четвъртък, 24 януари 2008 г.

РЕКОРДИ

Знаете ли че най-тежкият жив човек преди е тежал 560кг., а сега той тежи 381кг. Също и най-разпъващата се кожа на стомаха е 15.8см.Това са най-яките рекорди за2008година.



От:"Книгата за рекордите на гинес през 2008г."

Писател:РАЛИЦА ОТ 5БКЛАС

Ползата и вредата от цигарите и алкохола

Ползата от цигарите е че някои хора си вадят прехраната си.Производителите на цигарите

За ползата и вредата от тютюна и алкохола

Според мен ползата от тютюна имат производителите и всички разпространители на тютюневи изделияр,но не и копувачите.Всички хора,които пушат не вредят само на себе си,но и на другите около тях,както и на околната среда.Тютюнопушенето е вредно за здравето и външния вид на хората.Зъбите

За ползата и вредата от тютюнопушенето и алкохола

Според мен тютюна трябва да се забрани, защото води до много болести.Моята леля почина заради, това че неможа да спре цигарите. Заради случилото се съм си казала,че никога няма да пробвам цигари.Имам и истории за алкохола.Вуйчото на мама беше продавач и трябваше да затвори магазина към 22часа,но той се беше напил.Тази нощ бяха дошли крадци и заради това,че не се държеше като почтен човек те го застреляха.За случилото се в магазина незнам.

понеделник, 21 януари 2008 г.

Айфелова кула

През 1884 г. на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел - Емил Нугие и Морис Коешлин, им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна архитекта Стефан Совестър.

На 15 февруари 1887 обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Но споровете заглъхват още със завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.

Айфеловата кула е построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889 г., с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май. Нейният архитект е Густав Айфел, автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби (Кантал), Гарата Нюгати в Будапеща (Унгария).

Кулата е висока 320.75 метра. В зависимост от околната температура височината ѝ може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. При буря максималното ѝ отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията ѝ съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на Първата Френска Република. В построяването ѝ участват 50 инженери и 132 работници. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.

Четиридесет години кулата е била най-високата сграда в света.

В много от холивудските филми гледката от прозорец в Париж обикновено включва Айфеловата кула.

От създаването ѝ насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.

За какво се използва [редактиране]

В началото са предвиждали кулата да бъде разрушена след 20 години. В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И така, инсталирани са множество уреди - от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.

Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 (преди завършването й), а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува «жалкия електрически стълб», Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли : « Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта ».

Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията ѝ на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.

По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā на японски) в Токио (333 метра). В Лас Вегас се намира една Айфелова кула, намалена наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.

За повече „обективност“ можем да добавим, че Айфеловата кула е мощна притегателна сила. Там постоянно има внушителен брой туристи, както и кореняци парижани - в подножието ѝ или в околните паркове, доста обширни и приятни през всеки сезон.

Няколко дати [редактиране]

На 12 януари 1908 от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние.

През 1910 отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космичните лъчи.

През 1925 г. мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.

Айфеловата кула загубва прозвището си на „най-висока конструкция на света“ след издигането на Chrysler Building през 1929 в Ню Йорк.

Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940, кабелите на асансьора били разсечени от французите за да бъде принуден Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави.

На 3 януари 1956 пожар опустошава върха на кулата.

През 1959 към върха на кулата е прибавена сегашната радиоантена.

През осемдесетте години на миналия век стар ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата; след продажбата му той е възстановен в Ню Орлийнс, Луизиана. В началото е наричан Ресторантът на Айфеловата кула, сега е известен като Червената стая.

През 2000 по цялата повърхност на кулата е разположен механизъм с лампи, които светят за 10 минути на всеки кръгъл час от 17 до 01 часа през нощта като 1 часа през ноща основното осветление на кулата е изключено. Поставена отново на 21 юни 2003 за период от десет години, системата съдържа 20 000 премигващи лампи.

Айфеловата кула посреща своя 200 000 000 посетител на 28 ноември 2002.

На 22 юли 2003, около 19:20 часа се разгаря лек пожар на върха на кулата и няма пострадали.

За една седмица през януари 2004 Айфеловата кула е накичена в червено по повод празненствата, свързани с годината на Китай и китайската Нова Година.

Самопредставяне

Здравейте аз се казвам РАЛИЦА от 5б клас и уча в училище "Любен Каравелов".
На 11години съм и най-добрата ми приятелка се казва СИЛВИЯ.
Много поздрави ЧАО!

четвъртък, 17 януари 2008 г.

Прошка

В най-общ смисъл обредността на Сирни е подчинена на подготовката за 49- дневния пост до Великден. Затова и носи идеята за последно облажаваме. Постите в народните представи са въздаржение. Те имат своеобразна магическа сила,която трябва да предизвика плодородието. В традицията постът е временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Писна ми да пишааааааа. Чаооооооооооооооооооо!

Как се копира?

