Флора 2008

Лазаровден

Лазаровден се празнува в последната събота преди Великден. С него започва отбелязването на най-големия християнски празник. Най-хубавата библейска приказка е възкресението на Лазар, последното чудо, с което Христос демонстрира бъдещето си Възкресение. Лазар бил приятел на Исус и живеел в едно село близо до Йерусалим с двете си сестри - Мария и Марта. Исус често обичал да отсяда у тях. Веднъж той бил далеч от Йерусалим, при него дошъл човек и му казал, че Лазар е много болен. Исус казал: " Лазар е болен, но няма да умре". Заедно с учениците си тръгнал на път и когато те се разтревожени се запитали жив ли е още, той им отвърнал: "Лазар спи, но аз отивам да го събудя". Исус отивал да извърши чудо - да възкреси приятеля си, когото много обичал. Когато стигнали до селото, те видели много опечалени хора, които отивали при Мария и Марта да оплачат Лазар, умрял преди четири дни. Марта като разбрала, че Исус е тук, изтичала при него и му казала: " Ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре". Дошла Мария и още много хора, които не сдържали сълзите си. Исус поискал да го заведат на гроба на умрелия и като стигнали, заплакал от мъка. Лазар почивал в една пещера и Исус поискал да махнат камъка от входа й. Исус се помолил на небесния си отец и казал: "Лазаре, стани!". Станало чудо - Лазар станал от гроба! Тези, които не вярвали на думите, повярвали на делата му. Лазаровата събота е един от най-драматичните, поетични и символични народни обичаи. Още през постите младите жени и момичета започват да се готвят за лазаруването, като се групират по възраст и по чети. Облечени празнично, лазарките обикалят къщите в събота по обяд и неделя по обяд, като влизат във всяка къща и пеят песен на всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца, които една от лазарките слага в кошничка. Понеже има вярване, че на Връбница разпускат мъртвите, в събота се прави Лазарова задушница. Жените приготвят жито и раздават осветеното от свещеник за бог да прости, прекадяват и преливат гробовете. Песните на малките лазарки носят пожелания за плодородие и задомяване.

Цветница

На Цветница (неделята след Лазаровден) за здраве се окичва с върбов клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за полседен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Еруселим в дните преди еврейската Пасха. Според еангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Еруселим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Еруселим през IV век. В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църкожнослужителите осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.

На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка мома пригитвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата). В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук комицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.

Цветница

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.
Цветница, празник на цветята
На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV век. В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църковнослужителите осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.
На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка мома приготвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата). В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.

Честит празник на всички именници, които носят хубавите имена на цветя!

В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. Лазарница е веднъж в годината и се очаква с нетърпение от всички – от млади и от стари. Често старите българи казвали вместо – “На колко години си?” – “ На колко лазарника си?"На Цветница (неделята след Лазаровден) за здраве се окичва с върбови клонки и портите, и се сплита венче от осветената в църквата върба.

Как да избягаме "законно" от час по физическо

И така, понеже от много време нещастните ни души се опитват да избягат от час по физическо, ще ви предложа един начин, който е част от богатия ми опит.

Ще са ни необходими бутилка олио, тубичка универсално лепило, ключ от склада във физкултурния салон, където държим топките и малко прецизност.

Първата стъпка е леко да осакатим г-на по физическо. Намазваме с олио пода пред кабинета на потърпевшия, изчакваме го да дойде и му казваме, че спешно го викат в учителската стая, но преди това трябвало да донесе някакви листовки от кабинета си, при което господинът възкликва:

- Листовки ли? Какви листовки?

А ти отговаряш:

- Но директора каза, че знаете за какво става въпрос.

Учудения господин застава пред вратата, изважда ключа си, за да отвори и……..Дум! Тряс! Бум! Резултатът е на лице!

Важно е да се направиш на загрижен и да помогнеш на горкия господин да се изправи, след което го изпращаш до учителската стая и се изстрелваш с мръсна газ към склада с топките.

На разположение са всички топки, но на нас са ни необходими само две. Намазваме долната им част с лепилото и за да не се залепят за другите топки, стабилно ги поставяме най-отгоре на купчината.

Издебваме господина, който се връща от учителската стая, промъкваме се зад него и когато той набере преднина пред нас се преструваме, че сме го търсили из цялото училище само и само да го предупредим, че директорът е заръчал да се напомпат топките.

