2. Жив натиска, мъртъв писка! /Гайдата/.
3. Ти я колиш, тя ти песни пее! /Цигулката/.
4. Живият бие мъртвия, мъртвият вика до бога! /Черковната камбана/.
5. Ако съм млад, млад ще остана; ако съм стар, стар ще остана. Очи имам – не виждам, уши имам – не чувам, уста имам, а не ям! /Иконата/.
6. Вътре се влиза, а не се излиза! /Гроб/.
7. Лети, а крила няма! /Времето/.
8. Едно море – целият свят покрива, а мравка не може да удави! /Въздухът/.
9. Кое живо е най-старо в селото? /Хорото/.
10. Що се в кърпа не връзва? /Думата/.
11. Кое е това, което човек вижда често, цар - рядко, а Господ – никога? /Подобен на себе си/.
12. Какво правят дванайсете апостола на небето? /Една дузина/.
13. Що е по-горе от Господа? /Шапката му/.
14. По кой път лош човек не стъпва? /По млечния път/.
15. Защо ловецът търси заека? /Защото не го знае къде е/.
16. Какво е това – от две да извадиш едно и да станат три? /От майката и бащата – едно дете/.
17. Две неща: на къщата хубостта, на манджата – сладостта! /Метлата и солта/.
18. Шарена тояга през полето бяга! /Змията/.
19. Сухо влиза, мокро излиза! /Кофата в кладенеца/.
20. Нагоре върви – невяста; надолу слиза – вдовица! /Искрата/.
21. Трима братя: единият където лежи, не става; другият където е, не остава; третият където отиде, не се завръща! /Огънят – пепелището, пламъкът и пушекът/.
22. Храниш ли го – живее; напоиш ли го – умира! /Огънят/.
23. Мъничко, червеничко; няма уста, няма зъби; гледаш ли го – не те закача; хванеш ли го – ще те ухапе! /Въгленът/.
24. Четири крака има и пак не може да ходи! /Столът/.
25. Четирима го подпират, един го натиска! /Столът/.
26. Денем съм празно, вечер съм пълно! /Леглото/.
27. Живо месо в дупка влиза! /Пръстът в пръстена/.
28. Гони ли те – бягаш; настигне ли те – падаш! /Куршумът/.
29. С две ръце го улови и до дъно го вкарай! /Ботушът/.
30. Млад бях, кьорав бях; остарях – прогледнах! /Скъсан цървул/.
31. През едно влизат, през две излизат! /Краката в панталоните/.
32. Пълно влиза, празно излиза! /Лъжицата в устата/.
33. Всеки я целува и аз я целувам! /Стомната/.
34. От вода се родило, от вода умира! /Солта/.
35. Бяло бяло като сняг; яде се, а не е сняг; пие се, а не е вода! /Млякото/.
36. Мокър го пъхаш, сух го изваждаш! /Хлябът във фурната/.
37. Отзад я ближеш, отпред я използваш! /Марката/.
38. Напред вървят, назад гледат! /Подковите на коня/.
39. Разкрачен дядо над път стои! /Мост/.
40. Две сестри – карат се, но не се удрят. Който мине помежду им, на парчета го правят! /Ножицата/
41. Стар дядо разкрачен, на стената закачен! /Ножицата/.
42. Твърдо влиза, меко излиза! /Зърното във воденицата/.
43. Тънка тънка тънкуша; ухо има не слуша; уста няма, кръв пие! /Иглата/.
44. Сиво биче въже влече. През стената минава, подире си дувар гради. /Игла с конец/.
45. Всеки го е виждал, само Слънцето и Месечината не могат да го видят! /Сянката/.
46. Какво е това, което царят може да го направи, а Господ не може да го направи? /Да изгони някого от царството си/.
47. Двама братя – един до друг стоят и не могат да се видят! /Очите/.
48. Ни с живите жив, ни с умрелите умрял! /Болен от нямане/.
49. Когато всичките плачат, той пее! /Попът/.
50. Без вятър се люлее, без причина се смее, без вина бие! /Пияният/.
51. Жълта дюля на дърво виси, търси къде да падне! /Стар ерген/.
52. Всеки плаче за него, но не отива след него! /Мъртвец/.
