Легенда за мартеницата

Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло - червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…

Освобождение на България

Освобождението на България в българската историография обикновено се нарича създаването на Третата българска държава в резултат на Руско-турската война (1877–1878). Възстановяването на българската държава се предвижда от Санстефанския мирен договор от 1878 г. и Берлинския договор от 1879 г. и е реализирано с установяването на институциите на Княжество България и Източна Румелия малко след това.
Новосъздаденото Княжество България е зависима от Османската империя автономна държава, васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с широка автономия, включително собствен парламент, правителство и въоръжени сили. Двете български области са обединени със Съединението на България от 1885 г., официално под формата на лична уния, като България получава официално политическата си независимост едва през 1908 г.

Наши бъдещи първокласници

На 23.02.2008 г. се проведе състезание по български език и литература и математика за учениците от начален курс. В това състезание взеха участие и деца от детски градини.Този видеоматериал няма за цел да даде пълна картина от тяхното участие, а да бъде само един щрих. Приятно гледане !

Къща-музей "Любен Каравелов"

Родната къща на Любен и брат му Петко Каравелов се намира в близост до коритото на река Тополка, в обширен и сенчест двор. Зад високите зидове са разположени три сгради – зимната, лятната къща и селскостопанска постройка. Зимната къща е построена първа през 1810г. Същата година, след последното опожаряване на града, са построени и повечето от копривщенските къщи, които познаваме днес. Тя представлява едноетажна постройка с няколко неголеми стаи, подредени в типичния копривщенски стил.
Селскостопанската сграда е построена през 1820г. Днес тук е поместена експозиция от предмети, които са част от живота на патриота Любен Каравелов. Най-голям интерес сред експонатите, представлява неговата печатарска машина, закупена през 1871г. На нея Каравелов е печатал своите вестници, както и списание “Знание” и Ботевия вестник “Знаме”. След Освобождението на нея във Велико Търново е отпечатана и първата българска конституция. Интерес предизвикват и запазени стари книги измежду които е Уставът на българския революционен централен комитет.
През 1835г. е построена лятната къща. Двуетажната сграда разполага с голям чардак на втория етаж и е ползвана от семейството през топлите летни месеци. Днес тук са изложени снимки и материали, които разказват за живота на Петко Каравелов – забележителен политик, по-малък брат на Любен Каравелов, както и за живота на дъщерята на Петко - Лора Каравелова - съпруга на Пейо Яворов.
Къщата е обявена за музей през 1954г. Можете да я посетите всеки ден с изключение на понеделник, който е официален почивен ден за всички музеи в Копривщица.

Любен Каравелов (1834-1879г.)

Любен Каравелов е роден през 1834г. в Копривщица. в семейстовото на бащата Стойчо Любенов Каравела и майката Неделя Доганска. Той започва образованието си в родния град в местното взаимно училище където по всяка вероятност се е учил и при двамата първи по култура учители в България по онова време – Найден Геров и Йоаким Груев. В Копривщица Любен Каравелов се е изучавал около 7 години.
През 1950г. се премества в Пловдив. Тогава градът е бил известен с „гъркоманията”, която е била обзела жителите му. По желание на родителите си, Каравелов се записва в гръцко училище, където е принуден да търпи изключително обидно и презрително отношение на учителите, както към него самия, така и към всичко българско. Тук той остава 2 години, през които се сблъсква непрекъснато с жестокостта на гърците и турците. Този период от живота на младежа оказва голямо влияние върху изграждането на характера му. Любовта към българския народ, бит и култура обземат изцяло сърцето му.
Следващите няколко години Любен Каравелов изкарва с баща си, който е имал огромно желание да направи сина си търговец. Двамата обикалят заедно за купуване на добитък из цяло Българско, Македония и дори Сърбия. Така младият Каравелов прекарва още една школа за опознаване с народа. Той наблюдава българските обичаи, записва песни и поговорки. За известно време учи в Одрин абаджийския занаят, а по късно живее около една година в Цариград, гдето е работил в търговска кантора.
В края на 1857г., както много българи са сторили тогава, той заминава за Москва „.... с цел да получа образование, за да употребя после своите сили за полза на скъпото ми отечество...” пише Каравелов в свое писмо. През 1861-1862г. той има вече ясни възгледи по отношение на освобождението на България. Убеден е, че свободата може да бъде извоювана по революционен път. Постепенно той се доказва в Русия като писател, публицист и фолклорист.
В началото на 1867г., когато на Балканите започва нова революционна криза – на остров Крит бушува въстание, в Сърбия се говори за война срещу Турция, пламенният патриот се отправя към Сърбия.В Белград, още същата година той основава Български комитет, чиято роля е да организира и ръководи сформирането на чети и прехвърлянето им от Сърбия в България. Каравелов става любим писател и на сръбския народ. Той изучава сръбски език до съвършенство, а Сърбия това става негов втори дом.
След като се отзовава на поканата на българската емиграция в Румъния, през 1969г. Любен Каравелов заминава в Букурещ. Тук той започва издаването на седмичния вестник „Свобода”, на който съавтор по-късно става Христо Ботев. По искане на турското правителство, вестникът спира да излиза в края на 1872г. През февруари 1873г. Каравелов започва издаването на вестник „Независимост”. И двете издания са били изцяло попити от революционните убеждения на патриота и са оказали огромно значение за организирането на емиграцията. От 1869 г. Каравелов е водач на българската революционна емиграция. Той идеализира хайдутството, въоръжената отбрана. Организатор е заедно с Левски и на тайните революционни комитети вътре в България.
От 15 януари 1875 г. Каравелов започва издаването на чисто научно и литературно списание "Знание", което излиза редовно до Руско-турската война. След освобождението през 1876г. той пренася печатницата си най-напред в Търново, а сетне в Русе и продължава изданието на „Знание”. Възнамерявал да започне нов голям вестник "Основа", за което поканил да му сътрудничи и Вазов . Но туберкулозата, която си спечелил от непосилния труд и мизерията, прекъснала неговия земен живот на 21 януари 1879 г. Погребали го тържествено до гроба на Караджата, името на когото някога издигна като лозунг на българската революционна емиграция. Гробът му стои и днес в Русе - забравен, обрасъл в бурени.

Еньовден

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка, Еньо.

Ритуали
Отнемане на плодородие от чужда нива или добитък .За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който ѝ е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Бране на билки
Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.