Когато горкият господин отиде в склада, ти му пробутваш услугите си като му казваш, че за теб ще е огромна чест да му помогнеш като му подаваш топките. Първо му подаваш няколко от топките, които не са намазани с лепило, а за десерт оставяш “специалните топки”. Подаваш му ги като ги държиш отгоре и след като той ги постави на земята, за да ги напомпа, изненадата ще е огромна! Щом господина понечи да прибере топките обратно в склада ще разбере, че всъщност те не помръдват. Запомни! Когато господина се нервира трябва да го успокоиш и да му кажеш, че е опасно така рязко да вдига кръвно и да го съпроводиш до сестрата. Тя със сигурност ще му каже да си вземе почивен ден, което автоматично означава, че сте свободни от час по физическо и при това съвсем законно!

Пролетта настъпва

Пролетта настъпва с пълна сила! Всичко е зелено и красиво - събудено за нов живот!

Гатанки

1. Бяла угар, черно семе. С ръката го сееш, с очите го жънеш! /Книгата/.

2. Жив натиска, мъртъв писка! /Гайдата/.

3. Ти я колиш, тя ти песни пее! /Цигулката/.

4. Живият бие мъртвия, мъртвият вика до бога! /Черковната камбана/.

5. Ако съм млад, млад ще остана; ако съм стар, стар ще остана. Очи имам – не виждам, уши имам – не чувам, уста имам, а не ям! /Иконата/.

6. Вътре се влиза, а не се излиза! /Гроб/.

7. Лети, а крила няма! /Времето/.

8. Едно море – целият свят покрива, а мравка не може да удави! /Въздухът/.

9. Кое живо е най-старо в селото? /Хорото/.

10. Що се в кърпа не връзва? /Думата/.

11. Кое е това, което човек вижда често, цар - рядко, а Господ – никога? /Подобен на себе си/.

12. Какво правят дванайсете апостола на небето? /Една дузина/.

13. Що е по-горе от Господа? /Шапката му/.

14. По кой път лош човек не стъпва? /По млечния път/.

15. Защо ловецът търси заека? /Защото не го знае къде е/.

16. Какво е това – от две да извадиш едно и да станат три? /От майката и бащата – едно дете/.

17. Две неща: на къщата хубостта, на манджата – сладостта! /Метлата и солта/.

18. Шарена тояга през полето бяга! /Змията/.

19. Сухо влиза, мокро излиза! /Кофата в кладенеца/.

20. Нагоре върви – невяста; надолу слиза – вдовица! /Искрата/.

21. Трима братя: единият където лежи, не става; другият където е, не остава; третият където отиде, не се завръща! /Огънят – пепелището, пламъкът и пушекът/.

22. Храниш ли го – живее; напоиш ли го – умира! /Огънят/.

23. Мъничко, червеничко; няма уста, няма зъби; гледаш ли го – не те закача; хванеш ли го – ще те ухапе! /Въгленът/.

24. Четири крака има и пак не може да ходи! /Столът/.

25. Четирима го подпират, един го натиска! /Столът/.

26. Денем съм празно, вечер съм пълно! /Леглото/.

27. Живо месо в дупка влиза! /Пръстът в пръстена/.

28. Гони ли те – бягаш; настигне ли те – падаш! /Куршумът/.

29. С две ръце го улови и до дъно го вкарай! /Ботушът/.

30. Млад бях, кьорав бях; остарях – прогледнах! /Скъсан цървул/.

31. През едно влизат, през две излизат! /Краката в панталоните/.

32. Пълно влиза, празно излиза! /Лъжицата в устата/.

33. Всеки я целува и аз я целувам! /Стомната/.

34. От вода се родило, от вода умира! /Солта/.

35. Бяло бяло като сняг; яде се, а не е сняг; пие се, а не е вода! /Млякото/.

36. Мокър го пъхаш, сух го изваждаш! /Хлябът във фурната/.

37. Отзад я ближеш, отпред я използваш! /Марката/.

38. Напред вървят, назад гледат! /Подковите на коня/.

39. Разкрачен дядо над път стои! /Мост/.

40. Две сестри – карат се, но не се удрят. Който мине помежду им, на парчета го правят! /Ножицата/

41. Стар дядо разкрачен, на стената закачен! /Ножицата/.

42. Твърдо влиза, меко излиза! /Зърното във воденицата/.

43. Тънка тънка тънкуша; ухо има не слуша; уста няма, кръв пие! /Иглата/.

44. Сиво биче въже влече. През стената минава, подире си дувар гради. /Игла с конец/.

45. Всеки го е виждал, само Слънцето и Месечината не могат да го видят! /Сянката/.