53. С пет глави, с десет ръце, с десет крака, със сто пръста, с четири души! /Четирима носят мъртвец/.
54. Петима отиват, четирима се връщат! /Носачите и мъртвецът/.
55. Душа няма, а върви. Надолу върви, нагоре не може и без него не може! /Водата/.
56. Наполовина умрял и пак работа върши! /Който хърка/.
57. Всичко бяга на топло, пък той – на студено! /Сополът/.
58. Сред морето – птиче гняздо! /Пъпът/.
59. Петима братя хайдук хванаха, в тъмница го метнаха! /Пръстите -залъка в устата/.
60. Корените й нагоре, върховете й надолу! /Брадата/.
61. В червена пещера бели вълци налягали! /Зъбите в устата/.
62. Козинка връз козинка, пак като снощи! /Очите, когато заспиват/.
63. Черни биволчета във вир лежат! /Очите/.
64. Гъста гъста горичка; под горичка полянка, под полянка гайтани, под гайтани звездици, под звездици ябълки, под ябълки изворче, под изворче коритце, под коритце кочанче! /Главата на човека/.
65. Зелена тиква с трева обрасла! /Главата/.
66. Една тиква със седем дупки! /Главата/.
67. Живо живо живинче, на бял камък седеше, живо месо ядеше! /Бебе, което бозае/.
68. Със плач дохожда, със сълзи си отива! /Човекът/.
69. Месото й се яде, млякото й не се яде! /Свинята/.
70. Млякото й се яде, месото й не се яде! /Жената/.
71. Диря го, търся го, а като го намеря, не се радвам! /Въшката/.
72. Черен бивол – заколиш го, кръв не пуска; на кантар го сложиш, кантарът не го лови! /Мравката/.
73. Черно конче с тънко кръстче! /Мравката/.
74. Многобройна войска – цяло лято работи, цяла зима умряла лежи! /Мравките/.
75. От кучетата не го е страх, от кокошките го е страх! /Червеят/.
76. Везано, писано, със ръка не пипнато! /Змията/.
77. Месото отвънка, кожата отвътре! /Воденичката на кокошката/.
78. Живото роди мъртвото, мъртвото роди живото! /Кокошката и яйцето/.
79. Голям паша, дребен аскер! /Квачка с пилци/.
80. Цял живот пее, неопят го погребват! /Петелът/.
81. Два пъти се ражда, веднъж умира! /Кокошката/.
82. Три пъти се ражда, веднъж умира! /Пеперудата – ражда се като яйце, като гъсеница и като пеперуда/.
83. В една бъчва – вино и ракия, а не се смесват! /Яйцето/.
84. Имам два коня: по добрият на място пада, по-слабият плета прескача! /Зърното и плявата, когато се отвяват/.
85. Кое животно се храни с носа си? /Слонът/.
86. Шест крака, две бради! /Поп коза дои/.
87. Десет стискат, двама пискат! /Доене на овца или коза/.
88. Брада има - поп не е, рога има – вол не е; има вирната опашка! /Козата/.
89. Рога има, вол не е; самар носи – кон не е! /Охлювът/.
90. Косъм срещу косъм, по средата – кол! /Два коня впрегнати/.
91. Църна къделка, бяла жичка! /Доене на биволица/.
92. Като се родих, на четири свирки свирех; като пораснах – света обиколих; като умрях – чак тогава се наиграх! /Теленцето – докато е бозало, волът – докато работил с колата, и накрая когато умрял – от кожата му направили цървули/.
93. Осем крака, два байрака! /Два впрегнати вола – байраците са опашките им; или две кучета склещени/.
94. Мъничко, черничко, името му “Ох!” /Трънче/.
95. Млада бях, гърбава бях; като остарях, тогава се изправих! /Папратта/.
96. Момичето червено, косите му зелени! /Морковът/.
97. Сурово за сухо се държи! /Бобът, който се увива около вейката/.
98. Един овен заклаха, девет кожи одраха. Докато го деряха, очите им плачеха! /Лук кромид/.
99. Дванайсет братя с един мустак! /Чесънът/.
100. Дигнеш го – зелено; пуснеш го – червено! /Динята/.Закръглено, гладичко, сърцето му – сладичко! /Динята/.
