Край на литературните дупки, в които попадам! Край на мъчителното мислене! Дотук с творческото вдъхновение! Това е тема, по която мога да пиша месеци наред и пак няма да ми омръзне! Ех, защо всички съчинения не са на тази тема? Поздравления на читателя! Вие ударихте джакпота! Току що попаднахте на най-гениалния писател на света – АЗ! Запознайте се с творческия гений, който дълго време беше спотаен някъде дълбоко (и аз не знам къде точно)! Както и да е, усещам, че почвам да се увличам, затова да преминем направо към въпроса.
Ако погледнете живота в училище от сериозната му страна, никак няма да ви се стори цветущ! Контролни, скучни и дълги уроци, упражнения, формули и всякакви дивотии засипват и без това обърканите ни главици, които си мечтаят да са си в къщи, да нанкат, да играят на компа или да гледат телевизия с голяма купа пуканки! Ама не – тъкмо засънуваш как с гаджето си се целуваш и усещаш съседа си по чин да те побутва, а учителят да те гледа втренчено и да мълчи, сякаш чака да произведеш някакъв отговор, ей така, в движение и без да се усетиш си получил поредната красива червена птичка в бележника, с която да зарадваш мама и татко!
Ето, виждате ли? Никак не изглежда интересно! Обаче ако погледнете от позитивната страна, ще се изненадате как тази на вид скучна обстановка всъщност е по-забавна от- колкото си мислите! Някога пробвали ли сте да влезете в класната стая на 6-ти “в” през малките междучасия? Не? Правилно сте постъпили! Момчетата се събират в края на класната стая и имитират големите футболисти като Роналдо, Роналдиньо, Монахиньо и тям подобни като междувременно за топка използват капачки, бутилки и каквото им попадне под краката! Ами момичетата? Е, накъде без тях! Събират се около парното и клюкарстват като от време на време подвикват на момчетата, че са женчовци и не могат да играят! Виждате ли!? Наистина е забавно! Ами през голямото междучасие? Да! Добра идея е и през голямото междучасие да не се навъртате наоколо, защото току виж някой отнесен хлапак може да ви събори и да завърти главата ви на 360 градуса или пък да станете свидетел на кеч мания 29, а не дай си боже някой да ви напсува типично по каруцарски! Ами в края на деня? Ооо, ако това, което преди малко казах ви звучеше страшничко, то тогава по-добре да не продължавам по-нататък! След седмия час настъпва истинска еуфория! Особено ако преди това сме имали контролно! Хвърчат листи, ехтят радостни викове, развълнувани момчета и момичета тичат из класната стая... Истинско торнадо! Ами последния ден преди ваканцията? Е това вече е гранде панаире! Майчице, тогава наистина се разбесняваме! Направо превъртаме от радост! Мозъците ни напълно изключват и почваме да се държим като ненормални! Като избягала от лудницата групичка свръх откачени! Като кученца, които са на път да получат голям, ама наистина голям кокал, за какъвто винаги са мечтали!
Е, смятам да спра дотук, защото усещам, че пак започвам да се увличам! Както казах мога много дълго да говоря на тази тема, но усещам, че съучениците ми се изнервят от чакане, защото и те имат голямо желание да четат своите творби и смятам да им предоставя почетното място!
четвъртък, 11 декември 2008 г.
събота, 6 декември 2008 г.
6 декември - Никулден
Това е един от големите български празници, посветен на Свети Николай, Мирликийски Чудотворец.Той е покровителят на моряци и банкери.
Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят- на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.
Свети Николай е покръствал в правата вяра, а когато е кръстосвал моретата, се е сблъсквал с безброй опасности, от които е успявал да се спаси благодарение на молитвите и божията закрила. Спасявал е също изпаднали в беда моряци и рибари. По тази причина българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - на океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът причинява морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител. У нас по традиция на Никулден рибарите приключват с есенно – зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца. Мореплавателите и рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Никола.