1.Първо избирате произволен сайт,после намирате това,което искате да копирате. 2.Ако желаете да направите това с текст първо го маркирате.След това с десния бутон на плъхчето избирате КОПИРАЙ(Copy). 3.Следващата стъпка е следната.Щом вече сте го копирали влизате там където желаете да го поставите.Това се прави отново с десния бутон на нашия приятел мишокът само че, този път избирате ПОСТАВИ(Paste). Това е всичко ,а сега приятно копиране!!!

Сирни Заговезни

Сирни заговезни (Неделя сиропустна, Сирни поклади, Сирница, Прошка или Прошка неделя) е християнски църковен празник, пряко обуславящ се от друг голям християнски празник — Великден.

Източно–православно християнство

Източно–православните християни празнуват Прошка Заговезни винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. В Русия сиропустната седмица се нарича Масленица и тогава се организират „балагани“ - панаири на открито с люлки, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер. Яде се и се пие като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - Великите пости.



Римокатолическо християнство

До началото на 19 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото 6 седмици по 6 постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава Великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от пепеляна сряда. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.

Обичаи

Сирни заговезни е нещо повече от църковен празник за християните. С него се обозначава границата между зимата и пролетта. Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер спрямо религията. Характерни такива са големите кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, маскират си лицата, чернят се, за да не бъдат разпознати, а някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича кукеруване, а участниците — кукери.

Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат
кукерите.


Игри

Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството. Традицията е след вечеря да се изпълнява обичаят „хамкане“, закачва се варено яйце или парче бяла халва на конец за тавата и насядалите около масата да се опитват да го захапят с уста. Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес, предназначена за храна на животните), която изплува отгоре; в съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата, без участието на ръцете. Около кръста на децата се навързват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата.

По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 1920–та година църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.

На трапезата сe подреждат избрани блюда, като задължителни са баница (питка или млин със сирене), сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта по–младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговяват с млечни храни.

Сирни заговезни

Сирни Заговезни - Поклади



От ранна утрин на Сирни Заговезни, Поклади, и мало и голямо се готви за празника. Децата трупат съчки, царевични кочани на голяма клада в махалите или на мегдана-на най-широкото място в селото. Хората на мегданите се вият на хоро край огньовете. И този път огънят – този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. За това момците, младите неженени момчета, на Заговезни изстрелват огнени стрели към дворовете на любимата си, за да запалят сърцето и.

Стопанките изнасят баница и кани с искрящо вино, та всеки да им опита майсторията. Пролетта разпалва кръвта в жилите на младите и тя прелива в буйни веселби и остроумни закачки. Всички гледат да се наиграят на Сирница на хорото, защото от сега чак до Великден не се играе. Това са цели четиресет дена.

На Заговезни играят и Кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла и тежки звънци, клопатари, на кръста. Първите кокичета вече украсяват дворовете и младите момичета ги късат за да украсят гуглите, тоягите, на кукерите. Пъстрота от мъниста, цветя, панделки, огледала и шарени прежди омайват главите. И изведнъж звънват хлопките на кукерските пояси, за да пропъдят злото.










...Скачайте, прескачайте огньове!

Жито по-високо да се люшка,

Да отмине нивите градушка.

Кукер ли мегдана заорава,

Скачайте, надскачвайте тогава,

Люшкайте, разлюшквайте звънците,

Да звънят от семенабраздите,

Да се вдигат до небето ниви

Да са всички сити и щастливи.



С такива благословии младите момци прескачат високите огньове, под тътена на кукерските клопатари. Когато огънят догори, идват нестинарите, които играят своя танц на жарта на обредния огън. А когато догорят огньовете по махалите, всеки взима по една главня от сирнишкия огън и палят с него домашния огън. Една след друга светват къщите.

Край богатата трапеза се изпълнява и последния обичай за този ден – Прошките. Прошка се иска само на Сирни Заговезни. Младите ще поискат прошка от старите за да им е леко на душата през цялата година. ”Да ти е просто!” – ще кажат старите и ще потупат по рамото младите да запеят песен, че празник без песен, не е празник.

За този ден всяка къща е почистена, спретната, подредена с най-нови постелки, сготвени са най-тлъстите кокошки, опечени са пухкави баници. Приготвена е бъклица с вино и всички са в очакване на кукерите – благославници да изгонят злото от къщата.



После идва ред на хамкането. На дълъг конопен конец от тавана се връзва яйце, парче сирене и въглен – пазилото на къщата. Проточили вратлета, децата първи се устремяват да гонят конеца с лакомствата. А когато се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца и отново гадаят. В която къща има млади за задомяване и конеца бързо припламне, значи сватба ще има през годината. Ако гори бързо – житото ще се роди богато. Ако ли конецът тлее - не е на добро. Пепелта от изгорелия конец се пази за лекарство.

Хамкането някога е било с яйце, а халвата е дошла много по-късно на българската трапеза.






В този момент, когато на общата трапеза святкат радостни искри от очите, когато пролетта разжда хиляди надежди, селянинът мисли за земята, за хляба. Той благославя труда, който носи истинска радост. Здрав ли е да се труди – всичко е наред.

Ужас

ООФ ужас.Утре ще правим класна по българскил.И плюс това ще ни иэпитват по човека и природа.