Здравейте аз се казвам РАЛИЦА от 5б клас и уча в училище "Любен Каравелов".
На 11години съм и най-добрата ми приятелка се казва СИЛВИЯ.
Много поздрави ЧАО!
понеделник, 21 януари 2008 г.
четвъртък, 17 януари 2008 г.
Прошка
В най-общ смисъл обредността на Сирни е подчинена на подготовката за 49- дневния пост до Великден. Затова и носи идеята за последно облажаваме. Постите в народните представи са въздаржение. Те имат своеобразна магическа сила,която трябва да предизвика плодородието. В традицията постът е временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Писна ми да пишааааааа. Чаооооооооооооооооооо!
Как се копира?
1.Първо избирате произволен сайт,после намирате това,което искате да копирате. 2.Ако желаете да направите това с текст първо го маркирате.След това с десния бутон на плъхчето избирате КОПИРАЙ(Copy). 3.Следващата стъпка е следната.Щом вече сте го копирали влизате там където желаете да го поставите.Това се прави отново с десния бутон на нашия приятел мишокът само че, този път избирате ПОСТАВИ(Paste). Това е всичко ,а сега приятно копиране!!!
Сирни Заговезни
Сирни заговезни (Неделя сиропустна, Сирни поклади, Сирница, Прошка или Прошка неделя) е християнски църковен празник, пряко обуславящ се от друг голям християнски празник — Великден.
Източно–православно християнство
Източно–православните християни празнуват Прошка Заговезни винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. В Русия сиропустната седмица се нарича Масленица и тогава се организират „балагани“ - панаири на открито с люлки, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер. Яде се и се пие като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - Великите пости.
Римокатолическо християнство
До началото на 19 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото 6 седмици по 6 постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава Великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от пепеляна сряда. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.
Обичаи
Сирни заговезни е нещо повече от църковен празник за християните. С него се обозначава границата между зимата и пролетта. Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер спрямо религията. Характерни такива са големите кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, маскират си лицата, чернят се, за да не бъдат разпознати, а някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича кукеруване, а участниците — кукери.
Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.
Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.
Игри
Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството. Традицията е след вечеря да се изпълнява обичаят „хамкане“, закачва се варено яйце или парче бяла халва на конец за тавата и насядалите около масата да се опитват да го захапят с уста. Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес, предназначена за храна на животните), която изплува отгоре; в съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата, без участието на ръцете. Около кръста на децата се навързват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата.
По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 1920–та година църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.
На трапезата сe подреждат избрани блюда, като задължителни са баница (питка или млин със сирене), сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта по–младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговяват с млечни храни.
Източно–православно християнство
Източно–православните християни празнуват Прошка Заговезни винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. В Русия сиропустната седмица се нарича Масленица и тогава се организират „балагани“ - панаири на открито с люлки, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер. Яде се и се пие като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - Великите пости.
Римокатолическо християнство
До началото на 19 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото 6 седмици по 6 постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава Великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от пепеляна сряда. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.
Обичаи
Сирни заговезни е нещо повече от църковен празник за християните. С него се обозначава границата между зимата и пролетта. Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер спрямо религията. Характерни такива са големите кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, маскират си лицата, чернят се, за да не бъдат разпознати, а някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича кукеруване, а участниците — кукери.
Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.
Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.
Игри
Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството. Традицията е след вечеря да се изпълнява обичаят „хамкане“, закачва се варено яйце или парче бяла халва на конец за тавата и насядалите около масата да се опитват да го захапят с уста. Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес, предназначена за храна на животните), която изплува отгоре; в съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата, без участието на ръцете. Около кръста на децата се навързват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата.
По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 1920–та година църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.
На трапезата сe подреждат избрани блюда, като задължителни са баница (питка или млин със сирене), сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта по–младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговяват с млечни храни.
Сирни заговезни
Сирни Заговезни - Поклади
От ранна утрин на Сирни Заговезни, Поклади, и мало и голямо се готви за празника. Децата трупат съчки, царевични кочани на голяма клада в махалите или на мегдана-на най-широкото място в селото. Хората на мегданите се вият на хоро край огньовете. И този път огънят – този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. За това момците, младите неженени момчета, на Заговезни изстрелват огнени стрели към дворовете на любимата си, за да запалят сърцето и.
Стопанките изнасят баница и кани с искрящо вино, та всеки да им опита майсторията. Пролетта разпалва кръвта в жилите на младите и тя прелива в буйни веселби и остроумни закачки. Всички гледат да се наиграят на Сирница на хорото, защото от сега чак до Великден не се играе. Това са цели четиресет дена.
На Заговезни играят и Кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла и тежки звънци, клопатари, на кръста. Първите кокичета вече украсяват дворовете и младите момичета ги късат за да украсят гуглите, тоягите, на кукерите. Пъстрота от мъниста, цветя, панделки, огледала и шарени прежди омайват главите. И изведнъж звънват хлопките на кукерските пояси, за да пропъдят злото.
...Скачайте, прескачайте огньове!
Жито по-високо да се люшка,
Да отмине нивите градушка.