Всяка българска къща му посвещава курбан, задължително рибен. По традиция рибата е шаран. Кръстецът - костица от главата на шарана, се зашива в шапките на децата, за да ги предпази от уроки и “зли очи”. В различни райони у нас баячките лекуват с нея безсъние, плач и подутини при малките. При приготвянето на традиционното рибно ястие, се внимава да не паднат люспи от рибата на земята – на лошо е.
Никулден е точно по средата на Коледния пост. Рибата обаче дори от религиозна гледна точка се смята за „по-чиста" храна от месото. Това не е случайно, тъй като тя натоварва храносмилателната система значително по-малко от месото, въпреки че белтъците й се усвояват почти както белтъците на телешкото и свинското. Освен това съдържа омега-3 мастни киселини с ярко изразен противосклеротичен ефект. Морската риба в това отношение е още по-полезна, тъй като съдържа и фосфор. Правилата на кулинарна обработка при речната и морската риба са различни. Докато главите на речните риби са по-малки и съдържат полезни и вкусни съставки, което ги прави подходящи за рибена чорба, в тежките и големи глави на морските риби се акумулират ред вредни вещества и те, както и перките, трябва да се изхвърлят. На съвременната трапеза шаранът би могъл да се замени и с някоя друга едра риба - сом, лефер и др.
Освен рибник, за никулденската празнична трапеза жените приготвят специални обредни колаци, познати с названията „Богов хляб", „боговица", „никулденски кравай", „светец". Често хлябовете се украсяват пластично, като върху тях от тестото се моделират образът на светеца или неговият кораб. Преди да започне тържественото угощение рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения".
Празнуват: Никола, Николай, Никол, Николета, Николина, Ненка, Нина
Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят- на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.
Свети Николай е покръствал в правата вяра, а когато е кръстосвал моретата, се е сблъсквал с безброй опасности, от които е успявал да се спаси благодарение на молитвите и божията закрила. Спасявал е също изпаднали в беда моряци и рибари. По тази причина българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - на океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът причинява морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител. У нас по традиция на Никулден рибарите приключват с есенно – зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца. Мореплавателите и рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Никола.
Всяка българска къща му посвещава курбан, задължително рибен. По традиция рибата е шаран. Кръстецът - костица от главата на шарана, се зашива в шапките на децата, за да ги предпази от уроки и “зли очи”. В различни райони у нас баячките лекуват с нея безсъние, плач и подутини при малките. При приготвянето на традиционното рибно ястие, се внимава да не паднат люспи от рибата на земята – на лошо е.
Никулден е точно по средата на Коледния пост. Рибата обаче дори от религиозна гледна точка се смята за „по-чиста" храна от месото. Това не е случайно, тъй като тя натоварва храносмилателната система значително по-малко от месото, въпреки че белтъците й се усвояват почти както белтъците на телешкото и свинското. Освен това съдържа омега-3 мастни киселини с ярко изразен противосклеротичен ефект. Морската риба в това отношение е още по-полезна, тъй като съдържа и фосфор. Правилата на кулинарна обработка при речната и морската риба са различни. Докато главите на речните риби са по-малки и съдържат полезни и вкусни съставки, което ги прави подходящи за рибена чорба, в тежките и големи глави на морските риби се акумулират ред вредни вещества и те, както и перките, трябва да се изхвърлят. На съвременната трапеза шаранът би могъл да се замени и с някоя друга едра риба - сом, лефер и др.
Освен рибник, за никулденската празнична трапеза жените приготвят специални обредни колаци, познати с названията „Богов хляб", „боговица", „никулденски кравай", „светец". Често хлябовете се украсяват пластично, като върху тях от тестото се моделират образът на светеца или неговият кораб. Преди да започне тържественото угощение рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения".
Празнуват: Никола, Николай, Никол, Николета, Николина, Ненка, Нина
вторник, 2 декември 2008 г.
"Братчетата на Гаврош"
Братчетата на Гаврош
Аз смятам, че стихотворението „Братчетата на Гаврош” е явление, което се среща всекидневно. Когато вървим по улицата ние срещаме безброй деца които ни молят за късче хляб, но ние ги отминаваме, все едно няма никой и нищо не се е случило. Но никой от нас не се е замислял за това какво са преживели, каква им е била съдбата, през какви несполуки са преминали и в крайна сметка те не са виновни за това, но ние ги обвиняваме.
