България.
Тяхната запазена марка - токшоуто "Сблъсък", е едно от най-популярните предавания в националния тв ефир и се радва на висок рейтинг във всички възрастови групи.
"Сблъсък" е програмата с най-позитивно послание измежду всички останали предавания: "Няма невъзможни неща!".
Като водещи, автори, продуценти и редактори Иван и Андрей са неделим екип и винаги се появяват съвместно - оценявано като нещо уникално за българския ефир, тъй като до това време в останалите телевизии преобладава практиката водещите да са "соло".
През есента на 2007 г. зрителите на bTV имаха удоволствието да ги гледат и като водещи на уникалната телевизионна игра "Това го знае всяко хлапе!".
Иван и Андрей се радват на успех сред аудиторията заради своята откровеност, непресъхващия си ентусиазъм и умелия усет към самоиронията.
Те винаги са на "върха на вълната" и дори диктуват модата на мислене и поведение за определени целеви групи в младежка възраст.
Обикновено всяка тяхна поява - независимо дали в ефир, по страниците на печата или на живо - предизвиква раздвижване на духовете и не остава без реакция.
Като резултат от това "Сблъсък" се превръща в блокбъстър и тушира всички останали телевизии.
Докато достигнат тази непоклатима позиция на фаворити в медийното пространство, двамата водещи преодоляват успешно твърде много препятствия, и то само за около пет-шест години.
Благодарение на своя вроден усет сега те представляват главата на най-добрия млад шоу екип в България.
Всичко това прави Иван и Андрей най-подходящия "дует", който беше избран да води първото издание на Music Idol.
Естествено, тази година те отново ни радват като водещи на най-бляскавия и успешен музикален формат. Но не само това - тази година Иван и Андрей са и изпълнителни продуценти на Music Idol!
Зрителите на bTV ще станат свидетели на най-забавните провокации към участници и жури, на които са способни единствено и само Иван от Андрей и обратно
вторник, 26 февруари 2008 г.
Легенда за мартеницата
Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло - червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…
Освобождение на България
Освобождението на България в българската историография обикновено се нарича създаването на Третата българска държава в резултат на Руско-турската война (1877–1878). Възстановяването на българската държава се предвижда от Санстефанския мирен договор от 1878 г. и Берлинския договор от 1879 г. и е реализирано с установяването на институциите на Княжество България и Източна Румелия малко след това.
Новосъздаденото Княжество България е зависима от Османската империя автономна държава, васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с широка автономия, включително собствен парламент, правителство и въоръжени сили. Двете български области са обединени със Съединението на България от 1885 г., официално под формата на лична уния, като България получава официално политическата си независимост едва през 1908 г.
Новосъздаденото Княжество България е зависима от Османската империя автономна държава, васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с широка автономия, включително собствен парламент, правителство и въоръжени сили. Двете български области са обединени със Съединението на България от 1885 г., официално под формата на лична уния, като България получава официално политическата си независимост едва през 1908 г.
петък, 21 декември 2007 г.
I wish you a merry Christmas and Happy New year!
Милички мои,настъпи ваканцията!Последния чакан звънец удари днес,преди известно време.
След някалко дни е Коледа,та после и Нова година,че после и Мръсните дни/както ги нарича г-н Янев/...По случея ви пожелавам весело изкарване на тях!
Аз ще съм в Германия и няма да мога да ви врътна по един телефон за празниците,но пък ще си мисля за вас!Целувам ви по снежните бузки /без Георги,на него му се полага само един ритник/.
С обич/без към момчетата/:Кака ви Катя.
П.С Днес ние-5б клас си прекарахме супееер!
След някалко дни е Коледа,та после и Нова година,че после и Мръсните дни/както ги нарича г-н Янев/...По случея ви пожелавам весело изкарване на тях!
Аз ще съм в Германия и няма да мога да ви врътна по един телефон за празниците,но пък ще си мисля за вас!Целувам ви по снежните бузки /без Георги,на него му се полага само един ритник/.
С обич/без към момчетата/:Кака ви Катя.
П.С Днес ние-5б клас си прекарахме супееер!
четвъртък, 20 декември 2007 г.
Сиянията...
Полярните сияния са мо
же би най-величествените, грандиозни и красиви атмосферни явления, които човек може да види с невъоръжено око от земята. Те представляват неописуеми по своята мащабност и изключителност светлинни ивици в горните слоеве на атмосферата, на височина от 100 до 1000 километра от земната повърхност. Познати са на човечеството от хилядолетия, но човек е безсилен да опише очарованието и красотата им чрез думи. Както е казал един известен норвежки писател, след като е наблюдавал северно сияние в пълното му великолепие: “Няма молив, който да го нарисува, няма цветове, които да го предадат и няма думи, които да го опишат в цялото му величие.” Всъщност полярното сияние неправилно се нарича “северно”, защото то се появява най-често в полярните области, близо до северния и южния магнитен полюс на Земята. Въпреки че честотата на появяването им там е до 100 пъти в годината, полярните сияния могат да се наблюдават и в по-южните ш
ирини, включително и в България. Съществува дори случай на поява на северно сияние на екватора през януари, 1909 година. Северното сияние е било наричано с различни имена през многовековната история на човечеството:
Aurora Borealis – буквално преведено от латински означава “червената зора на севера”. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо. Италианският учен Галилео Галилей (1564 – 1642) е използвал израза за първи път. На географската ширина на Италия, където е живял Галилео, северните сияния са предимно с червен цвят.