46. Какво е това, което царят може да го направи, а Господ не може да го направи? /Да изгони някого от царството си/.

47. Двама братя – един до друг стоят и не могат да се видят! /Очите/.

48. Ни с живите жив, ни с умрелите умрял! /Болен от нямане/.

49. Когато всичките плачат, той пее! /Попът/.

50. Без вятър се люлее, без причина се смее, без вина бие! /Пияният/.

51. Жълта дюля на дърво виси, търси къде да падне! /Стар ерген/.

52. Всеки плаче за него, но не отива след него! /Мъртвец/.

53. С пет глави, с десет ръце, с десет крака, със сто пръста, с четири души! /Четирима носят мъртвец/.

54. Петима отиват, четирима се връщат! /Носачите и мъртвецът/.

55. Душа няма, а върви. Надолу върви, нагоре не може и без него не може! /Водата/.

56. Наполовина умрял и пак работа върши! /Който хърка/.

57. Всичко бяга на топло, пък той – на студено! /Сополът/.

58. Сред морето – птиче гняздо! /Пъпът/.

59. Петима братя хайдук хванаха, в тъмница го метнаха! /Пръстите -залъка в устата/.

60. Корените й нагоре, върховете й надолу! /Брадата/.

61. В червена пещера бели вълци налягали! /Зъбите в устата/.

62. Козинка връз козинка, пак като снощи! /Очите, когато заспиват/.

63. Черни биволчета във вир лежат! /Очите/.

64. Гъста гъста горичка; под горичка полянка, под полянка гайтани, под гайтани звездици, под звездици ябълки, под ябълки изворче, под изворче коритце, под коритце кочанче! /Главата на човека/.

65. Зелена тиква с трева обрасла! /Главата/.

66. Една тиква със седем дупки! /Главата/.

67. Живо живо живинче, на бял камък седеше, живо месо ядеше! /Бебе, което бозае/.

68. Със плач дохожда, със сълзи си отива! /Човекът/.

69. Месото й се яде, млякото й не се яде! /Свинята/.

70. Млякото й се яде, месото й не се яде! /Жената/.

71. Диря го, търся го, а като го намеря, не се радвам! /Въшката/.

72. Черен бивол – заколиш го, кръв не пуска; на кантар го сложиш, кантарът не го лови! /Мравката/.

73. Черно конче с тънко кръстче! /Мравката/.

74. Многобройна войска – цяло лято работи, цяла зима умряла лежи! /Мравките/.

75. От кучетата не го е страх, от кокошките го е страх! /Червеят/.

76. Везано, писано, със ръка не пипнато! /Змията/.

77. Месото отвънка, кожата отвътре! /Воденичката на кокошката/.

78. Живото роди мъртвото, мъртвото роди живото! /Кокошката и яйцето/.

79. Голям паша, дребен аскер! /Квачка с пилци/.

80. Цял живот пее, неопят го погребват! /Петелът/.

81. Два пъти се ражда, веднъж умира! /Кокошката/.

82. Три пъти се ражда, веднъж умира! /Пеперудата – ражда се като яйце, като гъсеница и като пеперуда/.

83. В една бъчва – вино и ракия, а не се смесват! /Яйцето/.

84. Имам два коня: по добрият на място пада, по-слабият плета прескача! /Зърното и плявата, когато се отвяват/.

85. Кое животно се храни с носа си? /Слонът/.

86. Шест крака, две бради! /Поп коза дои/.

87. Десет стискат, двама пискат! /Доене на овца или коза/.

88. Брада има - поп не е, рога има – вол не е; има вирната опашка! /Козата/.

89. Рога има, вол не е; самар носи – кон не е! /Охлювът/.

90. Косъм срещу косъм, по средата – кол! /Два коня впрегнати/.

91. Църна къделка, бяла жичка! /Доене на биволица/.

92. Като се родих, на четири свирки свирех; като пораснах – света обиколих; като умрях – чак тогава се наиграх! /Теленцето – докато е бозало, волът – докато работил с колата, и накрая когато умрял – от кожата му направили цървули/.

93. Осем крака, два байрака! /Два впрегнати вола – байраците са опашките им; или две кучета склещени/.

94. Мъничко, черничко, името му “Ох!” /Трънче/.

95. Млада бях, гърбава бях; като остарях, тогава се изправих! /Папратта/.

96. Момичето червено, косите му зелени! /Морковът/.

97. Сурово за сухо се държи! /Бобът, който се увива около вейката/.