Виждаме дечица, които в разгара на коледният празник стоят пред витрини отрупани с различни лакомства, играчки и други любими неща за малчуганите. Но за тях тези неща са недостижими, защото нямат средства, за да си ги позволят. Те също могат да мечтаят, но за жалост трудно ще се сбъднат техните мечти. Те сигурно са вече изморени от нашите непрестанни обиди.
Рядко може да се срещне някой добър човечец, който да ги помилва по главата, да им каже по някоя окуражаваща думичка и да ги нахрани. За жалост, такива хора са на изчезване, но светлинката в тунела още е жива.
За огромно съжаление реалността е това.Тази реалност някой ден може да се промени...
Аз смятам, че стихотворението „Братчетата на Гаврош” е явление, което се среща всекидневно. Когато вървим по улицата ние срещаме безброй деца които ни молят за късче хляб, но ние ги отминаваме, все едно няма никой и нищо не се е случило. Но никой от нас не се е замислял за това какво са преживели, каква им е била съдбата, през какви несполуки са преминали и в крайна сметка те не са виновни за това, но ние ги обвиняваме.
Виждаме дечица, които в разгара на коледният празник стоят пред витрини отрупани с различни лакомства, играчки и други любими неща за малчуганите. Но за тях тези неща са недостижими, защото нямат средства, за да си ги позволят. Те също могат да мечтаят, но за жалост трудно ще се сбъднат техните мечти. Те сигурно са вече изморени от нашите непрестанни обиди.
Рядко може да се срещне някой добър човечец, който да ги помилва по главата, да им каже по някоя окуражаваща думичка и да ги нахрани. За жалост, такива хора са на изчезване, но светлинката в тунела още е жива.
За огромно съжаление реалността е това.Тази реалност някой ден може да се промени...
четвъртък, 20 ноември 2008 г.
Светът е пълен с хора, които искат да подражават на другите...
Светът е пълен с хора, които искат да подражават на другите...
Светът е пълен с хора, които искат да подражават на другите, не мога да го разбера това заглавие. Аз не мисля, че е нужно някой да подражава на другите, защото е безсмислено. Всеки си има свой собствен стил, свой живот, свои приятели. Ти си уникален и няма никой като теб. Ти имаш свои чества. Не сте ли сне замисляли на въпроса: „Дали има някой като теб, който е роден на една и съща дата, има същите приятели, има твоя вкус, твоето мнение и прочие?”. Е, аз мога да ти отговоря на този въпрос. Отговорът е кратък и лесен за запомняне- „НЕ!”
Е, и какво ако се превърнеш в човека, който искаш! Няма ли да ти липсват твоите приятели, твоето семейство? Защото аз мисля, че ще ти липсват.
Никой не може да има перфектният живот. Това е невъзможно. Все ще имаш някакъв проблем или трудност, пред която трябва да се изправиш! За това не се притеснявай, просто бъди себе си!
Светът е пълен с хора, които искат да подражават на другите, не мога да го разбера това заглавие. Аз не мисля, че е нужно някой да подражава на другите, защото е безсмислено. Всеки си има свой собствен стил, свой живот, свои приятели. Ти си уникален и няма никой като теб. Ти имаш свои чества. Не сте ли сне замисляли на въпроса: „Дали има някой като теб, който е роден на една и съща дата, има същите приятели, има твоя вкус, твоето мнение и прочие?”. Е, аз мога да ти отговоря на този въпрос. Отговорът е кратък и лесен за запомняне- „НЕ!”
Е, и какво ако се превърнеш в човека, който искаш! Няма ли да ти липсват твоите приятели, твоето семейство? Защото аз мисля, че ще ти липсват.
Никой не може да има перфектният живот. Това е невъзможно. Все ще имаш някакъв проблем или трудност, пред която трябва да се изправиш! За това не се притеснявай, просто бъди себе си!