101. Майката като въже, детето като прасе! /Тиквата/.
102. Майката слабее, детето дебелее! /Къделката и вретеното/.
103. Денем месо яде, вечер звездите брои! /Остенът – денем с него бодат биволите, а нощем стои забит на колата с шилото нагоре//.
104. Златна глава от кол гледа! /Слънчогледът/.
105. Сутрин гледа с половин око, на обяд с цяло око и вечер – пак с половин око! /Месечината – когато расте, когато е пълна и когато намалява/.
106. Кое животно сутрин ходи на четири крака, на обяд на два крака и вечер на три крака? /Човекът – когато е бебе лази, а когато остарее – подпира се на бастун/.
107. Настрадин Ходжа и Хитър Петър си задавали гатанки. Хитър Петър запитал: “- Кое е това животно – черно че голямо с два крака?” Настрадин Ходжа мислил, мислил и се предал. “- Гаргата! – казал му Хитър Петър. – Ами това: черно че голямо с четири крака?” “- Биволът!” – казал Настрадин Ходжа. “- Не позна- две гарги! Ами това: Черно че голямо, с шест крака?” “- Три гарги!” –казал Ходжата. “Пак не позна – мухата! “ – казал Хитър Петър и спечелил състезанието.
108. Кой мъж е най-нещастен? /Глиганът – защото хем води свиня, хем дива/.”
109. Коса има, глава няма! /Царевицата/.
110. Расте като девойка, срами се като невеста! /Ръжта/.
111. Краката му власати, главата му се клати! /Просото/.
112. Не е коте, не е въже; драска като коте, дълго като въже! /Къпината/.
113. Вътре му вълната, отвънка му месото! /Шипката/.
114. Войводата в зелено, момците му в червено! /Дрянът/.
115. Бъчвата отвътре, виното отвънка! /Дрянът/.
116. Кокалите му отвънка, месото му отвътре! /Лешникът/.
117. Виждаш го, а не го чуваш! /Мъглата/.
118. Чуваш го, а не го виждаш! /Вятърът/.
119. Във огън не гори, във вода не се дави! /Ледът/.
120. Всички го искат, а когато дойде, бягат от него! /Дъждът/.
121. Всеки го обича, а погледне ли го, му се мръщи! /Слънцето/.
122. Бодливо кълбо низ гора ходи! /Таралежът/.
123. Отгоре дъсчица, отдолу дъсчица, по средата – жива душица! /Костенурката/.
124. Едно виси, две се клатят! /Обици и колие/.
125. Няма го, няма и да го има; ако го има, свят няма да има! /Пенис с тръни и вулва със зъби/.
126. Без него си никой, но с него си някой! /Името/.
127. Кой от шараните няма нужда от гардероб? /Голият шаран/.
128. Защо рибите нямат уши? /За да не им влиза вода в ушите/.
129. Един баща имал три дъщери; всяка от тях имала по трима братя. Колко деца имал този баща? /Шест/.
130. Какво е пръч? /Мъжка пръчка/.
131. Каква е разликата между слона и масата? /Под слона можеш да се подслониш, а под масата не можеш да се подмасиш/.
132. Ако един бръмбър почука на главата ти, какво ще стане? /Другите бръмбъри ще му отворят/.
133. Какво ще стане, ако една маймунка се покачи на едно дърво? /Маймунките на земята ще станат с една по-малко/.
134. Кога човек стои в стаята без глава? /Когато си е показал главата през прозореца/.
135. По време на дъжд една врана кацнала на едно дърво. Какво е било дървото? /Мокро/.
136. Какво пречи на Шумен да бъде умен? /Буквата “ш”/.
137. По улицата вървят осем момичета и носят само един чадър. Възможно ли е нито едно от тях да не е измокрено? /Възможно е, ако не вали дъжд/.
138. Защо щъркелът, като стои, вдига единия си крак? /Защото ако вдигне и двата, ще падне/.
139. Каква е разликата между картината и лудия! /Картината е закачена, а лудият е откачен/.
140. Какво е това: черно в черно в черно в черно? /Бременна негърка във влак в тунел/.
141. В кой месец жените говорят най-малко? /В месец февруари, защото е най-къс/.