Aurora
Australis – полярните сияния в южното полукълбо (“Южно сияние”). Aurora е римската богиня на зората (името идва от “ aura ” /лат./ - “предутринен вятър”)
А urora Polaris – полярни сияния. Използва се и за северното, и за южното полукълбо.
же би най-величествените, грандиозни и красиви атмосферни явления, които човек може да види с невъоръжено око от земята. Те представляват неописуеми по своята мащабност и изключителност светлинни ивици в горните слоеве на атмосферата, на височина от 100 до 1000 километра от земната повърхност. Познати са на човечеството от хилядолетия, но човек е безсилен да опише очарованието и красотата им чрез думи. Както е казал един известен норвежки писател, след като е наблюдавал северно сияние в пълното му великолепие: “Няма молив, който да го нарисува, няма цветове, които да го предадат и няма думи, които да го опишат в цялото му величие.” Всъщност полярното сияние неправилно се нарича “северно”, защото то се появява най-често в полярните области, близо до северния и южния магнитен полюс на Земята. Въпреки че честотата на появяването им там е до 100 пъти в годината, полярните сияния могат да се наблюдават и в по-южните ш
ирини, включително и в България. Съществува дори случай на поява на северно сияние на екватора през януари, 1909 година. Северното сияние е било наричано с различни имена през многовековната история на човечеството:Aurora Borealis – буквално преведено от латински означава “червената зора на севера”. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо. Италианският учен Галилео Галилей (1564 – 1642) е използвал израза за първи път. На географската ширина на Италия, където е живял Галилео, северните сияния са предимно с червен цвят.
Aurora
Australis – полярните сияния в южното полукълбо (“Южно сияние”). Aurora е римската богиня на зората (името идва от “ aura ” /лат./ - “предутринен вятър”)А urora Polaris – полярни сияния. Използва се и за северното, и за южното полукълбо.
Луната се е "родила" 62 млн. години преди Слънчевата система
Луната вероятно е "родена" 62 млн. години преди началото на зараждането на Слънчевата система, сочи проучване, публикувано в британското списание "Нейчър".Екип от учени от техническия университет в Цюрих, Швейцария, и от института по минералогия в Кьолн, Германия, извърши измервания на изотопи на волфрам, което позволи да определят, че отделянето на Земята и нейния сателит е станало преди 52 млн. години и 152 млн. години след сформирането на Слънчевата система, с максимална вероятност от 62 млн. години.Учените установиха също, че пропорцията на двата изотопа на волфрама е същата като тази в земната и лунната кора.Според най-разпространената теория за сформирането на Луната, тя се е отделила при сблъсък на Земята с небесно тяло с размери на Марс.
Късмет
Късмет (от арабското qisma, „съдба“, „участ“, през турски) означава както предопределението на човека, неговата съдба („Такъв му бил късметът“), така и особеното, необяснимо щастие, „вървене“, което облагодетелства някои хора без оглед на това дали са го заслужили или не. „Има късмет“ се казва за някого, който успява да свърши или получи нещо добро и желано или да се спаси от нещо неприятно и опасно независимо от обстоятелствата. Късмета предопределя хода на съдбата. Което обуславя, че съдбата е производно на късмета. Късмета може да промени живота ти на 180 градуса за части от милисекундата.
Игнажденски обичаи
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.
четвъртък, 29 ноември 2007 г.
Самопредставяне на Катето
Като за начало няма да ви пиша бързо,защото знам,че четете бавно!И ето го моето самопредставяне:
Здрасти,аз съм ваща леля!Шегувам се...Казвам се Катерина!Мразя Добито,когато се дразни!
Много голяма фенка съм на Слави Трифонов,Адам Броуди и Рейчъл Билсън!
Имам най-готинити приятелки-Данито,Андрея,Сънито,Сисито,Ралито и Добиторка,когато не се дразни!
Имам и много домашни любимци!
Обичам да се обличам спортно...Аз се обличам?!Колко странно...Аз май съм единствения човек,който се облича!Добре де,това беше в кръга на шегата!
Какво друго да ви кажа?О,забравих да се похваля ли?Ами на Коледа ще ходя в Германия заедно с брат ми и родителите ми!Е,аз ще ходя за втори път в Германия.
Много съм готина!
Толкова ви стига!
Здрасти,аз съм ваща леля!Шегувам се...Казвам се Катерина!Мразя Добито,когато се дразни!
Много голяма фенка съм на Слави Трифонов,Адам Броуди и Рейчъл Билсън!
Имам най-готинити приятелки-Данито,Андрея,Сънито,Сисито,Ралито и Добиторка,когато не се дразни!
Имам и много домашни любимци!
Обичам да се обличам спортно...Аз се обличам?!Колко странно...Аз май съм единствения човек,който се облича!Добре де,това беше в кръга на шегата!
Какво друго да ви кажа?О,забравих да се похваля ли?Ами на Коледа ще ходя в Германия заедно с брат ми и родителите ми!Е,аз ще ходя за втори път в Германия.
Много съм готина!
Толкова ви стига!
Абонамент за:
Публикации (Atom)