Ако искаш да си имаш приятел
.jpg)
Ако искаш да си имаш приятел трябва да знаеш, че най-добри приятели на света нямя. Всеки може да те предаде на друг, да те обиди, да се скара с теб, но всъщност без това "не може".Приятелството се укрепя със сдобряването от обидите казани или направени един на друг. Честно казано, за да останеш приятел с някой за дълги години, би било хубаво да се виждате веднъж в месец, за да не си правите въстания един на друг.
Аз имам една много добра приятелка на име Алекс. Тя живее в Поморие, но учи в Бургас. Винаги се пада, че сме в различни смени и никога не можем да се видим. Тя ми е приятелка от единайсет години. Тайната в нашето голямо приятелство са кариниците и след това сдобряването. Когато един каже или направи на другия нещо, другия му се обиди, но след това те се сдобрят и забравят за всичко направено. Затова не се притеснявайте ако много се карате помежду си.Приятелството е сдобряването!
сряда, 19 ноември 2008 г.
Ако искаш да си имаш приятел...
Ако искаш да си имаш приятел...
Думата приятел е ценна. Тя е дума, която се използва и излиза от устата на едно дете, но зо сметка на това е важна. Най-хубавото се вижда само със сърцето, а определено едно дете го вижда.
Приятелят е човек, който те подкрепя в трудните моменти. Той/тя са винаги зад гърба ни. Когато ти е тъжно, ти отиваш при него/нея и им разказваш какво се е случило. Най-същественото е винаги невидимо за очите.
С приятелите правим много неща. Бягаме, разхождаме се, споделяме с тях - най-вече тайни, които на други хора не можем да кажем, дори понякога се караме с тях, но после рано или късно се сдобряваме. Аз мисля, че е безсмислено да се караме взаимно, защото така само си губим времето. А за приятелството искам да ви кажа, че е наистина тежка дума и ни носи много отговорности, но важното е, че ни допринася и за доброто настроение поради хубавите моменти, които сме преживели с тях. Ние трябва да сме откровени и открити с тях. Невъзможно е да нямаме приятели, защото без тях животът ни би бил немислим.
Нашите приятели са ни ценни поради загубеното време с тях. Когато се разделим или загубим някой приятел, тогава разбираме колко ни е скъп.
Думата приятел е ценна. Тя е дума, която се използва и излиза от устата на едно дете, но зо сметка на това е важна. Най-хубавото се вижда само със сърцето, а определено едно дете го вижда.
Приятелят е човек, който те подкрепя в трудните моменти. Той/тя са винаги зад гърба ни. Когато ти е тъжно, ти отиваш при него/нея и им разказваш какво се е случило. Най-същественото е винаги невидимо за очите.
С приятелите правим много неща. Бягаме, разхождаме се, споделяме с тях - най-вече тайни, които на други хора не можем да кажем, дори понякога се караме с тях, но после рано или късно се сдобряваме. Аз мисля, че е безсмислено да се караме взаимно, защото така само си губим времето. А за приятелството искам да ви кажа, че е наистина тежка дума и ни носи много отговорности, но важното е, че ни допринася и за доброто настроение поради хубавите моменти, които сме преживели с тях. Ние трябва да сме откровени и открити с тях. Невъзможно е да нямаме приятели, защото без тях животът ни би бил немислим.
Нашите приятели са ни ценни поради загубеното време с тях. Когато се разделим или загубим някой приятел, тогава разбираме колко ни е скъп.
сряда, 5 ноември 2008 г.
Урок сред природата
Да си първокласник е ... голяма работа! Може да си учиш уроците и извън училище !
Изобщо не е като да си шестокласник!
Не е ясно обаче защо е трябвало да ходят чак до Айтос, за да гледат някакви си дребни маймунки. Да влязат едно междучасие в някоя класна стая на шестокласниците, че да видят какво е това ГОЛЯМ МАЙМУН !!!
Изобщо не е като да си шестокласник!
Не е ясно обаче защо е трябвало да ходят чак до Айтос, за да гледат някакви си дребни маймунки. Да влязат едно междучасие в някоя класна стая на шестокласниците, че да видят какво е това ГОЛЯМ МАЙМУН !!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)