98. Един овен заклаха, девет кожи одраха. Докато го деряха, очите им плачеха! /Лук кромид/.

99. Дванайсет братя с един мустак! /Чесънът/.

100. Дигнеш го – зелено; пуснеш го – червено! /Динята/.Закръглено, гладичко, сърцето му – сладичко! /Динята/.

101. Майката като въже, детето като прасе! /Тиквата/.

102. Майката слабее, детето дебелее! /Къделката и вретеното/.

103. Денем месо яде, вечер звездите брои! /Остенът – денем с него бодат биволите, а нощем стои забит на колата с шилото нагоре//.

104. Златна глава от кол гледа! /Слънчогледът/.

105. Сутрин гледа с половин око, на обяд с цяло око и вечер – пак с половин око! /Месечината – когато расте, когато е пълна и когато намалява/.

106. Кое животно сутрин ходи на четири крака, на обяд на два крака и вечер на три крака? /Човекът – когато е бебе лази, а когато остарее – подпира се на бастун/.

107. Настрадин Ходжа и Хитър Петър си задавали гатанки. Хитър Петър запитал: “- Кое е това животно – черно че голямо с два крака?” Настрадин Ходжа мислил, мислил и се предал. “- Гаргата! – казал му Хитър Петър. – Ами това: черно че голямо с четири крака?” “- Биволът!” – казал Настрадин Ходжа. “- Не позна- две гарги! Ами това: Черно че голямо, с шест крака?” “- Три гарги!” –казал Ходжата. “Пак не позна – мухата! “ – казал Хитър Петър и спечелил състезанието.

108. Кой мъж е най-нещастен? /Глиганът – защото хем води свиня, хем дива/.”

109. Коса има, глава няма! /Царевицата/.

110. Расте като девойка, срами се като невеста! /Ръжта/.

111. Краката му власати, главата му се клати! /Просото/.

112. Не е коте, не е въже; драска като коте, дълго като въже! /Къпината/.

113. Вътре му вълната, отвънка му месото! /Шипката/.

114. Войводата в зелено, момците му в червено! /Дрянът/.

115. Бъчвата отвътре, виното отвънка! /Дрянът/.

116. Кокалите му отвънка, месото му отвътре! /Лешникът/.

117. Виждаш го, а не го чуваш! /Мъглата/.

118. Чуваш го, а не го виждаш! /Вятърът/.

119. Във огън не гори, във вода не се дави! /Ледът/.

120. Всички го искат, а когато дойде, бягат от него! /Дъждът/.

121. Всеки го обича, а погледне ли го, му се мръщи! /Слънцето/.

122. Бодливо кълбо низ гора ходи! /Таралежът/.

123. Отгоре дъсчица, отдолу дъсчица, по средата – жива душица! /Костенурката/.

124. Едно виси, две се клатят! /Обици и колие/.

125. Няма го, няма и да го има; ако го има, свят няма да има! /Пенис с тръни и вулва със зъби/.

126. Без него си никой, но с него си някой! /Името/.

127. Кой от шараните няма нужда от гардероб? /Голият шаран/.

128. Защо рибите нямат уши? /За да не им влиза вода в ушите/.

129. Един баща имал три дъщери; всяка от тях имала по трима братя. Колко деца имал този баща? /Шест/.

130. Какво е пръч? /Мъжка пръчка/.

131. Каква е разликата между слона и масата? /Под слона можеш да се подслониш, а под масата не можеш да се подмасиш/.

132. Ако един бръмбър почука на главата ти, какво ще стане? /Другите бръмбъри ще му отворят/.

133. Какво ще стане, ако една маймунка се покачи на едно дърво? /Маймунките на земята ще станат с една по-малко/.

134. Кога човек стои в стаята без глава? /Когато си е показал главата през прозореца/.

135. По време на дъжд една врана кацнала на едно дърво. Какво е било дървото? /Мокро/.

136. Какво пречи на Шумен да бъде умен? /Буквата “ш”/.

137. По улицата вървят осем момичета и носят само един чадър. Възможно ли е нито едно от тях да не е измокрено? /Възможно е, ако не вали дъжд/.

138. Защо щъркелът, като стои, вдига единия си крак? /Защото ако вдигне и двата, ще падне/.

139. Каква е разликата между картината и лудия! /Картината е закачена, а лудият е откачен/.

140. Какво е това: черно в черно в черно в черно? /Бременна негърка във влак в тунел/.

141. В кой месец жените говорят най-малко? /В месец февруари, защото е най-къс/.