Кукер ли мегдана заорава,
Скачайте, надскачвайте тогава,
Люшкайте, разлюшквайте звънците,
Да звънят от семенабраздите,
Да се вдигат до небето ниви
Да са всички сити и щастливи.
С такива благословии младите момци прескачат високите огньове, под тътена на кукерските клопатари. Когато огънят догори, идват нестинарите, които играят своя танц на жарта на обредния огън. А когато догорят огньовете по махалите, всеки взима по една главня от сирнишкия огън и палят с него домашния огън. Една след друга светват къщите.
Край богатата трапеза се изпълнява и последния обичай за този ден – Прошките. Прошка се иска само на Сирни Заговезни. Младите ще поискат прошка от старите за да им е леко на душата през цялата година. ”Да ти е просто!” – ще кажат старите и ще потупат по рамото младите да запеят песен, че празник без песен, не е празник.
За този ден всяка къща е почистена, спретната, подредена с най-нови постелки, сготвени са най-тлъстите кокошки, опечени са пухкави баници. Приготвена е бъклица с вино и всички са в очакване на кукерите – благославници да изгонят злото от къщата.
После идва ред на хамкането. На дълъг конопен конец от тавана се връзва яйце, парче сирене и въглен – пазилото на къщата. Проточили вратлета, децата първи се устремяват да гонят конеца с лакомствата. А когато се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца и отново гадаят. В която къща има млади за задомяване и конеца бързо припламне, значи сватба ще има през годината. Ако гори бързо – житото ще се роди богато. Ако ли конецът тлее - не е на добро. Пепелта от изгорелия конец се пази за лекарство.
Хамкането някога е било с яйце, а халвата е дошла много по-късно на българската трапеза.
В този момент, когато на общата трапеза святкат радостни искри от очите, когато пролетта разжда хиляди надежди, селянинът мисли за земята, за хляба. Той благославя труда, който носи истинска радост. Здрав ли е да се труди – всичко е наред.
От ранна утрин на Сирни Заговезни, Поклади, и мало и голямо се готви за празника. Децата трупат съчки, царевични кочани на голяма клада в махалите или на мегдана-на най-широкото място в селото. Хората на мегданите се вият на хоро край огньовете. И този път огънят – този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. За това момците, младите неженени момчета, на Заговезни изстрелват огнени стрели към дворовете на любимата си, за да запалят сърцето и.
Стопанките изнасят баница и кани с искрящо вино, та всеки да им опита майсторията. Пролетта разпалва кръвта в жилите на младите и тя прелива в буйни веселби и остроумни закачки. Всички гледат да се наиграят на Сирница на хорото, защото от сега чак до Великден не се играе. Това са цели четиресет дена.
На Заговезни играят и Кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла и тежки звънци, клопатари, на кръста. Първите кокичета вече украсяват дворовете и младите момичета ги късат за да украсят гуглите, тоягите, на кукерите. Пъстрота от мъниста, цветя, панделки, огледала и шарени прежди омайват главите. И изведнъж звънват хлопките на кукерските пояси, за да пропъдят злото.
...Скачайте, прескачайте огньове!
Жито по-високо да се люшка,
Да отмине нивите градушка.
Кукер ли мегдана заорава,
Скачайте, надскачвайте тогава,
Люшкайте, разлюшквайте звънците,
Да звънят от семенабраздите,
Да се вдигат до небето ниви
Да са всички сити и щастливи.
С такива благословии младите момци прескачат високите огньове, под тътена на кукерските клопатари. Когато огънят догори, идват нестинарите, които играят своя танц на жарта на обредния огън. А когато догорят огньовете по махалите, всеки взима по една главня от сирнишкия огън и палят с него домашния огън. Една след друга светват къщите.
Край богатата трапеза се изпълнява и последния обичай за този ден – Прошките. Прошка се иска само на Сирни Заговезни. Младите ще поискат прошка от старите за да им е леко на душата през цялата година. ”Да ти е просто!” – ще кажат старите и ще потупат по рамото младите да запеят песен, че празник без песен, не е празник.
За този ден всяка къща е почистена, спретната, подредена с най-нови постелки, сготвени са най-тлъстите кокошки, опечени са пухкави баници. Приготвена е бъклица с вино и всички са в очакване на кукерите – благославници да изгонят злото от къщата.
После идва ред на хамкането. На дълъг конопен конец от тавана се връзва яйце, парче сирене и въглен – пазилото на къщата. Проточили вратлета, децата първи се устремяват да гонят конеца с лакомствата. А когато се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца и отново гадаят. В която къща има млади за задомяване и конеца бързо припламне, значи сватба ще има през годината. Ако гори бързо – житото ще се роди богато. Ако ли конецът тлее - не е на добро. Пепелта от изгорелия конец се пази за лекарство.
Хамкането някога е било с яйце, а халвата е дошла много по-късно на българската трапеза.
В този момент, когато на общата трапеза святкат радостни искри от очите, когато пролетта разжда хиляди надежди, селянинът мисли за земята, за хляба. Той благославя труда, който носи истинска радост. Здрав ли е да се труди – всичко е наред.
Абонамент за:
Публикации (Atom)